Решение № 16806 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2019 г.

Решение № 16806 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Изи Топ" ООД, гр. София, против решение № 1443 от 6.03.2019 г. по адм. дело № 9308/2018 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РА – 30 - 310/10.08.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на дружеството е наредено да премахне незаконен строеж: "павилион", находящ се в УПИ V – за общ. обслужване и читалище, кв. ЗЗ, м. "Изток-Изток", бул. Цариградско шосе", до бл. 10, район "Изгрев" СО. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) орган (заповед № СОА17 – РД09 - 622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, изпълнен върху терен общинска собственост, без необходимите строителни книжа. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описаният в заповедта за премахване строеж представлява "павилион" с размери 4. 00/4. 50 м. и височина 2. 80 м., със застроена площ 18. 00 кв. м., изграден е върху общински терен – УПИ V- за обществено обслужване и читалище и се ползва за продажба на тестени изделия. Постройката е от метална конструкция с ограждащи плоскости, върху които е положена фасадна топлоизолация и минерална мазилка. Покривът е едноскатен, с монтиран улук. На лицето на павилиона е монтирана външна ролетна щора, а над нея - навес от метална конструкция с квадратен профил. Павилионът е изграден през 1992 г. без строителни книжа, върху терен, частна общинска собственост и в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план на града (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описания в заповедта за премахване павилион представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изпълнен без разрешение за строеж и в несъответствие с действащия подробен устройствен план. Възраженията на жалбоподателя, че павилионът е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, правилно са приети от решаващия съд за неоснователни. В този смисъл законосъобразно са анализирани разпоредбите на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и съобразно предназначението и конструктивните специфики на обекта, е направен извод, че същият няма характеристиките на преместваем обект. С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежите, визирани в текста на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. При верен анализ на разпоредбата и при съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд обосновано приема, че в случая условията за търпимост по смисъла на посочените норми не са изпълнени. Строежът е извършен през периода 1992 г. в имот, частна общинска собственост в нарушение на чл. 55 ЗТСУ (отм.); и чл. 224, ал. ППЗТСУ (отм.); , тъй като е изпълнен без разрешение за строеж, а също и в противоречие с чл. 56 ЗТСУ (отм.); , тъй като право на строеж не е учредено. Същият не съответства и на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, която също изисква разрешение за извършване на строителство. Строежът е в противоречие с действащия към момента на изграждането ПУП- ЗРП, одобрен през 1989 г., според който на мястото на строежа е предвиден пешеходен проход. Същият не съответства и на предвижданията на действащия ПУП- ПРЗ от 2009 г., тъй като теренът, върху който е изграден, е предвиден за пешеходен проход, без режим на застрояване. Изложеното налага извода, че строежът не е търпим и подлежи на премахване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съответствие с материалния закон, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Останалите възражения на касатора засягат облигационни и вещни спорове с общината. Същите са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,