Решение № 17312 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2009 г.

Решение № 17312 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба Атанас Ангелов Кефсизов и Мариана Ангелова Кефсизова - Фелднер, двамата от гр. София, подадена чрез пълномощник адв. Красимира Георгиева против решение от 24.07.2009 г. по адм. дело № 201/2009 г. на Административен съд - Монтана, V състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 362 от 20.12.2006 г. на областния управител на област Монтана за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Желязков мост - Дрянов дол" в землището на град Берковица относно имоти № 215.369 и 215.370, както и са осъдени да заплатят на Снежинка Николова Митова и Юлияна Николова Маринова разноски по делото в размер на 150 лв. Излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдят, че съдът не е изяснил фактическите обстоятелства относно наличие на стар кадастрален план, както и че не е установено нарушение по чл. 18б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ при провеждане на анкета при изготвяне на ПНИ. Смята, че неправилно съдът не е съобразил допуснати нарушения на административнопроизводствени правила от административния орган. Моли, съдебното решение да бъде отменено и по същество бъде уважена жалбата им като основателна. Ответникът - областен управител на област с административен център - гр. Монтана, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Юлияна Николова Маринова и Снежинка Николова Митова, чрез пълномощника си адв. Маргарита Кърпачева с писмено възражение и писмени бележки оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Молят, да се остави без уважение жалбата и се остави в сила обжалваното решение, като се присъдят направените разноски по делото. Заинтересованите страни - кмета на Община - Берковица, Цветана Борисова Кръстева, Димитър Томов Томов, Иван Томов Тончев, Димитър Янчев Алексов, Красимир Стефанов Стоянов, Томислава Венциславова Рангелова, Емануела Венциславова Петкова и Светла Стоянова Минчева, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че обжалваното решение е правилно, като съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и е съобразил указанията на ВАС дадени по адм. д. 7478/2008 г. Излага, че по делото са установени данни, че касаторите притежават нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1924 г. и протокол № 307 от 2.08.1994 г. за възстановяване право на собственост върху имот от 6.000 декара в местността "Майле баир" с план за земеразделяне, както и че от ОСЗ - Берковица е представена преписка по молба вх. № 557/08.11.1991 г., с която Стоянка Иванова Маринова е поискала възстановяване на ливада от 5 дка находяща се в местността "Майле баир" и с Решение № 8672/28.11.1997 г. на ПК - Берковица е възстановено правото на собственост на върху ливада от 5 дка, осма категория, находяща се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ на гр. Берковица, в местността "Майле баир", поради което в регистъра към ПНИ на Стоянка Иванова Маринова въз основа на решение № 8672 от 28.11.1997 са записани имоти 369 и 370. Смята, че в случая е налице колизия между правата на бивши собственици всеки, от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, поради което възникналият спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданско производство съгласно нормите на § 4к, ал. 8 от ЗСПЗЗ, чл. 26, ал. 16 от ППЗСПЗЗ или по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Излага, че съдът правилно е приел, че необсъждането на възражение вх. ИУТИ 94-00-1947/2006 г. не е съществено нарушение и не води до отмяна на оспорения акт, като мотивите съвпадат с отменителното решение на касационната инстанция. Излага също, че съдът правилно е приел и че за землището на местността "Дрянов дол - Желязков мост" няма стар кадастрален план с оглед данните от СТЕ, които касаторът не е оспорил в първоинстанционния съд, а и доказателствената тежест за наличието на такъв план съобразно нормата на чл. 154 от ГПК е била в негова тежест. Излага, че не се констатират отменителни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила решението на административния съд. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК е неоснователна. С решение № 3223 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 7478/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по жалба на Стоянка Иванова Маринова, е отменено решение от 28.02.2008 г. по адм. дело № 446/2007 г. на Административен съд - Монтана в частта му, в която е отменена заповед № 362 от 20.12.2006 г. на областния управител за одобряване план на новообразуваните имоти на местността "Желязков мост - Дрянов дол" в землището на град Берковица относно имоти номера № 215.369 и № 215.370 и е върнато делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В останалата част решението на АС - Монтана не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на имоти № 215.366, № 215.256, № 215.232, № 215.255, № 215.262, № 215.261 и № 215.359. Върховният административен съд е указал при новото разглеждане на делото по отношение на имоти номера № 215.369 и № 215.370, да се идентифицира имота на жалбоподателите по нотариалния акт от 1924 г. по реални граници и каква част попадат върху части от имоти 216.5 и 216.6 от помощния план, както и да се установи след като на Стоянка Иванова Маринова е възстановена собствеността с решение № 8672 от 28.11.1997 г. на поземлена комисия, което не е представено, но въз основа на него са нанесени имотите в плана и в регистъра, да се съберат доказателства в тази насока. При новото разглеждане на делото и в изпълнение на указанията на ВАС с решение от 24.07.2009 г. по адм. дело № 201/2008 г. на Административен съд - Монтана, V състав, е отхвърлена жалбата на Атанас Ангелов Кефсизов и Мариана Ангелова Кефсизова - Фелднер срещу заповед № 362 от 20.12.2006 г. на областния управител на област Монтана за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Желязков мост - Дрянов дол" в землището на град Берковица относно имоти № 215.369 и 215.370, както и са осъдени да заплатят на Снежинка Николова Митова и Юлияна Николова Маринова разноски по делото в размер на 150 лв. Административният съд е приел, че при одобряването на ПНИ не са допуснати нарушения в частта по отношение на имоти № 215.369 и 215.370, а претендираните права от жалбоподателите обуславят извод за спор за материално право, което следва да се реши по общия ред и от изхода на който в съответствие с § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се допусне изменение на влезлия в сила план. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касаторите за неоснователни. Правните изводите на административния съд са обосновани с оглед доказателствата по делото. Касаторите са се легитимира в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ като собственици с възстановено право на собственост от наследодателя Мария Георгиева Илиева, б. ж. на гр. София, на които по протокол № 307 - 1654 от 02.08.1994 г. и влязло в сила решение № 307 от 02.08.1994 г. на ПК - Берковица, въз основа на нотариален акт № 175 от 23.10.1924 г. /и записка вх. № 3456 от 24.10.1924 г./ е възстановено правото на собственост в стари реални граници за имот от 6.000 дка, осма категория, находящ в местност "Майле баир", терен по § 4 на гр. Берковица. С одобрения план на новообразуваните имоти, имота части от имота попадат в имоти № 215.369 и № 215.370 отредени и записани в регистъра на Стоянка Иванова Маринова, поч. на 29.10.2008, с наследници Снежинка Николова Митова и Юлияна Николова Маринова, въз основа на решение № 8672 от 28.11.1997 г. на ПК - Берковица, с което е признато право на възстановяване собствеността върху ливада от 5,000 дка, осма категория, в м. "Майле баир", на гр. Берковица, в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /приложено като доказателство по делото, както и цялата преписка № 557/1991 г. по възстановяване на собствеността на наследодателката Стоянка Маринова/. В изпълнение на указанията на ВАС съдът е събрал относимите към спора доказателства и е назначил съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, по която безспорно е установено, че за м. "Дрянов дол и Желязков мост", няма стар кадастрален план, както и липсват данни за наличие на други източници, относно установяване собствениците на имотите и границите им. Установено е също, че при изготвяне на помощния план и извършеното анкетиране по реда на чл. 18б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е използван неодобрен топографски план. По помощния план възстановеният имот на Стоянка Иванова Маринова е записан с № 216.6. С ПНИ имоти № 215.369 с площ от 342,81 кв. м и № 215.370 с площ от 694,16 кв. м, като части от имот по помощния план № 216.6, са отредени и записани на Стоянка Маринова, и с които части се припокриват с част от имот с проектен номер № 216.100, който по три реални граници съответства с имота по нот. акт № 175/1924 г. При тези данни правилни са изводите на съда относно спазване на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и че при изготвяне на ПНИ и одобряването му не са допуснати нарушения. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая процесните имоти № 215.369 и № 215.370 са част от възстановен имот на Стоянка Иванова Маринова въз основа на решение № 8672 от 28.11.1997 г. на ПК - Берковица, като в ПНИ са отразени в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 3, ал. 4 и ал. 10 от ППЗСПЗЗ, след като за тези имоти се е легитимирала като собственик въз основа на влязло в сила решение на ПК - Берковица и е участвала в анкетирането по реда на чл. 18б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Правилни са изводите на съда, че не е допуснато нарушение на чл. 18б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, след като не са участвали жалбоподателите в проведеното анкетиране, а в протокола не е отразено тяхно възражение № ИУТИ 94-00-1947 от 13.10.2006 г., след като вече е бил одобрен помощния план по протокол № 2 от 29.08.2006 г. и извършено публикуване в ДВ, бр. 77 от 19.09.2006 г. Неоснователни са доводите на касатора относно допуснати процесуални нарушения от съда, поради неизясняване на спора от фактическа страна и несъобразяване на СТЕ. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на представената административна преписка по изготвянето и одобряването на плана на новообразуваните имоти, както и представените от страните доказателства, като настоящият съдебен състав споделя фактическите установявания и направените правни изводи. Касационните доводи на жалбоподателите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила не са доказани и обосновават извод за неоснователност след като липсват доказателства за наличие на стар кадастрален план и след като жалбоподателите не са участвали при анкетирането и на място да установят реалните граници на възстановения имот с решение № 307 от 02.08.1994 г. на ПК - Берковица, въз основа на нотариален акт № 175 от 23.10.1924 г., при което да бъде предвиден в помощния план и ПНИ. В случая при одобряване на помощния план и ПНИ Стоянка Иванова Маринова надлежно се е легитимирала като собственик с възстановено право на собственост върху имот от 5,000 дка, участвала е в анкетирането, поради и което с ПНИ законосъобразно за нея са отредени процесните имоти и записани в регистъра към плана. Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото на жалбоподателите са възстановени права върху процесните имоти с решение № 307 от 02.08.1994 г. на ПК - Берковица, въз основа на нотариален акт № 175 от 23.10.1924 г., но поради наличие на легитимиран друг собственик за същите имоти и отразени в ПНИ, в случая се отнася до спор за материално право и жалбоподателите след като надлежно установят своите права или че неправилно е придобита собствеността от лицето, което е записано в регистъра като собственик по ПНИ, биха имали основание да поискат в съответствие с § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, като се промени записването по отношение на тези имоти. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че спор за материално право следва да се развие в отделно производство, неотносимо в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на Снежинка Николова Митова и Юлияна Николова Маринова, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК следва да бъдат осъдени жалбоподателите да им заплатят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0937962 от 18.09.2009 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,