Решение № 12423 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юриск. П. Георгиев срещу решение 414 от 01.03.2023 г. по адм. дело 1115/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба Фитони 1 ЕООД е отменено решение рег. РТД- 3000-709/32-106368 от 31.03.2022 г. към митническа декларация /МД/ с MRN 20ВG003009070816R0 от 09.06.2020 г., издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че митническата стойност на процесните стоки под 2 от МД е определена законосъобразно на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. В тази връзка изразява становище, че за целите на извършената от страна на митническите органи проверка, освен извършения сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, са използвани и оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки т. нар. справедливи цени, предоставени на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата ТЕЗЕЙ /THESEUS/. В подкрепа на твърденията си се позовава на решение на СЕС по дело С-291/2015 г. По аргумент от чл. 202 ГПК, прави възражение и относно достигнатите от първоинстанционния съд изводи въз основа на даденото в хода на съдебното производство заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/. По подробно изложени в касационната жалба доводи иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Фитони 1 ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. К. Бончева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Прави възражение относно претендираното юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. РТД- 3000-709/32-106368 от 31.03.2022 г. към МД с MRN 20ВG003009070816R0 от 09.06.2020 г., издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 77, § 1, б. а във връзка с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 ЗДДС, чл. 59 от АПК е определена нова митническа стойност за внасяната от Фитони 1 ЕООД стока с 2 по същата декларация, като са определени държавни вземания за ДДС в размер на 2 282,00 лв. С оглед извършеното разпределение на внесеното от страна на дружеството обезпечение, с акта не се установяват задължения за доплащане. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с МД с MRN 20ВG003009070816R0 от 09.06.2020 г. Фитони 1 ЕООД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока 2: гумени чехли: мъжки - 4112 чф., дамски 5182 чф., детски - 1560 чф., с деклариран код по ТАРИК 6402991000, държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 2469,49 кг. и декларирана митническа стойност (МС) в размер на 19 788,71 лв. Поради активиран рисков профил, е проведено изследване за справедливи цени по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, извлечени по оценки на групи месечно агрегирани данни от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки. При извършването на проверката на декларираната митническа стойност на процесните стоки и породилото се съмнение у митническите органи, от дружеството са изискани допълнителни документи в подкрепа на заявеното. В отговор, от представителя на Фитони 1 ЕООД са представени търговски договор, сключен между фирмата получател Фитони 1 ЕООД и турска фирма доставчик/износител GEZER AYAKKABI DERI SAN AYI YE TICARET ANONIM SIRKETI; SWIFT (платежно нареждане) по проформа фактура 03062020/03.06.2020 г.; проформа фактура 03062020/03.06.2020 г.; заверени копия от търговски фактури за продажба на идентични стоки на вътрешния пазар - 12 бр.; копие на транспортна фактура, издадена на Фитони 1 ЕООД и правно становище в подкрепа на декларираната стойност. В резултат на извършения от страна на митническата администрация анализ на констатираните факти и обстоятелства и въз основа на представените от страна на дружеството документи е издадено решение РТД-3000-1249/07.06.2021 г. /л. 183 от делото/ на директор на ТД Тракийска /понастоящем ТД Митница Пловдив/, с което е определена нова митническа стойност на стока 2 по реда на чл. 74, § 2, буква б Регламент (ЕС) 952/2013, и е установено задължение за доплащане на ДДС в размер на 3 205,90 лв. С решение P-334/32-246503/30.07.2021 г. /л. 152 от делото/ на директора на Агенция Митници е отменено решение РТД-3000-1249/07.06.2021 г. на директора на ТД Тракийска и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на изложените мотиви и нормативните изисквания. В резултат от проведеното производство е издадено решение РТД-3000-1997/01.09.2021 г. /л. 140 от делото/ на директора на ТД Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност на стока 2 по реда на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, и е установено задължение за доплащане на ДДС в размер на 2 282,00 лв., което е отменено с решение P-426/32-342163/28.10.2021 г. /л. 81-гръб от делото/ на директора на Агенция Митници и преписката е върната за ново произнасяне. От страна на митническата администрация е извършен повторен преглед и анализ на събраните данни и представените документи, в резултат на което е установено, че от представения договор за продажба, сключен на 15.04.2019 г. не се съдържат конкретна информация за вида, количеството, цената и описанието на стоките, обект на договаряне, като същият поражда допълнителни съмнения по отношение на реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Установено е, че част от представените доказателства - фактура и документ за плащане, не съответстват на договорените условия за плащане. При извършена съпоставка на описаните стоки в проформа фактура 03062020/03.06.2020 г. и предоставената електронна фактура при оформяне на режима е установено, че описанието на стоките не съответства. След анализ на всички представени документи е установено, че липсват данни и информация в подкрепа на вида, тарифното класиране и митническа стойност на декларираните стоки. На база извършения физически преглед на стоките и оглед на взетите мостри е достигнато заключение, че вида и тарифното класиране е коректно. Прието е, че представените документи и доказателства от страна на дружеството, към момента на оформяне на стоките с процесната МД и тези предоставени впоследствие съдържат противоречиви данни и не следва да се третират като доказателства за икономическата обосновка на декларираната митническа стойност. В резултат на извършения анализ на наличните и предоставени документи е обоснован извод, че не може еднозначно да се установи причинно-следствена връзка между споразумението, извършеното преводно плащане по проформа фактура към продавача, както и митническата стойност на внесените стоки, като събраните доказателства не водят до отпадане на съмненията относно декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 стойност, поради което и на основание чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 са приели, че митническата стойност следва да се определи чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. След извършен анализ в митническата информационна система МИСЗА на допуснати за свободно обращение стоки, декларирани под същия тарифен код, сходно описание по отношение на вида и материалите, от които са изработени, предназначението им и количеството, както и реномето им, като са взети предвид три броя митнически декларации и съобразявайки се с количествения критерий, реномето и качеството