Решение № 13530 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2013 г.

Решение № 13530 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-Видин чрез процесуалния представител юрисконсулт Стефан Гачев, срещу решение № 12/28.02.2013 г. по адм. дело № 307/2012 г. на Административен съд - Видин, с което е отменена негова заповед № 03-050-РД/235/9.11.2012 г., обективираща отказ да бъде финансирано заявлението на Георги Тодоров Николов от гр. Видин за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити в жалбата съображения изтъква, че законосъобразно на заявителя му е отказано финансиране, тъй като същият не е отговарял на условията за допустимост за финансиране към датата на вземане на окончателното решение за отпускане на финансова помощ, а именно заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Георги Тодоров Николов, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че постановеното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Георги Тодоров Николов е обжалвал заповед № 03-050-РД/235/9.11.2012 г. на директора ОД на ДФ "Земеделие" - Видин, с която му е отказано финансиране по подадено от него заявление за подпомагане по проект с идентификационен номер 05/112/08378 от 11.09.2012 г. От заявлението за кандидатстване съдът е установил, че Георги Николов е посочил стопанство от 370 бр. пъдпъдъци, придружено от опис на птиците, заверен от ветеринарен лекар, удостоверяващ, че посочения брой птици е наличен в стопанството на земеделския стопанин. Заявено е подпомагане по схемата за сумата от 48 892 лв на две равни вноски. Съдът е установил, че при извършеното от административния орган посещение на място в стопанството на кандидата са констатирани налични 370 бр. пъдпъдъци, като това обстоятелство надлежно е отбелязано в контролния лист за посещението от 21.09.2012 г. Административният орган е инициирал второ посещение на място, на което според органа Николов не се е явил, поради което не е попълван и контролен лист. Първоинстанционният съд е посочил, че с декларация от 08.11.2012 г. кандидатът е заявил, че притежава 170 бр. пъдпъдъци, като за липсващите 200 бр. птици е посочил, че са предадени на екарисаж. Фермера е направил оплакване, че смъртта им е настъпила вследствие на извършената проверка на място и натъпкването на птиците в зеблени чували от проверяващите. Отказът е мотивиран с липсата на съответствие с критериите за допустимост на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за общия икономически размер на стопанството, който следва да е не по - малко от 4 икономически единици. Административния орган е приел, че са налице 1,88 икономически единици и е постановил обжалвания отказ от финансиране. Административният съд е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице основание за отказ, тъй като след представената от кандидата декларация за редуциране на притежаваните от него птици е следвало да извърши проверка, за да установи причините за това и как се отразяват на подаденото заявление. Вместо това, органа неправилно е постановил отказ веднага, в деня последващ подаването на декларацията за намаления брой птици от страна на земеделския стопанин. Съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите пълномощия и в предвидената от чл. 59 от АПК форма, но в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочил е, че е налице съществено нарушение на процедурата, което го е мотивирало да отмени процесната заповед. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност. За предоставяне на финансиране на определен кандидат, същият следва да отговаря на нормативноустановените изисквания за допустимост съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 9 oт 3.04.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 допустими за финансиране са кандидати, с общ икономически размер на земеделското стопанството, не по-малко от 4 икономически единици. Видно от извършената проверка на място на 21.09.2012 г. е установено, че първоначално посочените в бизнес плана към заявлението за подпомагане 370 бр. пъдпъдъци действително се отглеждат от кандидата. В посочения чл. 9 от Наредбата липсва уточнение, към кои момент се преценяват условията за допустимост, дали към момента на подаване на заявлението за подпомагане или към датата на произнасяне по заявлението. Следователно правилно е посочил първоинстанционният съд, че административния орган е следвало да извърши последваща проверка, а не да се задоволи с депозираната декларация за намаления брой птици в стопанството. Тъй като при първоначалния заявен размер от 370 бр. птици, кандидатът е бил проверен на място, относно тези твърдения, то същия подход е следвало да има от административния орган и при декларацията за намаления брой на птиците. Както правилно е преценил административния съд, налице е била необходимост от последваща декларацията проверка на място, която да установи причините за смъртта на птиците и да се прецени, дали въпреки това може да бъде обезпечено нарастване на икономическите единици. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на решението и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвъорто отделение ЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/28.02.2013 г. по адм. дело № 307/2012 г. на Административен съд - Видин. Решението е окончателно.