Решение № 2113 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2020 г.

Решение № 2113 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, подадена против решение № 28 от 14.08.2020 г., постановено по адм. дело № 636/2019 по описа на Административен съд – Русе, с което по оспорване на "Алекстрейд" ООД, ЕИК [ЕИК], със седалище: с. Николово, област Русе, е изменен Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от касатора, в частта, с която е определена оценка и обезщетение за "Стокови животни" по позиции от № 1 до № 16 вкл., собственост на "Алекстрейд" ООД, като се изменя определената стойност на обезщетението за тези позиции от 698 728. 00 лева на 1 223 635. 58 лева и се увеличава размера на общото обезщетение определено в акта от 707 635. 74 лева на 1 232 543. 20 лева. С обжалваното решение Областна дирекция по безопасност на храните – Русе е осъдена да заплати на "Алекстрейд" ООД сума в размер на 10 103. 40 лева, представляваща направените по делото разноски. В жалбата са наведени доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в противоречие с Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. неправилно съдът е приел, че релевантните цени за определяне на обезщетението за умъртвени животни са пазарните цени, установени от заключението на съдебно-икономическите експертизи, които са определили тези цени по методи извън посочените в цитираната наредба. Тезата, застъпена от експертите и възприета от съда, че когато липсват статистически данни за страната, отнасящи се до цените на умъртвените животни, те следва да се определят въз основа на налични данни за подобни животни в Европейския пазар според касационния жалбоподател е неправилна. Погиналите животни могат да бъдат остойностени, защото в качеството им на материални активи са заприходени в счетоводството на дружеството на съответна стойност, също така в счетоводството имало и данни за това на какви цени производителят е договарял продажбата им. Освен това, произволното прилагане на законовия текст водело до дотиране от държавата на производителите, чиито животни са били умъртвени, което е нарушение на правото на ЕС. В понятието "щета" не следва да се включва прогнозираната от производителя печалба, а осреднената такава за изключително широк периметър от пазара. С касационната жалба се иска съдебното решение да бъде отменено, делото да бъде решено по същество като жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски. Ответната страна – "Алекстрейд" ООД, чрез процесуален предствител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Русе е бил Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, собственост на "Алекстрейд" ООД в часта му, с която за "Стокови животни" по позиции от № 1 до № 16 вкл. е била определена оценка и обезщетение в размер на 698 728. 010 лева и за фураж в размер на 8907. 74 лева, като общото обезщетение от определената в акта сума за всички категории животни и фураж е в размер на 707 635. 74 лева. В жалбата се твърди, че размерът на обезщетението на стойност 698 728. 00 лева за унищожени 4533 бр. свине е неправилно определен и не отговоря на изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Липсвали каквито и да било мотиви, от които да стане ясно как е определен размера на обезщетението, което опорочава акта и го прави незаконосъобразен. Счита, че цените, по които е определено обезщетението за животни не са "пазарни цени" по смисъла на чл. 144 от ЗВМД. Настоящият съдебен състав напълно споделя направеният от първоинстанционния състав извод, че към частично обжалвания административен акт следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, съгласно редакцията й, действаща към датата на издаване на акта (ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), която регламентира, че дължимото обезщетение за умъртвените животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, или по оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от "Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството" - за такива животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка. Съгласно приложената от АО правна норма на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове (Наредба Н-9 от 14.08.2006 г.; отм. 5.05.2020 г.), обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, а в случаите, когато за даден вид и категория животни няма средна пазарна цена, обезщетението се определя от лицензиран оценител (ал. 3). Правилен е изводът на съда, че е налице противоречие между действащата към момента на издаване на частично обжалвания в настоящото производство административен акт разпоредба на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВМД и горецитираната Наредба, която като подзаконов нормативен акт въвежда допълнителни и непосочени в закона условия, което е недопустимо и административният орган е бил длъжен да не спазва методиката по чл. 6 от Наредбата, която очевидно противоречи на ЗВМД, а съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА да приложи по-високия по степен нормативен акт - чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВМД, като определи дължимото обезщетение съгласно пазарните цени към м. юни 2019 г., а не съгласно данни от Националния статистически институт, които не съдържат информация относно пазарната цена на погиналите животни към м. юни 2019 г., която е релевантна за определяне на размера на обезщетението. "Пазарна цена", това е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, т. е. сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, по сделка между лица, които не са свързани и определена по следните методи: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като стойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба и методът на разпределената печалба. В производството пред първата инстанция са изслушани и приети съдебно-икономическа експертиза, съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна експертиза. Първата експертиза определя пазарната цена на погиналите животни към месеца, предхождащ месеца на унищожаването им, използвайки данни от сключени сделки за свинекомплекси на територията на област Русе, но без да отчита спецификата в килограмите на унищожените свине, давайки за всички животни една цена - тази за свине за угояване 90+ кг. Втората експертиза, оценителната, използвайки данни от първата експертиза и данните от европейския пазар, определя пазарната цена както на отделните категории унищожени животни съобразно техните килограми, така и стойността на дължимото обезщетение съгласно установените пазарни цени. Третата експертиза определя стойността на обезщетението по счетоводни данни, на база чистата себестойност на активите, увеличена с печалбата. Правилно първоинстанционния съд е кредитирал заключението на вещото лице по назначената втора съдебно-оценителна експертиза вх. № 1586/26.05.2020 г., като е изложил подробни мотиви за това и които настоящият състав изцяло възприема. Първата експертиза, макар формално да отговаря на поставените задачи, не дава данни относно пазарната цена на умъртвените животни, посочени в акта в позиции от № 1 до № 6, вкл., от № 8 до № 12, вкл. и позиция № 15. В рамките на о. с. з. на 5.03.2020 г., вещото лице категорично заявява, че получените данни от реално осъществени сделки от свинекомплекси на територията на област Русе не съдържат информация относно възраст, отличителни белези, индивидуален номер, предназначение и порода на продаваните животни, поради което това заключение не е годно да установи търсената пазарна цена на всички животни, подробно описани в акта, доколкото в него не са отчетени възрастта, предназначението и размера на умъртвените животни. Също така това заключение не отговаря на поставените въпроси относно пазарната цена на всички категории умъртвени животни, като вещото лице е успяло да събере данни за пазарните цени единствено на животни от категорията "свине-угоени" и то с тегло над 90+ кг и 100+ кг, като при изготвянето на заключението вещото лице не е открило данни относно реално осъществени сделки със свине от всички останали категории умъртвени свине. В същото време видно е от обжалвания акт, че по-голямата част от унищожените животни са именно в категорията под 90 кг. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в условията на установената по делото липса на пазар на всички категории животни не само на регионално ниво, но и на национално такова, в условията на единен европейски пазар и еднаквите пазарни условия за всички страни, участващи в Европейския съюз, то дължимото обезщетение съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗВМД следва да бъде изчислено по пазарни цени, валидни за територията на Европейския съюз, каквато информация безспорно носи съдебно-оценителната експертиза. При изготвянето на това заключение вещото лице е използвало данни за реални сделки, сключени не само на територията на РБългария, но и на територията на целия Европейски съюз, като е съобразил цените, които са най-близки до българския пазар. Същевременно експертът е съобразил и данните за цената на животни с тегло 90+кг, дадени по първата експертиза, която в тази й част не е оспорена от страните и е приета от съда. Посочените пазарни цени съгласно двете експертни заключения са формирани след изключително задълбочен анализ на информация от стокови тържища, борси, данни за реални сделки и информация предоставена от браншови организации. Използваните данни за изготвянето им дават изключително богата информация за оценяваните животни, като позволяват търсената пазарна цена за животните по позиции от № 1 до № 16, вкл. от акта да бъде формирана след обстоен анализ на предназначението, възрастта и теглото на оценяваните животни. Не е без значение и факта, че вещото лице изрично е отбелязало, че посочената от него пазарна стойност е само на база направените разходи, които не включват разходите, направени във връзка с унищожението на животните, тяхното загробване и санитарно - хигиенните изисквания във връзка с дезинфекцията на обекта. Настоящият съдебен състав възприема становището на първоинстанционния съд, че третото заключение - допълнителна съдебно-оценителна експертиза не следва да бъде кредитирано. Дадената в него стойност на дължимото обезщетение не отговаря на законовите изисквания на разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, нито на чл. 6, ал. 1 или ал. 3 от Наредбата (отм.);. Посочената в него сума за обезщетението е базирана на общата себестойност на умъртвените животни, а не на "пазарни цени" по смисъла на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД (ДВ, бр. 58 от 2017 г.). По отношение на изложеното в касационната жалба твърдение, че определено по такъв начин, обезщетението ще доведе до неправомерно дотиране на производителя, настоящият съдебен състав напълно споделя извода, направен в съдебното решение от първоинстанционния състав, че в заключението на вещото лице по СОЕ изрично е отбелязано, че посочената пазарна стойност на унищожените активи се формира от средната цена без ДДС и всички допълнителни разходи за придобиване на актива и внедряването му в експлоатация, в случая - от доставните разходи + разходи по оформяне на документи във връзка с доставката поради липса на информация за други съпътстващи разходи. В пазарната стойност не са включени разходи във връзка с унищожението на животните. Тази пазарна стойност се отнася за определен момент в миналото и не покрива предстоящите разходи по възстановяване на стопанството. Ето защо неоснователно е твърдението, че стопанските обекти, незасегнати от процесното епизоотично събитие и най-вече тези, които са положили достатъчно грижи, респективно реализирали повече разходи за избягването и/или ограничаване на същото, изначално ще бъдат поставени в по-неизгодно положение на имащите право на обезщетение субекти. Определянето на обезщетението по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта, включва изрично посочени от вещото лице параметри, без печалбата за дружеството. Предвид изложеното, касационната жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Русе се явява неоснователна поради липса на касационни основания и следва да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. С оглед изхода на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по делото в размер на 7 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, за което са представени доказателства по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на пето отделение