Решение № 76 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 506/2008 г.

Решение № 76 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 506/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) М. Й. Й. от гр. Б. е подал касационна жалба против въззивно решение на Окръжен съд Монтана от 17. 10. 2007 г. по гр. д. № 141/2007 г. Ответниците Г. Н. Г. и П. Д. Г. не са взели становище по жалбата. След проверка касационният съд установи следното: С решение на Районен съд Берковица по гр. д. № 1/2001 г., оставено в сила с решение на Окръжен съд Монтана по гр. д. № 241/2005 г., на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, е признато на М. Й. право на изкупуване на 1/2 ид. ч. от дворно място, парцел ****, имот пл. № 882 в кв. 71 по плана на гр. Б., за сумата 2650 лв. и отхвърлен искът на Й. за изкупуване на построената в парцела едноетажна жилищна сграда. Въззивното решение на Окръжен съд Монтана е отменено само в частта за определената цена на изкупуване на дворното място и делото върнато на окръжния съд за ново разглеждане в тази част, с решение на ВКС, четвърто Б отделение от 7. 3. 2007 г. по гр. д. № 2855/2005 г. С решението е оставено в сила въззивното решение, с което е отхвърлен искът на Й. за изкупуване на постройката. С решение от 17. 10. 2007 г. по гр. д. № 141/2007 г., Окръжен съд Монтана е определил цената на изкупуване на 1/2 ид. ч. от описаното по-горе дворно място в размер на 2130 лв. Касационната жалба на М. Й. срещу въззивното решение не съдържа конкретни оплаквания относно определената цена. В жалбата и допълнителната молба от 4.12.2007 г. Й. излага доводи да му се признае право на изкупуване на построената в имота едноетажна жилищна сграда от 68 кв. м, но това негово право е отречено с влязлото в сила решение и не може да бъде предмет на обсъждане. Въззивното решение за цената на изкупуване на 1/2 ид. ч. от дворното място е правилно. Съдът е взел предвид заключението на вещото лице Т. относно средната пазарна цена на дворното място. По повод оспорването на заключението от Й., съдът е назначил тричленна техническа експертиза, но той-като жалбоподателят не е внесъл определения депозит, експертизата е била заличена. Не са налице основания за касиране на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд