Решение № 14370 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2013 г.

Решение № 14370 от 1.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив против решение № 756 от 3.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4020/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел липса на виновно поведение от страна на Любов Петкова. Не са обсъдени събрани по делото доказателства, които обуславят прилагането от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО. Прекратяването на правоотношението на г-жа Петкова като чл. на Съвета на директорите на "Смолян -Пътстрой" ЕАД гр. Смолян е резултат на нейното виновно поведение, изразяващо се в претърпени от дружеството загуби в следствие на осъществена от лицето дейност през 2010 г. Релевират се и възражения за прекомерност на присъдените съдебни разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касационна жалба - Любов Николова Петкова, се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде потвърдено, представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за обосновано и правилно. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение № 756 от 3.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4020/2012 г. Административен съд гр. Пловдив е отменил решение № 400/14.09.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 151-00-6738-1/3.08.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО гр. Пловдив, с което на Любов Николова Петкова е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 30.06.2011 г. до 29.10.2011 г. в размер на 7,20 лв. Изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО за ново произнасяне по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО вх. № 151-00-6738/4.07.2011 г. по описа на РУСО гр. Пловдив, подадено от Любов Николова Петкова, при съблюдаване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Осъдил е административния орган да заплати на Любов Петкова разноски за производството в размер на 1500 лв. Спорът е бил предмет на производство по адм. д. № 2719/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, като постановеният по него съдебен акт е отменен с решение на тричленен състав на ВАС по адм. д. № 8532/12 г. в рамките на осъществен контрол по касационно производство и делото върнато на съда за ново произнасяне с дадени указания. При новото разглеждане на делото Административен съд гр. Пловдив е съобразил задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени му от ВАС с Решение № 16299 от 18.12.2012 г., като е изяснил съществения за правилното решаване на спора въпрос относно наличието или липсата на виновно поведение на жалбоподателката Любов Николова Петкова при управлението на "Пътни строежи" АД - Пловдив и "Смолян Пътстрой" ЕАД в качеството й на чл. на Съвета на директорите. От събрани доказателства, обсъдени от съда в тяхната съвкупност и обусловеност, не е установено по безспорен начин виновно действие или бездействие от страна на Петкова и причинна връзка между същото и настъпилите значителни по размер вреди за дружествата за периода, в който тя е била чл. на Съвета на директорите. По делото е установено, че Любов Петкова има право на обезщетение за безработица за периода от 30.06.2011 г. до 29.10.2011 г. при наличието на прекратено правоотношение от 30.06.2011 г. и осигурителен стаж до тази дата 13 години и 11 месеца. Спорът касае размерът, който следва да получава лицето като дневно парично обезщетение - общата разпоредба по чл. 54б, ал. 1, а именно 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, или по ал. 3 от същата норма - минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, поради обстоятелството, че правоотношението е прекратено поради виновно поведение, свързано с настъпилите значителни по размер вреди за дружествата за периода, в който тя е била чл. на Съвета на директорите. При новото разглеждане на делото са приети като доказателства съдебните решение във връзка със спора. С решение № 369 от 14.06.2012 г. по т. д. 769/11 г. на ОС - Пловдив Любов Петкова е осъдена да заплати на "Пътни строежи" АД гр. Пловдив сумата 100 000 лв., представляваща стойността на претърпени имуществени вреди за периода 1.01.2010 г. - 20.06.2011 г., причинени в качеството й на чл. на СД. Същото е отменено с решение № 1441 от 12.12.2012 г. по т. д. 1310/2012 г. на Апелативен съд - Пловдив и е отхвърлен иска на търговското дружество срещу Петкова за присъждане на претендираната сума от 100 000 лв., но липсват данни то да е влязло в сила, поради възможност да бъде обжалвано пред ВКС. Не са установени данни за предявен срещу нея иск по чл. 240, ал. 2 от ТЗ от"Смолян Пътстрой" ЕАД и за влязло в сила съдебно решение по такъв иск. Съгласно чл. 240, ал. 2 от ТЗ, членовете на надзорния и на управителния съвет, както и на съвета на директорите, отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Това предполага виновно неизпълнение на задълженията съгласно договора им за управление, като по аргумент от ал. 3 на правната норма, законът не съдържа презумпция за наличието на вина при евентуално настъпили вреди. В случая такива факти не са безспорно установено. Обстоятелството, че при освобождаването на Любов Петкова като чл. на Съвета на директорите на посочените дружества не е била освободена от отговорност при отчетената за дружествата счетоводна загуба за 2010 г., не дава основание да се приеме, че е налице хипотеза на виновно поведение по смисъла на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Следователно, размерът на претендираното от Петкова обезщетение за безработица следва да бъде изчислен на база общото правило по чл. 54б, ал. 1 КСО и правилно оспореният административен акт е отменен от първоинстанционния съд като незаконосъобразен. В касационната жалба се прави възражение за прекомерност на присъдените на Любов Петкова разноски за производството. Настоящият състав счита по оплакването следното: Жалбоподателката е изпълнила пред първата съдебна инстанция задължението по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и е поискала присъждане на разноски, като е представила списък на разноските в съдебното заседание от 5.03.2013 г., на което е присъствал пълномощник на директора на РУСО гр. Пловдив. Списъкът включва разноски за адвокатско възражение общо от 1500 лв. за производството пред ВАС по а. д. № 8532/12 г. и пред АС - Пловдив по а. д. № 4020/12 г. Видно от приложените по съответните дела Договори за правна защита и съдействие, договореното по тях адвокатско възнаграждение е заплатено в брой към датата на сключване на договорите. Представителят на административния орган не е направил своевременно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК в съдебното заседание или в писмената защита, представена по делото в срока за произнасяне по спора, поради което това му право е преклудирано по отношение присъдените разноски по чл. 143, ал. 1 АПК в обжалваното решение. Тъй като възражение за прекомерност е направено и за тази инстанция при условие на евентуално отхвърляне на касационната жалба и доказано реално извършване на разноски, то по отношение заплатения хонорар от 800 лв. за настоящото производство, следва да бъде приложен принципът по чл. 78, ал. 5 ГПК и на страна се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата - 450 лева. Водим от горното е на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,