Решение № 9105 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9226/2011 г.

Решение № 9105 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9226/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еврометал" ООД против решение № 1163/16.05.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 140/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Еврометал" ООД, гр. Варна срещу ревизионен акт (РА) № 031003000/27.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с решение № 920/09.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна, в частта, с която са определени задължения за ДДС в размер на 5846,70 лева за периода м. 06 и 07.2007 г. и м. 07.2008 г. и лихви в размер на 1775,01 лв. по фактури № № № 0...35/27.06.2007 г.; 36/06.07.2007 г. и 59/24.07.2008 г., издадени от "Х.Х.Комерс " ЕООД, гр.Варна с предмет "неръждаеми тръби" на обща стойност 29 233,50 лева и ДДС 5233,50 лева. Със същото решение жалбоподателя е осъден да заплати на ответната дирекция разноски по делото в размер на 554,86 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения при преценка на релевантните за спора доказателства и необоснованост на решението- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора жалбоподателят не е представил в хода на обжалването, убедителни доказателства за реалността на доставките, поради което основателно съдът е отхвърлил жалбата му като недоказана. Върховният административен съд, I-во отделение, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: С РА, индивидуализиран по-горе, на ревизирания субект е отказано да се признае право на данъчен кредит по три фактури, издадени от "Х. Х. Комерс " ЕООД. Фактическите констатации на органа по приходите са, че доставчикът не е представил документи за извършен транспорт на доставките, както и че количествата от стоката, получени от доставчика от неговите предходни доставчици са продадени към края на 2006 г. Направен е извод, че не е възможно количеството закупени тръби през 2005 и 2006 г. от посочените предходни доставчици да бъде продадено и през 2007 г. на ревизираното лице. Заключението на приходния орган е за липса на доставки по фактурите и за фиктивност на последните. С решението на директора на ДОУИ-Варна, с което е потвърден РА в обжалваната му пред съда част, са развити допълнително съображения за неоснователността на жалбата. Посочено е, че жалбоподателят не е представил документи за произхода на стоката, не е представил товарителници, от които да е видно, от къде се транспортира стоката, не са представени приемо-предавателни протоколи, доказателства къде се съхранява стоката. Констатирано е, че такива доказателства не са представени и от доставчика, въпреки че са му изискани. Директорът на дирекция "ОУИ"-Варна е преценил като неотносими представените от жалбоподателя фактури за продадени тръби на други фирми, тъй като тези фактури не удостоверяват, че са продадени именно тръбите, предмет на процесните фактури. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА като недоказана и неоснователна. Прието е за недоказано обстоятелството, че доставчикът е разполагал с материална обезпеченост за извършване на доставките. Констатирана е липсата на ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя за движението по сметка 3021"основни материали", за да бъде установено наличното количество от всеки вид стока-предмет на процесните доставки. Липсата на данни за материалната обезпеченост на доставчика е мотивирала съда, да не признае за доказани изявленията в приемо-предавателните протоколи. Както органът по приходите, така и съдът е приел, че извършването на доставки от жалбоподателя към трети лица, на стоки от същия вид, не доказва реалното им получаване по процесните фактури. Крайният извод на съда е за законосъобразност на РА в обжалваната му част. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. От мотивите към решението се установява, че съдът е преценил и анализирал всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Изводите на съда са логични и следват от данните по делото, поради което са обосновани и верни. Както правилно е отбелязал административният съд в решението си, в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи наличието на законоустановените предпоставки за възникване на правото му на данъчен кредит. Основополагаща предпоставка е извършената, а не само фактурирана облагаема доставка. В конкретния случай недоказано е останало обстоятелството по извършването на фактурираните доставки. Липсват косвени доказателства за извършването на тези доставки, каквито биха били установената материална обезпеченост на доставчика към момента на фактурирането им, транспортни документи за транспортирането на стоките от обекта на доставчика до обекта на жалбоподателя. Основателно, съдът не е кредитирал приемо-предавателните протоколи за стоките, тъй като те са без достоверна дата и съдържанието им не се подкрепя от останалите документи по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е въвел ново основание за потвърждаване на РА с извода си, че прекият доставчик не бил притежавал продадените стоки към датите на трите процесни фактури. Изводът за недоказана обезпеченост на доставчика за изпълнението на доставките е направен от органа по приходите още с РА. До този извод води констатацията в РА, че към края на 2006 г. доставчикът е реализирал количествата стоки, получени от сочените от него предходни доставчици. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението на административния съд е обосновано и правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд