Решение № 3989 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1880/2021 г.

Решение № 3989 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1880/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 и по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу решение № 4168 от 27.07.2020 г. поставено по административно дело № 4296/2020 г. от Административен съд София – град (АССг), с което е отменена негова заповед № 61/26.02.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Иска присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – Л. К. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Моли да му бъдат присъдени направените деловодни разноски. По делото е постъпила и частна жалба от Л. К. чрез процесуален представител, срещу определение № 6664 от 08.09.2020 г. по адм. дело № 4296/2020 г. на АССг, с което не е уважена молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма – постановяване на писмен акт, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е била заповед № 61/26.02.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на Л. К., заемал длъжността "главен експерт" с ранг II младши в дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" (ДПМРСР), отдел "Методология и контрол" е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с получена най-ниска годишна оценка на служителя. Правилно АССг приема, че фактическия състав на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получаване на най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Годишната оценка на изпълнението на служителя следва да отразява изпълнението на целите и задачите, както и показаните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавния служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Този процес се извършва на три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, провеждане на междинна среща и провеждане на заключителна среща с определяне на годишна оценка на изпълнението, регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 в Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършеното оценяване. В конкретния случай обосновано – въз основа на представените по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че тези предпоставки не са налице. Обосновано и правилно е прието, че изначално процедурата е опорочена доколкото при изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план не са спазени изискванията по чл. 9, ал. 3 НУРОИСДА - поставените цели не са конкретни и постижими, а изцяло преповтарят задълженията на служителя по длъжностна характеристика, липсват конкретно посочени срокове за изпълнението им, тъй като са определени като постоянни – за целия оценяван период. По аналогичен начин са определени и изискванията за тяхното изпълнение, които са посочени общо като спазване на нормативните изисквания, което е задължение на всеки държавен служител при изпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика. Освен това така формулираните цели, надвишават максимално допустимия брой по чл. 9, ал. 4 НУРОИСДА. От направения анализ на поставените цели АССг правилно е извел извод, че липсват ясно формулирани цели за изпълнение, които да съответстват на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, а именно да бъдат конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. От съдържанието на формуляра не се установява при проведената на 23.07.2019 г. междинна среща да са налице констатации за неизпълнение от страна на служителя на целите, точно обратното оценяващия ръководител е посочил единствено, че К. изпълнява поставените задачи от индивидуалния работен план своевременно и в съответствие с поставените изисквания и не е необходима промяна на заложените в плана цели. Не са посочени забележки или препоръки към служителя, които е следвало да предприеме и да изпълни до края на периода на оценяване. Напротив оценяващият ръководител сочи, че оценяваният служител изпълнява поставените в индивидуалния работен план цели своевременно и в съответствие с поставените изисквания. Правилно в обжалваното решение е посочено, че отразеното във формуляра на проведената междинна среща, че не е необходима промяна на заложените цели буди недоумение, тъй като същите се определят в началото на годината определянето им е началния етап на оценяването, съгласно чл. 8 НУРОИСДА. При така установеното обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че заключението на оценяващия ръководител за годишната оценка на служителя и необосновано и не отразява степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности от служителя при изпълнение на задълженията му. При липсата на констатации на проведената междинна среща за пропуски и неточности в изпълнението следва извод, че през половината от оценявания период служителят е изпълнявал своевременно и точно поставените цели. При това определената годишна оценка на изпълнението противоречие с констатациите на проведената междинна среща. Въз основа на това правилно е прието, че обжалваната пред него заповед е незаконосъобразна, доколкото е базирана на годишна оценка на изпълнението, което не съответства на действителното изпълнение от страна на служителя и е извършена при допуснати нарушения на НУРОИСДА. Изложените съображения от оценяващия ръководител правилно са приети от съда като необосновани и неподкрепени с доказателства, като настоящият състав напълно споделя изводите му за недоказаност на същите. При това следва извод, че извършено оценяване не е обективно и извършено в нарушение на принципите по чл. 6 и чл. 7 АПК и съответно чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Подадената частна жалба е основателна. С обжалваното определение № 6664 от 08.09.2020 г. постановено по адм. дело № 4296/2020 г. съдът е отхвърлил искането на К. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските. С последното същият присъдил на жалбодателя разноски в размер на 610 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и хонорар за един адвокат в размер на 600 лв., като е редуцирал договорения и реално заплатен от него размер от 1000 лв. За да стори това съдът приема, че същото не може да бъде по-малко от минималния размер на работната заплата, който е определен в размер на 600 лв. Цитирано е по превратен начин приетото от СЕС в решението му постановено по обединени дела С-427/16 и С-428/16 г. и по същия начин са съпоставяни определените в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, предвидени минимални размери на адвокатските възнаграждения и предвидените такива за юрисконсулт, без да бъде отчетени съществени релевантни обстоятелства, а именно, че в първия случай се касае до свободна професия, а във втория до длъжност, която се изпълнява по трудово или служебно правооотношение, за което се получава регулярно месечно възнаграждение. Неправилна е и направената преценка относно фактическата и правна сложност на делото и съпоставката с договореното и заплатено възнаграждение. В обжалваното определение за да отхвърли искането АССг приема, че при искането е неоснователно, тъй като присъденият размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Определението е неправилно. На първо място съдът няма задължение да определя адвокатския хонорар единствено в минимален размер, а при наличие на предпоставките за присъждането му и при направено възражение за прекомерност може да извърши корекция на същото след преценка на фактическата и правна сложност на делото, както при съобразяване на постановеното в решението на СЕС - съобразяване със забраната за ограничаване на конкуренцията. Настоящият състав намира, че договореното и реално заплатено от К. възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на делото и неправилно съдът е намалил същото до размер от 600 лв. При това същото следва да бъде отменено, като бъде постановено ново по съществото на спора, с което присъдения в решението размер бъде изменен, като бъде увеличен с разликата над присъдения до пълния му претендиран размер от 1000 лв., като администрацията при органа бъде осъдена да заплати на К. допълнително 400 лв., представляващи тази разлика. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на Л. К. следва да се заплатят направените по делото разноски от 1000 лв. за настоящата инстанция от бюджета на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение