Решение № 13640 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7408/2009 г.

Решение № 13640 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7408/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП срещу решението от 04.03.2009 г. по адм. д. № 928/2008 г. на Софийски градски съд, Адм. отд., III Ж състав, с което по жалба на "Биокарпет България" ЕООД гр. София е отменен обжалваният ДРА № 454/04.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТД "Възраждане", мълчаливо потвърден от директора на ДОУИ София, в частта, съобразно решение № 7547/23.06.2008 г. по адм. д. № 4350/2008 г. на ВАС, първо отделение. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на решението. Касаторът счита, че съдът не е отговорил правилно на основния правен въпрос - налице ли е безвъзмездна доставка на услуга от жалбоподателя в качеството на наемател към собственика на имота, досежно извършените ремонтни работи, т. е. дължи ли се доначисляване на ДДС в размер на 9000, 00 лв. за м. март 2005 г. и правилно ли е доначислен. Счита за правилен отговора, че жалбоподателят като пренаемател е извършил безвъзмездна доставка на услуга - СМР към наемодателя си - "Булсат" ООД, тъй като по този начин е изпълнил част от поетото от последния задължение към собственика на имота. Доставката на услугата е безвъзмездна, защото не е договорена насрещна престация по нея - по договора за наем от 02.11.2004 г., а съгласно чл. 10, т. 6 от ЗДДС (отм.) безвъзмездната доставка на услуга е приравнена на възмездна такава за целите на облагането с данък върху добавената стойност. Моли решението да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Биокарпет България" ЕООД в писмени бележки от адвокат Терзиева оспорва жалбата като неоснователна. Развил е съображения за законосъобразност на решението. Претендира заплащане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар пред ВАС. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна, а решението на СГС за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, по съображения, изразени в хода по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е основателна. Обжалваното сега решение на СГС е повторно постановено - след отменително решение на ВАС, първо отделение по адм. д. № 4350/2008 г. първоначалното решение на СГС е отменено в частта на обжалвания ДРА за допълнително начислен ДДС в размер на 9000 лв. за м. март 2005 г. и делото е върнато за ново разглеждане на СГС в тази част. СГС след като е очертал правния спор, свеждащ се до това налице ли е безвъзмездна доставка на услуга на жалбоподателя в качеството му на наемател към собственика на имота, досежно извършените ремонтни работи от жалбоподателя или не, респ. правилно ли допълнително е начислен ДДС за процесния данъчен период м. март 2005 г. е приел, че данъчно събитие не е настъпило, поради което и липсва основание за начисляване на ДДС. Доначисленият ДДС върху увеличена данъчна основа на облагаеми доставки с 45000 лв., върху която е начислен ДДС в размер на 9000 лв. е без фактическо и правно основание. За този извод СГС се е позовал на представен от 09.07.2004 г. договор, чрез който е направил фактически извод, че за процесния период няма доставка на стоки, т. е. "присъединяване" на вещи към главна такава по смисъла на чл. 97 ЗС не е налице. Съдът е приел също, че видно от договора от 02.11.2004 г., който е със срок 9 години, т. е. до 02.11.2013 г. в случай на липса на анекс за продължаването му, без данни за прекратяване, също следва, че данъчно събитие не е възникнало, та да възникне задължение за начисляване на ДДС. Посочил е, че в този смисъл са били указанията, дадени с отменителното решение по адм. д. № 4350/2008 г. на ВАС, първо отделение. Решението е незаконосъобразно. Касае се до сключен договор за наем от 02.11.2004 г. между "Биокарпет България" ЕООД наемател (сега ответник) и "Булсат" ЕООД наемодател за срок от 9 години- отдаване под наем на магазин, в който са извършени ремонтни работи по силата на договор от 09.07.2004 г. за СМР, сключен между "Биокарпет България" ЕООД като възложител и "С. Н. П. България" ЕООД като изпълнител, който пък възложил от своя страна услугите на друг подизпълнител, а именно извършването на строителни дейности като доставка и монтаж на теракотни и фаянсови плочки, гранитогрес, кухненски бокс, подмяна на В и К, ел. инсталациите и др. Основният изпълнител - "С. Н. П. България" ЕООД е издал на възложителя два броя фактури (№ 10015 и 10019) от м. март 2005 г. за ремонтните дейности, които са му заплатени от "Биокарпет България" ЕООД през същия месец, когато възниква и данъчно събитие, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.). При тези безспорни фактически данни по делото следва, че всички строителни дейности - СМР са извършвани в чужд имот - в магазина на наемодателя "Булсат" ООД, поради което следва, че за "Биокарпет България" ЕООД (ответник) сделката е безвъзмездна. За последния (наемател) не е имало задължение, нито пък уговорка в договора за наем от 02.11.2004 г. да извършва такъв ремонт, т. е. не е договорена насрещна престация по договора. След като се касае до безвъзмездна сделка, която на основание чл. 10, т. 6 ЗДДС (отм.) е приравнена на доставка на услуга за целите на ЗДДС, както и с оглед настъпилото през м. март 2005 г. данъчно събитие-датата на завършване на услугата по смисъла на чл. 25, т. 1 ЗДДС (отм.) и във вр. с ал. 3, т. 1 ответникът по жалбата е следвало да начисли ДДС, а като не е сторил това, то данъкът правилно е бил доначислен от данъчните органи с РА. Като е приел друго, че данъчното събитие не е настъпило, защото не е изтекъл сключеният за 9 години договор за наем, СГС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна и касационната инстанция следва да се произнесе по същество с решение, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу обжалваната част от РА като неоснователна. С оглед изхода на делото и направената претенция от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то такова му се дължи в размер на 925 лв. Водим от горното и на основание чл. 227 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,