Решение № 14063 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2011 г.

Решение № 14063 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Николов Веселинов, действащ като ЕТ "Радо-88- Васил Веселинов", гр. Разград, против решение № 379/17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 3300/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 1000974/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. Варна, потвърден с Решение № 671/07.09.2010 г. на вр. и. д. Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Не претендира разноски за касационната инстанция. Ответната страна - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Васил Николов Веселинов, действащ като ЕТ "Радо-88- Васил Веселинов", гр. Разград, против ревизионен акт № 1000974/16.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 671/07.09.2010 г. на вр. и. д. Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при НАП, с който за данъчен период 15.07.2008 г. - 23.07.2009 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 8 227.06 лв. - главница, и 1 500.75 лв. - лихви. Със същото решение е осъден жалбоподателя да заплати на ответната дирекция сумата 639.10 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Установил е, че по делото не е налице спор по фактите- жалбоподателят е реализирал доход от предоставени под наем търговски обекти по договори с "Мадлен" ЕООД, "Коко" ЕООД и ЕТ "Мел Хас- Айсел Аймед"; данъчните фактури са издадени от доставчика в момента на плащане на наемните вноски- м. 12.2008 г., а не в момента, в който същите са станали дължими според ревизиращия екип - ежемесечно. При тези факти, съдът е приел, че спорът по делото е правен и се свежда до това към кой момент е възникнало данъчното събитие и налице ли е специфичната хипотеза на чл. 25, ал. 4 ЗДДС. В горепосочения контекст съдът е счел, че в процесните договори за наем страните са уговорили изрично, че дължимият наем е месечен, както и срок, в който следва да се извърши плащането. С допълнителни споразумения към договорите за наем страните са се съгласили, че дължимият наем е годишен, наемната цена ще се актуализира ежегодно и ще се заплаща до 31.12. на всяка година. Според съда, посочените споразумения са частни свидетелстващи документи, които са били представени едва при обжалването по административен ред и са оспорени с решението на по горестоящия административен орган, поради което и съдът, позовавайки се на чл. 37, ал. 4 ДОПК, е счел, че същите не съществуват, понеже не са били представени в хода на ревизията при редовно връчено ИПДПОЗЛ. Въз основа на тези установявания, първостепенният съд е приел, че е без значение за изхода на спора е кога реално е извършено плащането. В обобщение съдът е приел, че доколкото не е променен падежът на плащането - ежемесечно, то и плащането, извършено в края на годината наведнъж не може да се приеме за данъчно събитие, тъй като последното е възникнало на датата, на която вноските са станали изискуеми- до 15 число на месеца, за който се отнася наема. Като ирелевантна за спора е обсъдена и съдебно- счетоводната експертиза, тъй като същата единствено установявала извършено плащане на наема в края на годината. Решението е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Фактическата обстановка по спора действително не е била правилно установена от административния съд, но въз основа на правилно установените факти съдът е достигнал до погрешни правни изводи. С два броя допълнителни споразумения към цитираните по- горе договори за наем от 29.10.2007 г. и 11.04.2008 г., съответно с номера 001/23.03.2008 г. и 001/21.06.2008 г., първото от които с "Мадлен" ЕООД, а второто с "Коко" ЕООД, страните по тях са променили датата на дължимост на плащането по сключените наемни договори. Съгласно чл. 25, ал. 4 ЗДДС, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. След като страните по договорите са постигнали съгласие да променят съдържанието на чл. 6, ал. 2 от договорите за наем като са се съгласили дължимият наем да се заплаща ежегодно до 31.12. на годината за същата година, то по този начин те са уговорили датата на дължимост на плащането на наемната цена в края на годината. При тези данни, без основание на ревизираното лице е начислен ДДС върху неплатени наеми за периода 15.07.2008 г. до 23.07.2009 г., като необосновано, за да сторят това органите по приходите са се позовали на "общоизвестната практика при наемните отношения между страните". В реда на изложените мотиви следва да бъда посочено, че административният съд неправилно е игнорирал депозираните още в административното производство допълнителни споразумения към двата договора за наем. Представянето на частни писмени документи в административната фаза на спора (в случая макар и след връченото ИПДПОЗЛ, но още с възражението срещу ревизионния доклад по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, а не с жалбата по административен ред, както необосновано е приел съдът) не е основание априори за придаване на същите на по- малка доказателствена стойност, в каквато насока са изложени мотиви от първоинстанционния съд. Действително, като частни документи доказателствата, представени от дружеството с възражение от 05.07.2010 г. срещу РД № 1000974/22.06.2010 г., сред които Допълнително споразумение № 001/21.06.2008 г. към договор за наем на недвижим имот от 29.10.2007 г., сключен с "Мадлен" ЕООД и ПКО № 1/02.12.2008 г.; Допълнително споразумение № 001/21.06.2008 г. към договор за наем на недвижим имот от 11.04.2008 г., сключен с "Коко" ЕООД и ПКО № 2/02.12.2008 г. се ползват с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето им, но при липса на надлежно проведено оспорване и след обсъждане с останалите документи по делото, няма процесуална пречка същите да бъдат ценени като годни доказателства. В случая горепосочените доказателства са били предмет на анализ и от съдебно- счетоводната експертиза, която е извършила проверка включително в счетоводствата на "Мадлен" ЕООД, "Коко" ЕООД и е дала заключение кога са заплатени сумите за наеми на ползваните от тях обекти и какви счетоводни документи отразяват тези плащания. Установено е от вещото лице, че наемодателят Васил Николов Веселинов е издал Приходен касов ордер № 1 от 02.12.22008 г. за получена сума в размер на 10 170 лв., представляваща наем по договор между страните за периода 01.01.- 31.12.2008 г. От представената хронологична счетоводна ведомост от "Мадлен" ЕООД за сметка 601 "Разходи за външни услуги" е видно, че сумата 10 170 лв. е намерила счетоводно изражение по дебита на сметка 601 и по кредита на сметка от група 50, отчитаща паричните средства на дружеството. Вещото лице се е ангажирало още с констатациите, че горепосоченият наемодател е издал Приходен касов ордер № 2 от 02.12.2008 г. за получена сума в размер на 5 160 лв., представляваща наем по договор между страните за периода 01.05.2008 г. - 31.12.2008 г. От представените документи от страна на "Коко" ЕООД е видно, че на 02.12.2008 г. дружеството е издало РКО на Васил Веселинов за сумата 5 160 лв., като документът съдържа подписи на лицата, отговорни за осъществяване на стопанската операция. Така, при цялостен анализ на всички писмени доказателства, събрани в двете фази на спора, както и при обсъждане на данните от съдебно-счетоводната експертиза, приета без оспорване от ответника, следва да се приеме, че падежът на плащането по процесните договори за наем е променен, същият не е ежемесечен, както са приели органите по приходите и съдът. Плащането, извършено в края на годината наведнъж, противно на приетото от административния съд, съставлява данъчно събитие, тъй като същото е осъществено на датата, на която сумите са били изискуеми - "до 31.12. на годината за същата година". Действително, по отношение на ЕТ "Мел - хас - Айсел Ахмед" не са приложени доказателства за начина на осчетоводяване на процесната сума от 560 лв., но следва да бъде съобразено обстоятелството, че договорът за наем с това лице е от 02.12.2008 г., поради което се налага изводът, че ревизираното лице не е достигнало облагаемия оборот за периода, приет с РА, т. е., считано от 15.07.2008 г. Задължението му за подаване на заявление за регистрация е възникнало през месец декември 2008 г. и съответно срокът за регистрация по ДДС е 14.01.2009 г. Получените наеми по догорите за наем не е следвало да бъдат отнасяни помесечно при определянето на реализирания оборот, както са сторили органите по приходите. Определеното задължение за ДДС на основание чл. 122, ал. 3, т. 1 ЗДДС е следвало да бъде отнесено да данъчния период м. 12.2008 г., през който е реализиран облагаемия оборот и е настъпило данъчното събитие. По изложените съображения, неправилни се явяват решаващи мотиви на съда, че за ревизирания период 15.07.2008 г. - 23.07.2009 г. (периодът от задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС до датата, на която лицето е регистрирано) жалбоподателят и касатор в настоящото производство дължи данък за извършени от него облагаеми доставки. Като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на административен съд - Варна следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените от него за производството пред първоинстанционния съд разноски общо в размер на 900 лв., от които 50 лв. държавна такса, адвокатско възнаграждение - 600 лв. и депозит за вещо лице в размер на 250 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение