Решение № 3 от 3.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1976/2014 г.

Решение № 3 от 3.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1976/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Т. М. А., [ЕГН], против въззивно решение № 223 от 4.11.2014 г. по внохд № 233/2014 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 37/16.07.2014 г. по нохд № 69/14 г. на Габровския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Т. М. А., [ЕГН], Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.04.2014 г., около 23, 00 часа в [населено място], в къща на [улица], при опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи- парична сума от 50 лева от владението на К. Н., без нейното съгласие и с намерение противозаконно да я присвои като е употребил за това сила, довела до причиняване на средна телесна повреда на пострадалата, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. 2, т. 4, вр. чл. 198, ал. 4 вр. 1 от НК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК, при отчитане на предвидената в закона редукция с една трета на размера на определеното от съда наказание лишаване от свобода, е ОСЪДЕН на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален режим на изтърпяване наказанието "строг", в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", от срока на наложеното наказание лишаване от свобода. В изготвената от подсъдимия касационна жалба се изразява недоволство от въззивното решение, основано на твърдение за неправилно приложение на закона и за съществени процесуални нарушения. Изтъква, че самопризнанието на А. е изтръгнато с насилие от полицаите при неговото задържане /цит. от жалбата: "като ме задържаха, пребиха ме от бой... те ми казаха да кажа, че съм извършил това престъпление"; "... тримата полицаи започнаха да ме бият, казват, че съм аз"... "не познавам тази жена" - има предвид пострадалата/. Сочи като извършител на деянието друго лице - свидетеля С. П. Претендира неправилно приложение на съкратеното съдебно следствие - основано на опорочено самопризнание. Заявява нарушение на материалния закон относно извода на съдебните инстанции за авторството на деянието. Моли за справедливост. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият А. се явява лично и с назначеният от състава на ВКС служебен защитник - адвокат Р. И. Р. от АК, гр. Габрово. Устно и в писмени бележки поддържат жалбата. Искат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан, тъй като извършителят е друго лице. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съставът на ВКС не намери да са допуснати, посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Не се установиха нарушения при събирането и оценката на доказателствата и при формиране вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Инстанционните съдилища са основали констатациите си на валидно събрани и достоверни доказателства. Първоинстанционното производство законосъобразно е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 и следващи от НПК. Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил дали самопризнанието на подсъдимия е било действително и дали е било подкрепено с останалите доказателства, събрани на досъдебното производство. Неоснователно се претендира, че осъдителните присъда и потвърждаващото я въззивно решение са основани единствено на базата на приобщените в съдебната фаза обяснения на обвиняемия. От съдържанието на протокола от съдебното заседание на 17.04.2014 г. по нохд № 64/2014 г. на Габровския районен съд е видно, че при липса на данни за опорочаване или вмешателство в свободната воля на подсъдимия А., изразена пред съда на предварителното изслушване на страните в присъствието на защитник, той е заявил, че желае производството пред първата инстанция да протече при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 и следващи от НПК, тъй като признава изцяло фактическите обстоятелства в обвинителния акт. Първостепенният съд е установил, че направеното самопризнание на подсъдимия се подкрепя от събраните на предварителното производство доказателствени източници, след което е обявил с определение, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и подкрепящите го доказателства от досъдебната фаза, без да събира нови доказателства относно признатите от подсъдимия факти в обвинителния акт. При положение, че е спазена процедурата за решаване на въпросите в процедурата по предварителното изслушване на страните за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и при изпълнение на последиците от него с постановената от Габровския ОС първостепенна присъда, липсва процесуална възможност за подсъдимия А. да заяви последващо оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК. Веднъж оценено от съда по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, едностранното волеизявление на подсъдимия, съдържащо самопризнание, придобива значение на неоттегляемо волеизявление по съдържание и последици. То законосъобразно предпоставя развитието на съдебната фаза не по правилата на общия състезателен процес, а при условията на съкратено съдебно следствие, каквито последици това изявление цели с предвидените в закона правни облекчения за подсъдимото лице при определяне на неговото наказание, в случай на осъдителна присъда. В т. 8.3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълкувателно дело № 2/2008 г. на ОСНК на ВКС е изведено, че е недопустимо изявлението на подсъдимото лице по чл. 371, т. 2 НПК да бъде оттеглено след обявяване на съдебния акт по чл. 372, ал. 4 НПК, тъй като самопризнанието е обосновало прилагане на правилата на диференцираната процедура и процесуалният закон не предвижда оттеглянето му в хода на наказателния процес. Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на особеното производство и би създало условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност. Съдебните инстанции в мотивите на присъдата и решението са отделили съществено място за обсъждане валидността и достоверността на обясненията на подсъдимия като процесуално средство за провеждане на особеното производство, от една страна, и от друга - като източник на доказателствени факти, относими към предмета на доказване. Съставът на ВКС изцяло споделя изводите на Великотърновския АС, че е спазен процесуалния ред по чл. 138 от НПК за разпит на А. в качеството на обвиняем. Под формата на свободен разказ той е разкрил участието си в извършването на инкриминираното деяние. В разпита на обвиняемия пред съдия, проведен на 24.04.2014 г., по реда на чл. 222 от НПК и на 18.06.2014 г. - в разпита от разследващия орган в присъствието на защитник, обвиняемият А. последователно и непротиворечиво е разкрил инкриминираната си дейност. Няма каквито и да било данни обясненията му да са събрани в резултат на упражнен спрямо обвиняемия физически или психически натиск от органа по разследването. Оплакването за употреба на физическа сила "от трима полицаи" при задържането на Т. А. и "за психически натиск върху него за признаване на авторството на деянието", не се потвърждава от събраните доказателства, още по-малко, може да се отнесе до действие на разследващ орган при събирането на доказателствените източници чрез използване на процесуалния способ - разпит на обвиняем. Оспорването на авторството на деянието няма подкрепа в събраните доказателствени източници. В тази насока съставът на ВКС споделя изцяло съображенията, развити по чл. 339, ал. 2 от НПК от въззивната инстанция. При цялостната въззивна проверка на присъдата съдът е обърнал съществено внимание на проверката за достоверност на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК във вр. с чл. 283 от НПК и мотивирано е обосновал извода, че обясненията на А. в разпита на 18.06.2014 г. кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал, за разлика от частта на дадените на разпита на 24.04.14 г. обяснения, в която сочи и съизвършител в лицето на свидетеля С. П. Твърденията в първите му обяснения за наличието на съучастник в лицето на свид. С. П. са опровергани в хода на разследването, поради което не е повдигнато обвинение за съучастие. Основавайки се на правилото по чл. 116 от НПК, според което обвинението и присъдата не могат да се крепят единствено на направеното самопризнание на подсъдимия, а на цялостната му преценка с останалите събрани доказателства, съдебните инстанции в мотивите си аргументирано са посочили защо се доверяват изцяло на обясненията от разпита на 18.06.2014 г., приобщени по реда на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК. Те са получили потвърждение и от показанията на пострадалата Н. и от заключението на СМЕ / притискането на носа и устата й с ръце е причинило задушаване на пострадалата и изпадане в безсъзнание/; според пострадалата, докато си е седяла на кревата и четяла вестник с лице към телевизора, в стаята е нахлул един мъж, който е притиснал с ръце носа и устата й, съборил я на кревата и почувствала, че се задушава, а след това изгубила съзнание; описва мъжа като нисък на ръст 160-170 см. с тъмни дрехи и със закрито лице с горните дрехи; че от чантата й, намирала се в същата стая, са й отнети 50 лева по копюри - една банкнота от 10 лева и осем банкноти от по пет лева. Същите фактически данни за самостоятелно участие в деянието, за вида на упражнената принуда, облеклото по време на деянието, за предмета на престъплението - отнетите от чантата на пострадалата 50 лева, са факти, описани подробно и детайлно от подсъдимия А. в кредитираните от съдилищата обяснения на подсъдимия. Настоящата инстанция споделя извода, че анализът на тези гласни доказателствени средства е в хармонично единство със заключението на трасологичната експертиза на следите от нож и тесла без дръжка, иззети като веществени доказателства с протокол за доброволно предаване /спр. л. 113 от ДП/, въз основа на което е прието за установено, че намерените следи по повърхността на входната врата на къщата на пострадалата си съответстват по общи признаци с иззетите като веществени доказателства тесла без дръжка и нож. Тези данни и заявеното от подсъдимия за използването им за проникване в къщата на пострадалата са потвърдили изводите за достоверност на неговите обяснения относно деянието и неговото авторство. Следователно, доказателствената дейност на съдебните инстанции е скрепена с убедителен анализ, извършен по правилата на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК за подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия от останалите доказателствени източници. Правилно е приложен материалният закон. Доказано е безспорно авторството на подсъдимия в осъществяване на съставното престъпление грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. 2, т. 4 вр. чл. 198, ал. 4 вр. 1 от НК. Доказателствата установяват, че подсъдимият е участвал и в двата функционално свързани акта на съставното престъпление: упражнил е принудата спрямо свид. Н., причинявайки й средна телесна повреда и след това е отнел процесната парична сума от владението й, с намерение противозаконно да я присвои. Пострадалата е била приведена в безсъзнание, което деяние е функционално свързано с отнемането на вещта от владението й. Няма основания за касационна отмяна или изменяване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, съставът на ВКС, III-то н. о.