Решение № 15440 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2012 г.

Решение № 15440 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2749/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Джорджо Алкалай, Грация Алкалай, Йосиф Алкалай, Елена Алкалай, Ели Маир, Даниела Елза Джементи, Патриция Мартина Джементи, Веселина Тодорова Стоева, Цветанка Кирилова Михайлова и Веселин Милков Михайлов и по касационна жалба на "Алба виа" АД срещу решение № 135 от 4.04.2011 г. по адм. д. № 1027/2007 г. на Софийски градски съд, с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът, Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за недопустимост на втората и за частична основателност на първата касационна жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение, в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, първа фаза, е отменена заповед № РД-24-109 от 25.06.2004 г., издадена от зам. министъра на икономиката в частта по т. 3, в която е прието, че обезщетение относно имота, описан в АДС № 2341/26.09.1950 г. и № 4200/16.12.1960 г. се следва само на наследниците на Аврам Яков Алакалай, както и, че същият е отчужден по реда на ЗОЕГПНС, като жалбата на Джорджо Алкалай, Грация Алкалай, Йосиф Алкалай, Елена Алкалай, Ели Маир, Даниела Елза Джементи, Патриция Мартина Джементи, Веселина Тодорова Стоева, Цветанка Кирилова Михайлова и Веселин Милков Михайлов в останалата й част за признаване правото на обезщетяване за имотите, за които е отказано такова, както и да бъдат обезщетени по посочения от тях начин, е отхвърлена, като неоснователна. По делото са събрани относимите доказателства, които са анализирани в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на подадените заявления, влезли в сила съдебни решения, актове за държавна собственост, удостоверения за наследници, завещание и декларации, правилно е установен кръга на правоимащите лица, които с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗВСОНИ не се считат за обезщетени за национализираното по реда на ЗНЧИМП имущество и имат право на обезщетяване съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ. Въз основа на заключението на вещото лице и влезлите в сила съдебни решения с правно основание по чл. 108 от ЗС, правилно е установен вида и размера на отнетото имущество, за което се дължи обезщетяване. Относно неоснователността на претенциите за обезщетяване чрез съсобственост, основателно е прието, че предвид разпоредбите на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП и § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗПСК за имотите, включени в активите на ТД не е предвидена такава възможност. Този извод е в съответствие с цитираната съдебна практика на ВАС - решение 7033/2007 г. по адм. д. № 2250/2007 г. с участието на преобладаващата част от настоящите страни по идентичен казус. Относно доводите за правото на собственост на държавата върху част от обектите, предвид изложени подробни мотиви в решение 2058/1.08.2006 г. на ВКС за правилното приложение на чл. 17а ЗППДОП и степента на доказаност на претенциите на касационните жалбоподатели, не се налага обсъждането им. Във връзка с претенциите за обезщетение с жилищни компесаторни записи, обосновано СГС е посочил, че от една страна касационните жалбоподатели не са направили такива искания, а от друга предвид чл. 5 ЗОСОИ, тъй като не са отчуждени обекти от цитираните в тази норма, нормативно липсва такава правна възможност. Правилно е решението и в частта, в която не е признато право на обезщетение за имота, находящ се на ул. "Ген. Кутузов" № 48 с площ от 966 кв. м., тъй като не са доказани предпоставките на чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ. Що се отнася до решението в частта, в която не е признато право на обезщетяване за национализираните влогове на наследодателите на жалбоподателите, правилно е прието, че тази претенция, като самостоятелна такава, не е безспорно доказана. При разглеждането и решаването на спора не са допуснати нарушенията по чл. 209 от АПК, поради което оспореният акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение