Решение № 13109 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2013 г.

Решение № 13109 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ска 2007" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 651 от 20.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2033 от 2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, поправено с Решение № 583/04.03.2014 г., постановени по адм. дело № 2033 от 2012 г. по описа на Административен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт с № 161200019 от 21.02.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, поправен с РА с № 1210242 от 20.03.2012 г. и потвърден с Решение № 631 от 04.06.2012 г. на Директора на Д"ОУИ", гр. Пловдив, в частта, с която на "СКА-2007" ЕООД, гр. Пловдив е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 055,38 лв. по фактура № 83/30.10.2008 г. издадена от "Димспад" ЕООД и в размер от 5 022,20 лв. по фактура № 668/15.02.2008 г., издадена от "Ем Ер Трейд" ЕООД и са определени следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства установяват наличието на всички предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, а неговото признаване не би могло да бъде обусловено от неоткриването на предходните доставчици по веригата. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени решението в тази му част и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени РА в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция " ОДОП" - Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в законоустановения преклузивен срок, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да отхвърли жалбата на "Ска 2007" ЕООД, гр. Пловдив срещу Ревизионен акт с № 161200019 от 21.02.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, поправен с РА с № 1210242 от 20.03.2012 г. и потвърден с Решение № 631 от 04.06.2012 г. на Директора на Д"ОУИ", гр. Пловдив, в частта, с която на дружеството е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер от 4 055,38 лв. по фактура № 83/30.10.2008 г. издадена от "Димспад" ЕООД и в размер от 5 022,20 лв. по фактура № 668/15.02.2008 г., издадена от "Ем Ер Трейд" ЕООД, с предмет на доставките "евродизел EN590", първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА органът по приходите не е признал право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице на основание чл. чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като е приел, че доставките по спорните фактури не са реално извършени и данъкът за тях е начислен неправомерно. Този извод е мотивиран от неустановеността на мястото, от което е доставено горивото и мястото, до което е транспортирано, както и на лицето, което го е транспортирало. Той е формиран след като е съобразено, че съгласното дадените писмени обяснения, горивото е превозено до база, стопанисвана от "европол" ЕООД и от там е предадено на "СКА-2007" ЕООД на датата на издаване на фактурата. При извършената насрещна проверка на европол" ЕООД, дружеството не е открито на адреса за кореспонденция, а въз основа на констатациите в РД към издадения на това дружество РА № 160801784/24.02.2009 г. е установено, че декларираните от дружеството бензиностанции и газстанции се стопанисват от други търговци. Във връзка с издадената от "Ем Ер Трейд" ЕООД фактура № 668/15.02.2008 г. органът по приходите е обсъдил представения фискален бон от 12.03.2008 г., вписванията в справката-декларация и в дневника за продажбите на доставчика за съответния данъчен период, констатациите в РА № 2000901256/21.08.2009 г., издаден на " Ем Ер Трейд" ЕООД и събраните доказателства в рамките на извършена проверка за установяване на факти от обстоятелства, в резултат на което е счел, че не е установено предаването на горивото от доставчика на получателя. След анализ на ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност, ведно със заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, съдът е преценил, че те не доказват реалното осъществяване на спорните доставки. Счел е, че не е установено прехвърлянето на правото на собственост върху стоките от преките доставчиците на получателя, а осъществените плащания по сделките не са пряко доказателство за изискуемия се транслативен ефект. В обобщение съдът е приел, че спрямо спорните фактури е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, с оглед на което с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормативно подкрепен и съответстващ на константната практика на ВАС е доводът на касатора, че преценката за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се извършва конкретно и само за доставката, за която това право се претендира. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с качеството на данъчнозадължено лице на получателя и притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства, при съобразяване и на правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебния процес. За установяването на положителния факт на извършването на доставката съгласно чл. 154 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК тази тежест лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която черпи за себе си благоприятни правни последици от осъществяването му. В случая първоинстанционният съд е осъществил дължимия анализ на представените частни документи, въз основа на който е достигнал до обоснования извод, че верността на съдържащите се в тях изявления не е подкрепена от останалите относими доказателства по делото, респективно, че е останало неустановено прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчиците на получателите. При липсата на съставени приемо - предавателни протоколи между тях, неустановеност на мястото, от което е доставено горивото и на мястото, до което е транспортирано, не би могло да се формира необходимият еднозначен извод, че фактическата власт върху стоките е транслирана именно от тези доставчици на получателя и спорните доставки са реално извършени. Противно на аргументите на касатора, необходимостта от изследване на тяхното действително осъществяване не е отречена с посоченото Решение на СЕС по обединени дела С-80/11 и С- 142/11, разрешенията по което не изключват необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на действителна престация. Това е изрично подчертано в Решението на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В случая извод за това следва от неустановеното прехвърлянето на правото на разпореждане върху процесните стоки като собственик, поради което крайният правен извод на съда за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС се явява правилен. Начисляването на данък за фиктивни доставки е неправомерно, а събраните обективни данни сочат, че не би могло да се приеме, че ревизираното лице е действало добросъвестно по смисъла на общия принцип на правото на ЕС за добросъвестност на данъчно задължените лица. Независимо, че съобразно обясненията на ревизираното лице тези сделки са били инцидентни, то той е следвало да прояви грижата на добър търговец, вземайки всички необходими мерки, за да проучи тяхната редовност. Като не е сторил това, той е допуснал са бъде въвлечен в симулативна сделка, в следствие на което не би могъл да се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит, произтичащо от правната система на ЕС и съответстващите й разпоредби на ЗДДС. Ето защо, приемайки, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по визираните спорни фактури и отхвърляйки жалбата в тази й част, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Първо отделение