Решение № 3596 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2012 г.

Решение № 3596 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, срещу решение № 167 от 13.11.2012 г. по адм. дело № 327 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Галина Георгиева Димитрова от гр. Перник, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 167 от 13.11.2012 г. по адм. дело № 327 от 2012 г. Административният съд - гр. Перник, е отменил заповед № 3477 от 25.06.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, потвърдена с решение № РД-01-732 от 17.09.2012 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Перник, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата-декларация. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че Галина Георгиева Димитрова е подала молба-декларация вх. № 3477 от 1.06.2012 г. за отпускане на еднократна помощ, която е формулирала по следния начин: "разрушение, вследствие на земетресението от 22.05.2012 г." На 4.06.2012 г. и на 11.06.2012 г. във връзка с подадената молба-декларация са документирани проверки от органите на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник. Съставен е протокол и е предложено да не се отпуска еднократна помощ на основание ПМС № 104 от 30.05.2012 г. поради това, че лицето не е намерено на адреса и не е осигурен достъп до апартамента. На 25.06.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник, е постановил обжалваната заповед № 3477. С нея административният орган е отказал изплащането на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, тъй като няма осигурен достъп до жилището за установяване на щети. При постановяването на цитираната заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка със земетресението, станало на 22.05.2012 г. в областите София и Перник, пред пострадалите лица са съществували три правни възможности за отпускане на помощи, всяка от които е самостоятелно основание, което изключва останалите. Първата е по чл. 5, т. 5, предл. 1, чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). По силата на тези разпоредби всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, която се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6 от ЗЗБ. След земетресението от 22.05.2012 г. Министерският съвет прие Постановление № 104 от 30.05.2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. в областите София и Перник (ПМС 104 от 2012 г.). Съгласно чл. 2 от цитираното постановление на лицата и/или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ в размер на 325 лева. В разпоредбата на чл. 3 от същия подзаконов нормативен акт, макар и лаконично, се създава специална процедура, според която еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. Това е втората възможност за отпускане на помощи на пострадалите от земетресението. При връчването на заповедите за отпускане на тази помощ лицата и семействата трябва да се уведомяват, че при получаване на помощ от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС по реда на ЗЗБ получената по реда на постановлението помощ подлежи на възстановяване. В тази връзка са разпоредбите на чл. 4, ал. 2, 3 и 4 от Постановление № 104 от 30.05.2012 г. Несъмнено земетресението от 22.05.2012 г. е събитие, което лицата и семействата не са очаквали и не са могли да предвидят. В резултат на това природно бедствие за лицата и семействата от областите София и Перник внезапно са възникнали потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. В този смисъл възникналите вследствие на земетресението комунално-битови и други жизнено важни потребности се явяват инцидентно възникнали такива по смисъла на чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Това е третата предвидена възможност за отпускане на помощи на пострадалите от земетресението. Когато обаче помощта се иска на посоченото правно основание, то задължително следва да бъдат проведени законоустановените процедури по чл. 26-28 от ППЗСП. Последните, с оглед разпоредбата на чл. 3 от ПМС № 104 от 30.05.2012 г., не се изискват, тъй като за отпускане на помощта на основание чл. 2 от същото постановление е необходимо нуждаещите се лица или семейства да бъдат включени в списъци, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на дирекциите "Социално подпомагане" по места. От изложеното в настоящите мотиви се налага изводът, че в конкретния случай при осъществяването на административнопроизводствените действия по изследване на щетите, настъпили за Димитрова вследствие на земетресението от 22.05.2012 г., не е спазен нито редът по чл. 3 от ПМС № 104 от 2012 г., нито този, предвиден за отпускане на помощи по реда на чл. 16 ППЗСП. По първоначалното дело не са налице доказателства, от които да е видно, че социалните работници са уведомили жалбоподателката, че ще бъде извършен оглед. Не е спазено изискването на чл. 27, ал. 3 ППЗСП да бъде поставено уведомление. Ето защо, отменяйки обжалвания административен акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,