Решение № 2248 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2020 г.
ВАСV отделение18.02.2021 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 26.06.2020 г., постановено по административно дело № 399/2019 г. от Административен съд Ямбол. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на ДОСИ 2015" ЕООД, с ЕИК[ЕИК] деловодни разноски в размер на 8040 (осем хиляди и четиридесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2248 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 96 от 26.06.2020 г., постановено по административно дело № 399/2019 г. от Административен съд Ямбол, с което е отменена негова заповед № 03-РД/3902 от 19.09.2019 г., делото е върнато като преписка за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите указания и ДФЗ е осъден да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати всички нарушения по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Алтернативно, в случай, че обжалваното решение бъде потвърдено прави искане за неговото изменение в частта за разноските, като съобрази фактическата и правна сложност на делото. Изложени са подробни доводи относно наведените доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на закона. Ответникът по касационната жалба – "ДОСИ 2015" ЕООД, представлявано от своя управител Б. Байчев, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалвано решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Страните не спорят относно правилността на изводите в обжалваното решение за постановяване на акта от компетентния орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в предвидената от закона форма – писмена, като са изложени фактическите и правни основания за постановяването му, както и относно постановяване на акта при спазване на административнопроизводствените правила – след направено на класиране на постъпилите проектни предложения. Тези изводи се споделят напълно и от настоящия състав, доколкото са обосновани и формирани на база събраните в хода на производството доказателства. Спорният въпрос по делото е относно правилността на извода на първоинстанционния съд за постановяване на акта в съответствие с материалния закон. Правилно въз основа на доказателствата, събрани в хода на производството съдът приема, че заявлението за подпомагане на "ДОСИ 2015" ЕООД с обжалваната заповед е получило отказ за финансиране на втори етап поради това, че при оценяване на проектното му предложение с ИД № на проекта 28/4/2/0.0.0085 е получило 25 точки, който е недостатъчен за финансиране на заявлението му за подпомагане по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработката/маркетинг на селскостопански продукти" по мярка 4. "Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Настоящият състав намира, че е неоснователен наведеният в касационната жалба довод, че дейността, посочена в проектното предложение на ответното дружество, като насочена единствено за производство на фуражи от различни суровини, които не попадат в категорията на посочените в чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата) - инвестиции за преработка на суровини от чувствителни сектори съгласно приложение № 5, измерени в приложимите мерни единици, които се ползват с приоритет при извършване на избора. Правилно, въз основа на установеното от приетата по делото експертиза първоинстанционният съд приема, че неправилно при извършената оценка на проектното предложение органът приема, че проектното предложение в заявлението за подпомагане, подадено от дружеството не попада в обхвата на ползващите се с приоритет при избора, съгласно чл. 28 от Наредбата. Вещите лица категорично установяват, че културата сладка царевица включва в ботаническата (морфологичната) структура цялото растение с всички негови елементи, включително и листата, които са неотменима част от неговата морфология. При това, в случая се касае до специални знания и правилно съдът е базирал изводите си на експертното заключение. Към момента на подаване на заявлението сладката царевица е фигурирала в Приложение № 5 към чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата – Типове култури и видове животни и продукти от тях в обхвата на чувствителните за подпомагане сектори, в групата Зеленчукови култури, като посочена на ред 15, както и от установеното отново с експертизата обстоятелство, че проектното предложение, предвиждащо създаване на две модерни технологични линии за производство на фуражи от сладка царевица, от листа от сладка царевица, комбинирани фуражи и фуражи от сено, от които преработката на сладка царевица представлява 78, 16% от обема на предвидените за преработване суровини безспорно предложението попада в хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата, като при това неправилно не са приложени критериите за подбор по Приложение № 7 от Наредбата в приложимата редакция по т. 1. 1. При така установеното настоящият състав намира, че в случая не са били налице предпоставките за отказ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата в приложимата й редакция, за което са изложени мотиви в акта, макар същата да не е посочена като основание за постановяването му. Предвид установеното по делото, че в случая органът е разполагал с необходимите средства, предвид установения по делото факт, че общия брой на сключените договори за периода 2016 -2019 г. е 253 с общ размер на одобрената по тях субсидия в размер на 325 610 230, 75 лв. при разполагаем бюджет по подмярката 450 417 574, 52 лв., както и, че към 31.12.2019 г. заявления за подпомагане по тази подмярка – сесия 31.12.2015 г. - до 18.12.2015 г. получили 45 до 31 точки
бр. и от 30 до 7 точки
бр. не са финансирани по договор с ДФЗ, при което е налице финансов ресурс по посочения по-горе разполагаем бюджет. При така установените обстоятелства, правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице и предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 5 от Наредбата в приложимата й редакция, посочен в акта като основание за отказа да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата "ДОСИ 2015" ЕООД. Предвид така установеното настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение, че обжалваният пред него акт е постановен в противоречие с приложимите в случая материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК е правилен и обоснован, а обжалваното решение е законосъобразно. Решението е и обосновано – съдът е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи, които са изложени аргументирано. При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Обстоятелството, че съдът е формирал основните си изводи въз основа на приетото по делото заключение на първо място не обосновава такъв извод, а освен това изводите са формирани въз основа на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, като доказателствата добросъвестно са обсъдени поотделно и в съвкупност. Следва да бъде посочено, че назначената по делото експертиза е била необходима, предвид необходимостта от изясняване на основен спорен по делото въпрос, а именно дали проектното предложение попада в хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата в приложимата й редакция, съответно в хипотезите, предвидени в Приложение № 5 и Приложение № 7 - т. 1. 1. към същата Наредба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По отношение на присъдените по делото разноски настоящият състав намира, че искането за изменение на решението в тази му част е неоснователно, тъй като присъденият размер на хонорар за един адвокат е определено далеч под минималния, предвиден размер, определен по реда на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото в случая се касае до жалба с оценяем материален интерес. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК по аналогични съображения администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 8040 лв., представляващи заплатен от него хонорар за един адвокат.