Решение № 3061 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез гл.юрк. В.Табакова срещу Решение 4774 от 14.07.2023 г., постановено по адм.д. 4017/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение ППП-01-731/20 г. от 24.03.2023 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ и МВР е осъдено да заплати на КЗЛД направените по делото разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Излага съображения за неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Счита, че противно на приетото от АССГ, КЗЛД не е спазила принципите за определяне на административното наказание, разписани в чл. 83, § 2 от Регламент 2016/679, както и че не е отчетено, че цитираното предходно нарушение не касае наложени на администратора мерки във връзка със същия предмет на обработване на данните. Сочи и че с наложените на администратора на лични данни две наказания разпореждане и имуществена санкция за една отстранена техническа грешка е нарушен и принципа на пропорционалност, заложен в чл.6 от АПК, както и че налагането на наказание имуществена санкция" на Министъра на вътрешните работи е незаконосъобразно. Иска обжалваното решение за бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Т. Тодоров до КЗЛД като неоснователна. Претендира и направените по делото разноски Д.Т. за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касация Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител гл.юрк. Найденова, с писмени бележки оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение. Иска същото да бъде оставено в сила, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Т. Тодоров от гр.Костинброд, редовно призован, представител не се е явил и не е взето становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение ППН-01-731/2020 г. от 24.03.2023 г. на КЗЛД, с което: 1. жалбата на Т. Тодоров, с рег. ППН-01-731/19.10.2020 г., срещу Министъра на вътрешните работи е обявена за основателна за нарушение на чл.5, §1, б.а и б.б и на чл.6, §1 от Регламент 2016/679; 2. на министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни, на основание чл. 58, §2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679, е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на регламента, като въведе система за контрол при въвеждане на лични данни в системите за съвпадение между три имена и ЕГН; 3. на основание чл. 58, § 2, б.и от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 83, § 5, б. а от същия, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушения на чл. 5, § 1, б. а и б. б и на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и 4. е определен срок за изпълнение на разпореждането по т.2 и уведомяване на комисията. За да постанови решението си АССГ е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е и че решението е издадено в съответствие с материалния закон, като в случая е налице незаконосъобразно обработване на личните данни на Т.Тодоров, изразяващо се в съставяне на фиш серия номер Н 737278 от 02.10.2019 г. с допусната грешка при изписване ЕГН-то на нарушителя Д. Димитров, като вписаното ЕГН в акта е на Т.Тодоров и впоследствие при въвеждане в системата АИС АНД служителят въвел фиша не е констатирал, че при въвеждане на ЕГН от фиша генерираното в системата име е на Т.Тодоров, а не на нарушителя от фиша Д.Димитров. За горното субекта на лични данни е разбрал, когато е подал документи за подновяване на документите си за самоличност и СУМПС и се е наложило да заплати глобата, която сума впоследствие му е възстановена. Потвърдил е извода на административния орган, че личните данни на Тодоров са обработени в нарушение на чл. 5, § 1, б. а и б. б и на чл.6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което правилно КЗЛД е ангажирала отговорността на администратора - законосъобразно е упражнено корективното правомощие по чл. 58, §2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 и е наложена санкцията по чл. 58, § 2, б.и от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 83, § 5, б. а от същия. Върховният административен съд петото отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение на КЗЛД е взето от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в изискумената се форма и реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени. Правилен е и изводът, че решението на КЗЛД е съобразено и с материалния закон. По делото безспорно се установява, че поради допуснатата техническа грешка при изписване на ЕГН на нарушителя при съставяне на процесния фиш връчен на нарушителя Димитров и впоследствие при въвеждане на ЕГН-то в АИС АНД и генериране на име и адрес, личните данни на Т.Тодоров са обработени в нарушение на чл. 5, § 1, б. а и б. б и на чл.6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. В случая не е налице нито едно от основанията визирани в чл.6, §1, б.а б.е от Регламент 2016/679 обосноваващи законосъобразното обработване на личните данни на Тодоров /ЕГН, име и адрес, попадащи в обхвата на чл.4, т.1 от посочения регламент/, за да се наложи извода, че същите са били обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните и са били събрани за конкретни, изрично указани и легитимни цели, което не се и оспорва от администратора на лични данни. Предвид едновременното сезиране на КЗЛД и администратора на лични данни, чрез ОДМВР - Стара Загора със жалба от 19.10.2020 г., констатирането на техническата грешка и предприемането на действия във връзка със същата са извършени след сезирането на КЗЛД, поради което твърденията на касатора в обратната насока са несъстоятелни. Правилен е и изводът на първоинстанционният съд, че при упражняването на оперативната си самостоятелност във връзка с преценката кои корективни мерки по чл.58, §2 от Регламент 2016/679 да приложи, като подходящи за случая, КЗЛД не е допуснала нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Разпореждането на административния орган - администраторът на лични данни, да въведе система за контрол при въвеждане на лични данни в системите за съвпадение между три имена и ЕГН, се явява подходяща, необходима и пропорционална мярка за избягване допускането на технически грешки при обработването на лични данни. Същата ще осигури спазването на Регламента и ще препятства извършването на последващи нарушения със същия предмет. Твърденията за неправилност на решението и в частта относно размера на наложената от КЗЛД санкция - несъобразена с характера и степента на твърдяното нарушение, също се явяват несъстоятелни. Както административният орган, така и съда задълбочено са анализирали всички релевантни обстоятелства за ангажиране отговорността на администратора на лични данни, визирани в чл.83, §2 от Регламента, като изложените мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящият състав и с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК , препраща към тях. Констатираните нарушения на чл.5 и чл.6 от Регламента обосновават налагане на имуществена санкция по чл.83, §5, б.а от Регламента. Вследствие на извършения анализ на елементите на чл.83, §2 от Регламента, по отделно и в тяхната съвкупност и отчитайки целта на наложеното наказание, определеният размер на наложената имуществена санкция - в размер на 2 000 лева се явява съобразен с характера, вида и тежестта на извършеното от администратора нарушение. В тази връзка наличието на предишно нарушение на чл.5, §1, б.а, б.б и б.в Регламент (ЕС) 2016/679, установено с влязлото в сила Решение ППН-01-722/20 г. от 27.07.2021 г. на КЗЛД и издадено разпореждане по чл.58, §2, б.г от Регламента във връзка със същия предмет на обработване /обработване на личните данни на физическите лица/ е изтъкнато от административния орган като отегчаващото вината обстоятелство, с оглед индивидуализиране на размера на наложеното наказание. Неоснователно е и оплакването относно вида на административното наказание. Министърът на вътрешните работи не е физическо лице, а е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност (чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията). Ето защо, като орган на изпълнителната власт и в частност като администратор на лични данни, Министърът на вътрешните работи следва да носи административно-наказателна отговорност "имуществена санкция" по реда на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. По изложените съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Комисията за защита на личните данни следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, пето отделение