Решение № 1198 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2015 г.

Решение № 1198 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2015 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Община Септември, чрез пълномощника му адв. Д. Бакърджиев - Пловдивска АК, срещу Решение № 594 от 26.11.2014 г., постановено по адм. дело № 641/2014 г. от Административен съд Пазарджик с твърдения за незаконосъобразност. Иска се отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на съдебните разноски. Ответната страна - Пенка Георгиева Татарова не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е отказът на кмета на община Септември по молба № 9400-1786 от 04.07.2014 г. за предоставяне на информация от отдел ГРАО, обективиран в писмо изх. № 9400-1786-1 от 11.07.2014 г. В писмото е посочено, че търсената от Пенка Татарова информация засяга лични данни на трети лица, което налага спазването на нормите на чл. 36з ЗЗЛД и на чл. 106, ал. 1 от ЗГрР, а искането й не отговаря на посочените текстове. Съдът е преценил отказа на административния орган за незаконосъобразен. В подкрепа на този си извод е посочил, че кметът на общината е допуснал особено съществено процесуално нарушение като не е изискал съгласието на засегнатите от искането трети лица да предоставят своите данни на молителката. Едва в случай на изпълнение на това свое задължение по закон административният орган е следвало да реши преписката. Ето защо е отменил отказа и е върнал преписката за ново произнасяне по съществото на искането. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на пълномощника на административния орган, че по същество направеното от Пенка Татарова искане е такова за издаване на удостоверение за наследници на посочените от нея 7 физически лица, бивши собственици на земеделските земи, които иска да закупи, а такова могат да искат точно определени от закона лица. Това е подмяна на предмета на искането. По същество Пенка Татарова иска извършване на административна услуга - моли кмета на община Септември да й "посредничи" при издирването на наследниците на бившите собственици на земеделските земи, към които проявява интерес като купувач. Именно като администратор на лични данни кметът следва да изпълни процедурата, указана в закона - да установи наследниците на посочените в заявлението лица, да им предостави искането на молителката и да отправи питане съгласни ли са те данните им - имена и адреси - да й бъдат предоставени. Едва след това следва да се произнесе по същество на заявеното искане като предостави или откаже предоставянето на търсената информация с мотивиран административен акт (не писмо). Неправилно касаторът се е позовал на чл. 22 ЗННД и неудачно прави опит да "прехвърли" отговорността другиму. Дори да е налице договор между Пенка Татарова и нотариус той да извърши от нейно име действията по искането за извършване на административна услуга - да издири данните на наследниците, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗННД, той би имал право на свободен достъп в съдебните и административните служби и възможност да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство. Това обаче не означава, че сведенията няма да бъдат издадени чрез извършване на административна услуга от кмета на общината. За искането, направено от нотариуса по силата на сключения договор, обаче, молителката ще следва да заплати договореното възнаграждение, която ситуация е различна от искането за извършване на административна услуга, направено лично от нея до административния орган, за което тя дължи определена по нормативен път такса. При изложените съображения касационната жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. При този изход на правни яспор претенцията за присъждане на съдебните разцноски за настоящата инстанция не следва да бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение