Решение № 6118 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 753/2021 г.

Решение № 6118 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 753/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главният архитект на Столична община - район "Изгрев", чрез юрк. П. като процесуален представител, против решение № 5754/22.10.2020 г., постановено по адм. дело № 5907/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо изх. № РИВ20-ГР00-3_001/21.05.2020 г., да разреши изменение на ПУП - ПР на поземлен имот 1529, район "Изгрев", кв. 50, м. "Изток-Юг" по плана на гр. София и преписката е върната на същия орган за ново произнасяне и процедиране по заявлението от 13.05.2020 г. съобразно дадените указания. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което жалбата против оспорения отказ да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Л. Т., чрез пълномощника си адв. В., в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените за настоящото производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът приема, че оспореното писмо обективира отказ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ПР за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.800.1529 по КККР, УПИ I, кв. 50, район "Изгрев", м. "Изток-Юг" по плана на гр. София, който индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в установената писмена форма и със съдържанието, предвидено в чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обосновава извод, че заявлението за изменение на регулационния план е подадено от заинтересовано лице, собственик на ПИ, което претендира обособяването му в нов самостоятелен УПИ, с изискуемото в чл. 135, ал. 2 ЗУТ приложение, като от органа не е извършена дължимата проверка за съответствието на мотивираното предложение с изискванията на ЗУТ, ЗУЗСО и предвижданията на ОУП на Столична община. Излага съображения, че неправилно органът се позовава на влязло в сила съдебно решение на СГС по адм. дело № 2867/2002 г., с което е отменена предходна заповед от 30.03.2001 г. за одобряване на ЧИЗП и ЧИРП за същия имот, с мотиви за неспазване на установената процедура и нарушение на действащите към този момент норми за плътност и интензивност на застрояване по одобрения проект. Сочи, че органът не преценява дали предходно направеното искане е идентично с това, по което е постановен оспореният отказ, както и съответствието на същото със сега действащите устройствени правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводът на административния съд за отмяна на оспорения отказ като издаден в нарушение на относимите материалноправни разпоредби е законосъобразен. По делото е установено, че Л. Т., жалбоподател пред първата инстанция и ответник в касационното производство, е собственик на ПИ с идентификатор 68134.800.1529 по КККР на гр. София. Имотът е в границите на УПИ I - "за жилищно строителство и подземни гаражи", кв. 50. Регулационният план на м. "Кв. Изгрев" е одобрен със заповед от 16.04.1992 г. Със заявление от 13.05.2020 г. Т. прави искане да се разреши изменение на действащия ПУП- ПР, като за собствения й имот се създаде нов УПИ IV-1529 с отреждане за "жилищно строителство" и се промени УПИ I, който остава със същото предназначение. По искането органът се произнася с оспореното писмо, с което отказва да разреши изменение на ПУП- ПР съгласно предложението и приложената скица- проект. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното писмо обективира отказ на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП - ПР съобразно мотивираното предложение, който е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне. Процедурата, регламентирана в чл. 135 ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ кметът на общината разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата започва по заявление на лицата по чл. 131 ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение (чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ), без да е необходимо посочване на конкретно основание по чл. 134 ЗУТ. В това производство органът извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. В случая административният съд законосъобразно и обосновано приема, че не е налице фактическото основание за постановения отказ да се издаде разрешение за изменение на ПУП - ПР съгласно представената от заявителя скица - предложение. Отказът е мотивиран единствено с предходно инвестиционно намерение на собствениците на имота, по което е издадена заповед № РД-09-50-245/30.03.2001 г. на главния архитект на гр. София, отменена по съдебен ред, като е посочено, че предвид влязлото в сила решение по адм. дело № 2867/2002 г. на СГС не са изпълнени законовите предпоставки за разрешаване изменението на ПУП – ПР за процесния имот. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че съдебното решение, на което се позовава касаторът, е ирелевантно в случая. Със заповед № РД-09-50-245/30.03.2001 г. е одобрено частично изменение на застроителния план (ЧИЗП) за парцел IV, кв. 50, м. "Изток-Юг" с корекциите с виолетов цвят и частично изменение на регулационния план (ЧИРП), както от парцел l-ЖС и подземни гаражи се образуват: парцел I - ЖС и подземни гаражи и IV - 1529 по зелените линии и цифри съгласно приложения проект. С тази заповед е предвидено изграждането на жилищна сграда с магазини, пет етажа и ателиета. В мотивите на влязлото в сила съдебно решение, с което тази заповед е отменена като незаконосъобразна, е прието, че административният акт относно ЧИПР не отговаря на изискванията за форма, а по отношение на ЧИЗП е налице нарушаване на процедурата и действащите към този момент норми за плътност и интензивност на застрояване. При тези данни правилен е изводът на съда, че липсва идентичност между предходното искане и това, по което е издаден оспореният отказ. На първо място в конкретния случай се претендира единствено допускане на изменение на действащия регулационен план, но не и на застроителния. На второ място заповедта от 30.03.2001 г. в частта, касаеща образуването на нов парцел IV - 1529 е отменена на процесуално основание без да се разглежда въпросът относно материалната законосъобразност на одобреното изменение в тази част съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.);. Поради това като не извършва проверка налице ли е идентичност между двете искания, органът неправилно приема, че е налице пречка и собственикът на имота няма право да поиска изменение на действащия регулационен план на някое от предвидените в чл. 134 ЗУТ основания. Доводът на касационния жалбоподател, свързан с необсъждането от страна на съда на заповеди № РА50-228/13.04.2016 г. и № РА50-453/15.06.2018 г. на главния архитект на СО, е неоснователен. Противно на твърденията на процесуалния му представител оспореният отказ не е основан на разрешеното служебно с посочените две заповеди изработване на проект за ПУП – ПРЗ за преструктуриране на кв. 50, м. "Кв. Изгрев", в който попада и процесният имот. Възражение, че със заповедта от 2016 г. на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ се спира прилагането на частта от действащия ПУП в посочения обхват, е направено едва с писменото становище на органа от 28.08.2020 г., депозирано след образуване на делото в административния съд. Мотиви към административния акт могат да се излагат най-късно до изпращането на преписката в съда (ТР № 16/1975 г. на ВС, ОСГК), което в случая е направено с придружително писмо от 25.06.2020 г. Отделно от това изпълнението на предпоставките по чл. 135, ал. 6 ЗУТ не е основание да се откаже разрешаване изработването на проект за изменение на регулационния план, тъй като резултатът от посочената норма е само спиране на прилагането на действащия ПУП. Наличието на влязла в сила заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ в случай, че в териториалния й обхват е включен и УПИ I, би съставлявало основание за спиране на административното производство по подаденото до органа заявление за изменение на ПУП – ПР съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, но не обуславя извод за законосъобразност на оспорения акт. Заключението на първоинстанционния съд, че отказът се явява незаконосъобразен, е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция, Столична община (юридическото лице, в чийто състав е органът, подател на неоснователната касационна жалба), следва да заплати на ответника Л. Т. сумата 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.12.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,