на внасяната от дружеството стока, предвид извършения анализ и огледа на взетите мостри, митническите органи са счели, че новата митническа стойност на стоките по процесната митническа декларация следва да се определи по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, за всеки вид от стока 2 по отделно, по метода на чл. 74, § 2, б. б от същия регламент. С писмо от 31.10.2020 г., преди издаване на решение РТД-3000-1997/01.09.2021 г. на директора на ТД Митница Пловдив, отменено с решение P-426/32-342163/28.10.2021 г. на директора на Агенция Митници, дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесната митническа декларация. След отмяната на решение РТД-3000-1997/01.09.2021 г. на директора на ТД Митница Пловдив Фитони 1 ЕООД е уведомено, че съмненията досежно декларираната митническа стойност на процесните стоки не са отпаднали и предстои издаването на решение, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 ще се определи нова митническа стойност при прилагането на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 и нов размер на публичните задължения. В хода на първоинстанционното съдебно производство е изготвено заключение по ССчЕ, прието от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 2, б. б и § 3 от Митническия кодекс. В решението са изложени подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Според съда, прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод, а именно метода на договорната стойност. В тази връзка са изложени мотиви, че в тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 стойност на внасяните стоки, а лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява да обоснова своето решение, което в случая според състава не е сторено. Според съда в оспорения административен акт липсва анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и митническите органи не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. При определяне на новата митническа стойност на спорните стоки е използвана информация за стоки с еднакво тарифно класиране, но няма данни как органът е преценил, че стоките са от един и същи вид или подобни на декларираните. По аргумент от чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съставът е изложил мотиви, че в административната преписка липсват данни за това, че административният орган е изброил всички вносове на сходни стоки за посочения период, за да се приеме, че е изпълнил условието да ползва най-ниската митническа стойност от тях, като е обосновал извод, че са взети произволни МД или пък такива, които са с по-високи вносни цени от тези на дружеството - декларатор. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото документи не се установява сходство или идентичност на стоките, с които са сравнявани процесните стоки, обстоятелство, потвърдено и от вещото лице, което посочва, че не е имало как да сравни стоките, използвани от административния орган като аналог за определяне на цените, нито по компоненти, нито по технология на изпълнение. От заключението по ССчЕ също така се установява, че цените при определянето на новата митническа стойност са изчислени за брой, а не за килограм, както са декларирани в процесната МД. От изложеното съдът обосновавa извод, че оспореният административен акт не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 за определянето на митническата стойност на процесните стоки. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и тяхната цена за количество, в случая на килограм, според решаващия състав дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон, а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки. В допълнение и по аргумент от чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил, че сходството на стоките по процесната декларация и по използваните за сравнение митнически декларации не е доказано, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено, като не е направен и анализ на взетите при контрола мостри, вкл. чрез назначаването на експертиза и предвид липсата на доказателства в тази насока съдът обоснова извод, че административния орган не се справил с доказателствената тежест да установи фактическите основания посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В обобщение съдът се е мотивирал, че не са били налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена нова митническа стойност на внесените стоки, с оглед на което на дружеството незаконосъобразно са определени допълнителни задължения за ДДС. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно съдът е формулирал спора между страните, концентриран върху въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стоки под 2 от процесната МД по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, за всеки вид стока по отделно по метода на чл. 74, § 2, б. б от същия регламент. В тази връзка съдът обосновано е съобразил, че съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от цитирания регламент, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите, визирани в чл. 74, § 2, букви а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 (Митническия кодекс), и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.), и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието сходни стоки, дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка, както основателно посочва в мотивите си и първоинстанционния съд. В процесния случай митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил пълен анализ на условията по доставките и съответно, как това се отразява на цената на стоките, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качество на стоките. Обстоятелството, че в административната преписка се съдържа служебна справка от информационната система МИСЗА, без данните в нея да са анализирани, не може да санира порока немотивираност. В хода на производството във връзка с декларирането на процесните стоки са представени документи, в това число договор /л.149 от делото/, търговска фактура - Invoice от 03.06.2020 г. /л. 210 от делото/ на стойност 15 260,30 EUR, фактура за международен транспорт от 05.06.2020 г. /л. 212/, SWIFT (платежно нареждане) /л.405 от делото/ за извършен превод към GEZER AYAKKABI DERI SAN на сума в размер на 15 260,30 EUR, част от които са необсъдени от страна на митническата администрация при издаването на оспорения акт. От съдържанието на същите се установяват предмета и условията за покупко-продажбата на стоките, както и извършеното разплащане с доставчика. В случая, както правилно е приел административният съд, посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че са ясни причините, поради които митническият орган преминава към определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като използва методът, регламентиран в чл. 74, § 2, б. б от същия регламент. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. Както основателно посочва и първоинстанционният съд, при издаване на решението си директорът на ТД Пловдив при Агенция Митници е допуснал нарушение на материалния закон поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Предвид изложеното настоящият състав намира, че отменяйки като незаконосъобразен обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение