Решение № 7049 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2009 г.

Решение № 7049 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "РЕСУРС КОМЕРС" ООД със седалище гр. Бургас против решение № 684 от 19.06.2009 г., постановено по адм. д. № 758 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас. Релевира оплакване за неправилно приложение материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Царево не изразява становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение да неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на дружество "Ресурс Комерс" ООД, гр. Бургас против заповед № РД01-244/18.04.2008 г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е разпоредено изземване на имоти - частна общинска собственост, представляващи УПИ V и VI в кв. 125 по плана на гр. Царево от фактическата власт на дружеството, за която се твърди, че се осъществява без правно основание. Съдът е приел, че обжалваната заповед като индивидуален административен акт е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, действащ рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила за издаването й. Решението на съда съответства на приложимия материален закон. Приложената от административния орган хипотеза на нормата на чл. 65 от ЗОС изисква правомощието на кмета на общината за изземване да бъде упражнено по отношение на имот - общинска собственост, който се държи или владее от гражданин или организация без основание. В настоящия случай собствеността на общината върху УПИ V и VI в кв. 125 по плана на гр. Царево, зона "Север", не е спорна. Спорът касае наличие на правно основание, на което се осъществява фактическата власт върху общинските имоти от дружеството - касационен жалбоподател. Представен и обсъден е сключеният между двете страни договор за наем на общинските имоти, върху които дружеството е разположило почивна база, а изводите на съда за прекратяване на същия се споделят от настоящата инстанция. Договорът за наем от 2004 г. е с изтекъл срок, а трансформация на срочното наемно правоотношение в безсрочно съгласно чл. 228 от ЗЗД по отношение на общинските имоти, предвид специалния характер на разпоредбите за възникване на наемното правоотношение по ЗОС, е недопустимо. Основанията и редът за възникване на наемните правоотношения върху имотите - общинска собственост са посочени в ЗОС, наемните договори, като завършващи елементи от сложен смесен фактически състав, не могат да се преобразуват от срочни в безсрочни. Нормата на чл. 236 от ЗЗД, регламентира преобразуването на срочното в безсрочно наемно правоотношение, възникнало въз основа на неформална консесуална правна сделка. За разлика от наемните договори, сключени по реда и на основание ЗЗД, общинските имоти се отдават под наем след решение на общинския съвет, след провеждане на търг или конкурс, въз основа на резултата от които се сключва договорът за наем. Ползването на имота, след изтичане на срока не запазва наемното правоотношение, не го трансформира, а държането на имота се осъществява без правно основание. Като е приел, че фактическата власт върху процесния имот е без правно основание, съдът е достигнал до правилни изводи. Неоснователни са възраженията и относно характера на разположените върху имота постройки. Същите не следва да се разглеждат в настоящото производство, тъй като за приложението на чл. 65 от ЗОС те са ирелевантни. Предмет на наемното правоотношение е общински недвижим имот, а предметът да доказване се ограничава до установяване на правното основание на което се осъществява фактическата власт на имота. Ако дружеството твърди, че постройките имат характер на строежи, за които има отстъпено право на строеж, сочещо на тяхната законност, е следвало да установи това обстоятелство пред първоинстанционния съд. Доказателства в тази насока не са представени, поради което съдът правилно е приел, че държането на имота е без правно основание. Предвид изложеното, решението на Административен съд Бургас следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд, трето отделение