Решение № 162 от 9.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 66/2017 г.

Решение № 162 от 9.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 66/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община], обл. Пловдив, срещу въззивното решение № 1677 от 02.08.2016 г. по т. д. № 4703/2015 г. на Софийски апелативен съд. С въззивното решение първоинстанционното Решение № 4537/24.06.2015 г. по гр. д. № 13864/2013 г. на Софийски градски съд е обезсилено и е постановено изпращането делото по подсъдност на Административен съд София град. Срещу въззивното решение е била депозирана и касационна жалба от Министерство на регионалното развитие и благоустройството /наричан по-долу МРРБ/, но същата е върната с влязло в сила разпореждане на САС. В качеството на ответник по касация МРРБ, надлежно уведомен по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, не е представил писмен отговор в законоустановения срок. В касационната си жалба Община [населено място] сочи основанието по чл. 281, т. 2 ГПК и при условията на евентуалност - основанието по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС по въпроса: "Кой ред е приложим за образуваните до приемането на ЗУСЕСИФ искови производства, касаещи изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ - същите се довършват от гражданските съдилища или подадените искови молби се разглеждат като "жалби" и образуваните производства се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7 от закона, съгласно нормата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ?" Като взе предвид становищата на страните по спора и извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС - Търговска колегия приема следното: Жалбата е основателна. Въззивното производство е било образувано по жалба на МРРБ срещу Решение № 4537 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 13864/2013 г. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е осъдил МРРБ да заплати на [община] сумата от 43 615,07 лв., представляваща отказана за верификация и плащане сума, дължима по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Регионално развитие" /2007 - 2013/ № BG 161PO001/4.1-04/2010 от 01.06.2011 г. за извършени строително-монтажни работи съобразно количествено-стойностната сметка - неразделна част от договора, отразени в позиция 4 и позиция 5 (изкоп с багер на речна баластра при утежнени условия за транспорт и превоз на 5 км), която сума е била дължима след приспадане от общата стойност на горепосочените СМР, а именно сумата от 45 910,60 лв. с вкл. ДДС, на сумата от 2 295,53 лв., представляваща задължителен собствен принос на [община], ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба - 16.10.2013 г., до окончателното плащане. Първоинстанционният съд е приел, че предявените обективно съединени искове на Община [населено място] срещу МРРБ са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Счел е, че са процесуално допустими, а по същество - основателни. За безспорно съдът е посочил наличието на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма "Регионално развитие", неговите условия, както и размера на отказаната за верифициране сума, представляваща стойността на посочените в исковата молба СМР. Спорно е било дали за СМР по позиция 4 и позиция 5 от количествено-стойностната сметка се дължи плащане по договора. След преглед на заключението на вещите лица по допуснатата СТЕ, както и от показанията на свидетелите Софийски градски съд е стигнал до извода, че претенциите за стойността на СМР както по позиция 4, така и по позиция 5 са били изпълнени точно съобразно договора и проекта, поради което за тях се дължи заплащане по договора. Така мотивиран, Софийски градски съд е уважил както главния, така и акцесорния иск. В решението си въззивният съд изрично се е позовал на чл. 24, ал. 1 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно който договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ еднозначно е определен като административен договор, подлежащ на оспорване по реда на АПК, както и всички издавани по този закон административни актове - чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Посочил е още, че съгл. чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ решението за налагане на финансова корекция представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по същия ред. Съдебният състав е визирал и нормата на § 10, ал. 2 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно която образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7. Изтъкнал е, че тази норма е влязла в сила на 26.12.2015 г. и законодателят е разпоредил изрично приложението й спрямо заварените съдебни производства. С оглед на гореизложеното, Софийски апелативен съд е стигнал до извода, че при този правен режим защитата на правото на бенефициера да получи плащане по договора следва да се осъществява не чрез осъдителен иск, а чрез обжалване по реда на АПК на административния акт с който е отказано верифициране и плащане и/или е наложена финансова корекция. За конкретния случай САС е приел, че отношенията между страните в спора са възникнали по силата на административен договор, а решението за извършване на финансова корекция е индивидуален административен акт, поради което дължимостта на неизплатената финансова помощ не може да бъде установена по исков ред, включително и по реда на инцидентния съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. Като краен резултат Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо, като постановено по съдебен спор, който е неподведомствен на гражданските съдилища /чл. 1 ГПК/. Обезсилил е решението на Софийски градски съд на основание чл. 270, ал. 3, предл. 2 ГПК, и е постановил изпращане на делото на Административен съд - [населено място] по компетентност. Това становище е неправилно. По повод различното тълкуване на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, от състави на ВКС са постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по въпроса кой ред е приложим - административно-правен или гражданско-правен по отношение на заварените висящи искови производства, свързани с разходването на средства от европейските фондове. С Решение № 66 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 60146/2016 г. и с Решение № 17 от 23.03.2017 г., състави на IV г. о. и на III г. о. на ВКС са се произнесли по спорове, свързани с дължимостта на средства, предоставени по оперативна програма "Регионално развитие". С Решение № 66 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 60146/2016 г., състав на IV г. о. на ВКС е приел, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25.12.2015 г. (влизане в сила на ЗУСЕСИФ) са подведомствени на общите съдилища и постановените по тях решения са допустими. С Решение № 14 от 21.02.2017 г. по гр. д. № 50320/2016 г., състав на I г. о. е приел, че новата законова уредба ЗУСЕСИФ и ЗИДАПК, регулираща отношенията, възникнали по повод предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми със средства от ЕИСФ, не изключва съдебната защита по общия исков ред в случаи, уредени с § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Посочил е, че в обхвата на нормата са включени гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015 г., срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, като исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск в оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори. Посочените искове са подведомствени на общите съдилища и следва да бъдат разгледани по същество. С Решение № 68 от 29.06.2017 г. по т. д. № 378/2016 г. състав на I т. о. на ВКС е възприел становището по правните въпроси, обусловили касационния контрол по посочените решения на ГК и е съобразил решението си с тях. Становището на настоящия съдебен състав по за произнасяне по които е допуснато касационно обжалване, съвпада със становищата по правните въпроси на постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, посочени по-горе, поради което и отговорът е следния: В случай, че защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ е инициирана преди 25.12.2015 г. по гражданско правен ред, чрез осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и е образувано гражданско или търговско дело по този спор, то съдебното производство е допустимо и трябва да приключи по този ред. По този ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган. По същество. Предвид отговора на правния въпрос, следва изводът, че като е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил изпращането на спора на АССГ за разглеждане по административен ред, съставът на Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде касирано и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съставът ще следва да се произнесе и по разноските, направени в производството пред ВКС. Предвид на горното, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о.