Решение № 198 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 337/2015 г.

Решение № 198 от 15.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 337/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е поискал по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено дело, решено след постигане на споразумение с осъдените И. С. и Ф. Й. Делото, чието възобновяване е поискано - 4093/2014 на Бургаския районен съд, е решено с определение от 13.Х.2014 г., а одобреното с него споразумение включва и наказанията по 3 месеца лишаване от свобода за двамата осъдени. Освен тях обаче С. и Й. се съгласили да изтърпят отделно предишни условни (чл. 66 НК) наказания поради нарушаване на изпитателния срок, първият - още 3 м., а вторият - 4 м., като заедно с това са били освободени от изтърпяването на части от тези наказания (чл. 68 и 69 НК). Главният прокурор е оспорил този изход на нохд 4093/14 на две основания за възобновяване от свързаните с касационните по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НК. Основанието, оспорващо процесуалната законосъобразност при решаване на делото, има предвид приложението на чл. 68 и 69 НК - подържа се, че споразумението във връзка с него е недопустимо и че решаването за частичното изтърпяване на (освобождаване от) предишни условни наказания е трябвало да бъде предмет на отделно производство по чл. 306 НПК. Оспореното отделно частично изтърпяване на предишните наказания и видяно от главния прокурор и като израз на явна несправедливост. За отстраняването на двата недостатъка е поискано ново разглеждане на делото в районния съд. Прокурорът в заседанието на ВКС поддържа искането на главния прокурор, а от страна на осъдените се настоява за неговото отхвърляне като неоснователно. ВКС намери за основателно искането за възобновяване на делото. За този извод е достатъчна основателността му за оспореното прилагане на процесуалните правила относно решаването на делата със споразумение. НПК в своята глава двадесет и девета не оставя никакво съмнение, че предметът на споразумението, който страните имат право да обсъждат, не включва приложението на чл. 68 и 69 НК. Става дума, разбира се не за обсъждането изобщо, а само за обсъждане, което може да завърши с приложение на двете разпоредби. Съдът трябва самостоятелно да се занимае с тяхното приложение и да го реши отделно, а не с определението за одобряване на споразумението. Що се отнася до основателността на оспорването във връзка със справедливостта на наказанията за извършеното престъпление, ВКС намира, че би било подходящо да се произнася и по нея, ако беше отхвърлил първото от основанията, с които е сезиран. Убедителността на съображенията, които е изложил в тази насока главният прокурор, трябва да бъде преценена самостоятелно при новото разглеждане на делото, още повече - в различните варианти, които са възможни при новото обсъждане на едно споразумение. Във връзка с уважаването на искането на главния прокурор за възобновяване на делото трябва да бъде отхвърлено и възражението пред ВКС срещу него, което вижда в главния прокурор само един представител на прокуратурата по конкретното дело (най-високостоящият, но със същите правомощия по това дело, като прокурора в Бургаската районна прокуратура, който затова няма право да оспорва "положения подпис" под споразумението). Подобно разбиране е очевидно неправилно с оглед на особената роля на главния прокурор като на инициатор на производство за възобновяване на дело, роля за изразяване и на възложения му "надзор за законност ... върху дейността на всички прокурори" (чл. 46, ал. 4 НПК). Друг е въпросът, че и при редовните (инстанционни) контролни производства прокурорът от по-горна инстанция изобщо не е длъжен да защитава при всички случаи мнението на прокурора в предходна инстанция. Ръководен от изложеното и от останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НК, ВКС - I н. о.