Решение № 1347 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9385/2018 г.

Решение № 1347 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9385/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП "РЧР") 2014 – 2020 в Министерство на труда и социалната политика срещу решение № 3376 от 21.05.2018 г. постановено по адм. д. № 8589/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният акт в оспорваната му част не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Аксиопеа консулт" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил решение за верификация на постъпило междинно плащане от 14.07.2017 г. № BG05 M90 P001 - 1. 003 - 0718/5 на заместник-министъра на Министерство на труда и социалната политика и ръководител на УО на ОП "РЧР" 2014 - 2020, в частта с която са определени неверифицирани средства в общ размер на 6 625, 27 лв., от които 3 760, 62 лв. отчетени разходи, представляващи възнаграждения и осигурителни вноски за лицето Н. Д. и 2 864, 65 лв. отчетени разходи, представляващи възнаграждения и осигурителни вноски за лицето Г. Н. и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. За да постанови решението си, съдът е изложил, че е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР" 2014 - 2020, по процедура чрез подбор на проекти BG05 M90 P001-1. 003 "Ново работно място 2015" между Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" и "Аксиопеа консулт" ЕООД, по проектно предложение BG05 M90 P001-1. 003-0718 "Създаване на условия и възможност за професионална реализация на безработни лица чрез инвестиции в нови работни места". В рамките на изпълнението на този проект, от дружеството-бенефициер е изпратено искане за плащане № 3, внесено в ИСУН на 2.05.2017 г. С т. 1 от диспозитива на решението за верификация на постъпило междинно плащане от 14.07.2017 г. е определен общ размер на верифицираните средства от 10 320, 64 лв. В т. 2 от същото решение е посочено, че се определя общ размер на неверифицираните средства 7 411,11 лв., от които дружеството е оспорило непризнаване на отчетени разходи в размер на 3 760, 62 лв., представляващи възнаграждения и осигурителни вноски за лицето Н. Д. и отчетените разходи в размер на 2 864, 65 лв., представляващи възнаграждения и осигурителни вноски за лицето Г. Н.. Съдът е приел, че актът в оспорвана част е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма. Приел е, че освен посочването на процедурните разпоредби на специалния закон ЗУСЕСИФ, няма конкретно посочване на нарушена материалноправна норма. В тежест на УО е било да докаже, че разходите извършени от дружеството са незаконосъобразни и това е обусловило неговото решение да откаже верификацията на част от претендираните плащания. АССГ е приел, че във връзка с верификацията за междинно плащане дружеството е представило документи за Н. Д. - декларация за принадлежност към целевата група, трудов договор, длъжностна характеристика и справка от НАП за назначаване и за Г. Н. - декларация за принадлежност към целевата група, трудов договор, длъжностна характеристика и справка от НАП за назначаване, както и допълнително представени писмени документи в условията на чл. чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В Насоките за кандидатстване по процедура "Ново работно място 2015" е заложено, че допустими целеви групи са "безработни" и "неактивни" лица, без да се конкретизират различни специфични подгрупи на пазара на труда. В рубриката "Въпроси и отговори" по процедурата на въпроси от потенциални бенефициери, дали специфичната група на редовните студенти е допустима целева група, е публикуван коментар от УО. Групата на "редовните студенти" е квалифицирана като неотговаряща на критериите за безработни и неактивни лица и следователно не е допустима целева група. Съдът е приел, че УО неправилно не е признал, че Г. Н. е представител на допустима целева група по проекта. Мотивът, че тя е студент, АССГ е приел за некореспондиращ с представените по делото писмени доказателства, че същата е загубила студентски права поради незащитата на дипломна работа. Приел е, че към датата на включване в заетост по проекта Г. Н. е със статус "отчислен с право на защита дипломант", което означава, че тя вече не е "действащ" студент редовно обучение и е завършила обучението си семестриално. Тя не е "учащ се", тъй като не участва пряко в учебен процес, не изпълнява учебен план и програма, съгласно дефиницията на "действащ студент" в Закона за висшето образование и може да изпълнява функциите си по длъжностна характеристика на пълен работен ден. Лицето също се е самоопределило като безработно, търсещо работа след семестриалното си завършване през 2014 г. По отношение на Н. Д. съдът е констатирал, че дори и като председател на три сдружения с нестопанска цел, лицето е регистрирано като безработно в бюрото по труда и не е получавало средства от сдруженията. Приел е, че УО не е взел в предвид тези обстоятелства и отказът по отношение на верификацията в тази му част се явява незаконосъобразен. Въз основа на горното АССГ е отменил административния акт в оспорваната част. Решението е правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. В обжалваната част на административния акт, като фактическо основание за отказ от верификация е посочено, че лицата не са представители на допустимата целева група по проекта. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода за възнаграждение и дължими осигурителни вноски на лицата Н. Д. и Г. Н. е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от "Аксиопеа консулт" ЕООД разходи не са допустими е на УО. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. В конкретния случай ръководителят на УО не е посочил конкретните правни разпоредби, въз основа на която е приел посочените т. 2. от оспореното решение, разходи за недопустими. Налице е съществен порок във формата на административния акт, тъй като се възпрепятства възможността на съда да осъществи контрол за законосъобразност на акта чрез проверка за правилното приложение на материалния закон от страна административния орган. Липсата на конкретни правни основания води до неяснота на волята на ръководителя УО във връзка с упражняване на неговите правомощия, а за съда е недопустимо да извлича съдържанието на тази воля по тълкувателен път. Решение за верификация на постъпило междинно плащане от 14.07.2017 г., в обжалваната му част няма годно правно основание, въз основа на което органът отказва верификация на процесните разходи. Предвид посоченото направеният от АССГ извод за незаконосъобразност на процесното решение в оспорената част, се явява обоснован. Първоинстанционният съд не е постановил връщане на преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административното производство е започнало по искане на "Аксиопеа консулт" ЕООД за плащане на направените разходи и отмяната на акта в оспорената част налага връщането на преписката на органа за ново произнасяне. С оглед на това съдът следва да постанови диспозитив, с който да върне преписката на органа за ново произнасяне. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение