Решение № 4310 от 25.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив против Решение 5665 от 21.06.2024 г., по адм. дело 2453 / 2023 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради едностранно обсъждане на доказателствата по делото и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание с писмена молба от гл.юрисконсулт Г. Вълчанова поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касацията. Ответникът по касационната жалба - Анверс-конструкт ЕООД, гр. Пловдив, чрез адвокат И. Атанасов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила по съображенията, изложени в него. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил по жалба на Анверс-конструкт ЕООД, гр. Пловдив Решение 2153-15-243 от 18.09.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба и е потвърдено издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО Разпореждане РЖ-5-15-01406623/10.08.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е задължено дружеството да внесе сума по ревизионен акт за начет РА-5-15-01396761/21.07.2023 г. в размер на 34 708,26 лева главница, и 8284,65 лева лихва, или общо 42 992,91 лева и е осъдил НОИ да заплати на Анверс-конструкт ЕООД сума в размер на 5458,00 лв., разноски по делото. Приел е, че оспорените актове са издадени при неизяснена фактическа обстановка, съответно при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон основания за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Посочените в обжалваното решение работници били командировани в чужбина, съответно в Република Гърция и в Кралство Белгия за извършване на строително-монтажни работи и дейности в тези две държави. Като базов осигурителен доход за конкретния месец, през който работниците са били командировани, са ползвани съответните минимални часови/среднодневни ставки, валидни за съответната приемаща държава, респективно за месеците на командироване на работника са били внасяни осигуровки според осигурителния доход, формиран от заплащането на труда според правилата на приемащата държава. След завръщането им от командировка и продължаване на трудовата дейност в България, осигурителните вноски на лицата са редуцирани съобразно осигурителния им доход за престиране на трудовата им сила на територията на Република България на база възнаграждението, уговорено в сключените с работниците трудови договори. Изпълнението на установените в КСО и КТ задължения от страна на осигурителя било довело до определяне и изчисляване на трудови възнаграждения за определените като базови месеци октомври 2020 г. и април 2021 г. в размерите, които са били относими и приложими спрямо работниците и служителите в приемащите държави, като същевременно периодите на командироване са изисквали да бъде спазен и редът за определяне, начисляване и изплащане на осигурителни вноски върху осигурителен доход съгласно разпоредбата на чл. 6а от КСО. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за командироването и изпращането предвиждала, че елементите на трудовото възнаграждение, които се включват в минималните ставки на заплащане, се определят от законодателството на приемащата държава. В тази ситуация, осигурителния доход, върху който се начислявали и внасяли осигурителни вноски за съответния период на командироване в рамките на предоставяне на услуги обосновано и законосъобразно се явявал в различен размер спрямо осигурителния доход на работника по реда на чл. 6 от КСО, след като работника се завърнел в Република България и продължи да полага труд при спазване на изискванията на нашето законодателство. След приключване на командировките по чл. 121а, ал. 1 от КТ напълно законосъобразно осигурителят бил пристъпил към определяне, начисляване и изплащане на осигурителни вноски върху осигурителен доход съгласно разпоредбата на чл. 6 от КСО, доколкото възнагражденията от трудовата дейност на работниците са били в установените на територията на Република България размери и изцяло били спазени изискванията и гаранциите за равно третиране на работниците и служителите в страната, а не спрямо условията, които са били приложими към тях в Република Гърция и Кралство Белгия в периодите, през които са били командировани. За съответните периоди са били платени дължимите осигурителни вноски, от което следва, че не е налице ощетяване на фиска. Решението е неправилно. На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 3 от ПМС 151/03.07.2020 г. на Анверс-Конструкт ЕООД е съставен частичен ревизионен акт за начет РА-5-15-01396761/21.07.2023 г. за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи получени средства за запазване на заетостта в условията на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка в общ размер на 34 708,26 лева главница, които подлежат на възстановяване, поради това че не е спазено изискването на чл. 2, ал. 1 от ПМС 151/03.07.2020 г., изм. и доп. с ПМС 416/30.12.2020 г., ПМС 93/18.03.2021 г. и ПМС 213/01.07.2021 г. работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Съгласно ревизионен акт за начет изплатените неправомерно средства на осигурителя се отнасят за конкретно посочени лица и периоди: по ПМС 416/2020 г. за посочени поименно лица и периоди с базов месец 10.2020 г. и месеци на подпомагане м.01.2021 г., м.02.2021 г. и м.03.2021 г.; по ПМС 93/2021 г. за поименно посочени лица при базов месец 10.2020 г. и месеци на подпомагане м.04.2021 г. и м.05.2021г.; по ПМС 213/2021 г. за поименно посочени лица с базов месец 04.2021г. и месеци на подпомагане м.06.2021 г. и м.07.2021г.. Формирането на сумите, подлежащи на възстановяване за посочените лица, е изразено в справка, която е приложена като неразделна част от ревизионния акт за начет. На основание чл. 113 от КСО са начислени лихви в размер на 8284.65 лв. С възражение с вх. 1012-15-296 от 01.08.2023 г., дружеството е възразило за дължимост на начислените суми за възстановяване в издадения ревизионния акт за начет. С Мотивирано заключение с изх. 1012-15-296#1/10.08.2023 г., контролният орган е потвърдил изцяло установените с ревизионния акт за начет задължения. С разпореждане РЖ-5-15-01406623/10.08.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събиране на сумите по ревизионния акт за начет. Ревизираното дружество обжалвало постановеното разпореждане и с Решение 2153-15-243/18.09.2023 г. Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е оставил жалбата без уважение като е счел, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за реализиране на имуществената отговорност на Анверс-конструкт ЕООД за нанесените щети, установени с ревизионния акт за начет. В хода на съдебното производство е представено заключение на проведена съдебно-икономическа експертиза, съгласно което ответника по касацията е запазил работните места за посочените в административният акт разпоредби, като посочените работници са били командировани на територията на България и Гърция, и за тях са били изплатени от осигурителя дължимите осигурителни вноски. Посочено е, че липсват основания да се търси да бъдат внесени осигурителни вноски, различни от внесените от жалбоподателят по описаните в акта за начет периоди - м.01.2021г, м.02.2021г. , м.03.2021г., м.04.20221г и м. 05.2021г., т.к. през базовите месеци- м.10.2020г. и м.04.2021г. или през част от тях, осигурените лица са работили извън територията на РБългария и са получавали осигурителен доход съобразно законодателството на приемащата държава. Направен е извод, че е налице съответствие между дължимите осигурителни вноски и внесените такива от жалбоподателят на съответната база на осигурителния доход за поименно посочените лица. В допълнително заключение е посочено, че за базов месец 10.2020 г. и м.04.2021г. са изплатени трудовите възнаграждение на посочените осигурени лица и дължимите за тях осигурителни вноски. Направено е разграничение по таблици между осигурителен доход в РБългария и осигурителен доход в приемащата държава, като е посочен обобщен, сумарен размер на осигурителните доходи съобразно осигурителните вноски върху доходите в страната и в чужбина. Горните факти сочат необоснованост на извода на първоинстанционния съд за липса на неизпълнение на задължението на Анверс-конструкт ЕООД по чл.2 ал.1 от ПМС 151/2020 г. да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец.. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая предмет на контролно-ревизионното производство са действията на дружеството осигурител, получило средства, отпуснати по изключение с цел запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение 325 и удължена с Решение 378 на Министерския съвет, отпускани и изплащани на основание нарочни постановления на Министерския съвет. В административното производство са реализирани изискуемите административнопроизводствени действия свързани със изготвянето на справки за произхода на начета, анализи, протоколи и описи от ревизията, заверени преписи от процесуалните действия. Фактите сочат, че Анверс-конструкт ЕООД е получил за периода 01.2021 г. 05.2021 г. средства за запазване на заетостта, но не е изпълнил задължението си да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, и да внася дължимите осигурителни вноски върху този размер за съответния месец, съгласно чл. 2, ал. 1 от ПМС 151/3.07.2020 г. Имуществената отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна (безвиновна) и намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. Следователно, за да бъде приложена нормата, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила за фондовете на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. Осигурителят е получил средствата за запазване на заетостта по реда на ПМС, но не е изпълнил задължението си да изплаща на работниците и служителите трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец, и да възстановява в пълен размер изплатените средства от бюджета на ДОО. Противоправното поведение се изразява в изплащането на работниците и служителите на трудово възнаграждение в размер, по-малък от размера на осигурителния доход за базовия месец и невнасяне на дължимите осигурителни вноски върху този разликата между изплатеното трудово възнаграждение и размера на осигурителния доход за базовия месец. Причинената щета е в размер на реално намаленото имущество на ДОО поради извършените плащания от фонд "Безработица" по арг. на чл. 1, ал. 8, чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 2 от ПМС 151/3.07.2020 г. на ежемесечни средства за запазване на заетостта на работодателя Анверс-конструкт ЕООД, за които същият дължи възстановяване в пълен размер на изплатените средства. Съгласно чл. 2 ал.1 от Постановление 151 на МС от 3.07.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение 325 и удължена с Решение 378 на Министерския съвет от 2020 г. работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, изплаща на работниците и служителите по чл. 1, ал. 1 трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за октомври 2021 г., респективно април 2021г., и внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Мерките и отпуснатите средства са предвидени в такива размери, че всеки един средностатистически мениджмънт да успее да изпълнява императивно вменените му задължения във връзка с тях. Неоснователно е възражението на ответника, че след като базовия доход включвал доходи от командировки в държави - членки на ЕС, то следвало да бъде съобразен само този доход, който е уговорен в трудовия договор за територията на РБългария. Определянето на осигурителния доход на осигуреното лице е посочено в чл.6 от КСО, а за тези осигурени лица, които са работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) 883/2004 - чл.6а от КСО. В тези текстове не предвиден специален ред за определяне на осигурителен доход според подхода приложен от ответника по касацията, напротив изрично в разпоредбата на чл.6а от КСО е посочено, че осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България. Работодателят е длъжен да начислява и изплаща уговореното трудово възнаграждение на работниците и служителите (чл. 128, т. 1 и 2 от КТ). Независимо от начина на формиране на работната заплата, когато работодателят получава средства по реда на ПМС 151/2020 г., той има задължението да изплаща трудово възнаграждение на работника или служителя в размер не по-малък от размер на осигурителния доход на лицето за съответния базов месец. С оглед гореизложеното безспорно е установено неизпълнение на задължението по чл.2 ал.1 от Постановление 151 на МС от 3.07.2020 г., поради което нанесената щета за ДОО подлежи на репариране съгласно чл.10 от същия нормативен акт. Издадените актове от органите на НОИ са законосъобразни и оспорването срещу тях следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на Анверс-конструкт ЕООД, гр. Пловдив следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски за двете инстанции, които възлизат на сумата от 200,00 лева платена ДТ за касационното производство и по 200,00 лева (за инстанция) разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение