Решение № 560 от 8.01.2010 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 575/2009 г.

Решение № 560 от 8.01.2010 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 575/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по в.н.о.х.д. № 141/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Т. Г., с оплаквания за неправилност в решението, довела по намаляване размера на наказанието определено на подсъдимия и намаляване на размера на присъденото й обезщетение. Срещу същото решение е подадена касационна жалба от подсъдимия, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Жалбите се поддържат в съдебно заседание от повереник, за граждански ищец и частен обвинител и от подсъдимия лично и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадените жалби изцяло неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.07.2009 г. постановено по в.н.о.х.д. № 141/2009 на Апелативен съд гр. П. е изменена присъда по н.о.х.д. № 1236/2008 г. на Окръжен съд гр. П., като е намален размера на наказанието лишаване от свобода от десет на пет месеца, и наказанието лишаване от права от една година и шест месеца също на пет месеца, намален е и размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение за неимуществени от 40 000 лв. на 15000 лв. В останалата й част, с която подсъдимия Б. И. С. е признат за виновен в това на 21.11.2007 г. на път II-86 в близост да гр. П., при управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на И. Е. Г. по чл. 343, ал. 1 б. В НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец: Оплакването е за неправилност в преценката на въззивния съд относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, довело до намаляване размера на наказанието и размера на обезщетението за неимуществени вреди . Довода е основателен досежно размера на присъденото обезщетение и неоснователен относно наказанието. При намаляване размера на наказанието, въззивния съд е съобразил обстоятелство /съпричиняване/, не взето предвид от първоинстанционния съд, поради което и извода за намаляване на наказанието е законосъобразен и правилен. При намаляване размера на обезщетението дължимо на майката на пострадалия, въззивния съд е посочил същото обстоятелство стояло на вниманието и подробно обсъдено от първоинстанционния съд, поради което тук жалбата е основателна и решението в тази част следва да се измени, като се увеличи размера на обезщетението, до сумата определена от първоинстанционния съд, който е взел предвид точно съпричиняването, за да отхвърли иска до пълния му размер. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия С: Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят противоречиви изводи на въззивния съд по фактите. Според защитата въззивния съд е приел нови факти, приел е заключение на повторна експертиза, но не приел установеното от нея, че водача не е имал техническа възможност да намали скоростта към момента на удара. По приложението на закона защитата поддържа искането за приложение на чл. 15 НК. Доводите са неоснователни. Въззивния съд е приел не оспорената от страните повторна съдебно техническа експертиза, въз основа на която е прецизирал някой от фактите приети от първоинстанционния съд /относно скоростта, относно мястото на което се е намирал пострадалия преди да предприеме пресичането на пътното платно и относно мястото на удара /. Приел е и категоричното становище на експертизата, че "при мястото на удара, около предната част на автомобила на пострадалия, подсъдимия е имал техническа възможност да намали скоростта си на движение до около 37 км./ч. и да спре преди навлизането на пострадалия на пътното платно". Изводите по фактите на въззивния съд са направени след подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не страдат от вътрешна противоречивост и са логични и последователни. Не са налице нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона. В тази връзка неоснователно е оплакването за нарушение на закона, а напълно незащитима е тезата за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. На този довод на защитата са отговаряли и двете предишни инстанции. Върховният касационен съд на РБ изцяло споделя съображенията им, поради което и не ги преповтаря. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира жалбата на частния обвинител и граждански ищец частично основателна, а тази на подсъдимия неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение