Решение № 5079 от 15.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Дракалиева, чрез адв. Великова като процесуален представител, срещу решение 993 от 28.07.2022 г., постановено по адм. дело 920/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на дирекция Строителство при Община Бургас, чрез пълномощника си юрк. Димитров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Дракалиева срещу заповед 1048/30.04.2015 г. на директора на дирекция Строителство при Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на нейния съпруг В. Дракалиев да премахне незаконен строеж, представляващ Основен ремонт на част от покрив, разширяване на съществуваща капандура с приобщаването й към самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5 по КККР на гр. Бургас, находящ се в УПИ VI-1451, кв. 85 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с посочен административен адрес, като се възстанови конструкцията на съществуващия покрив по одобрен проект. Решението е постановено в производство по чл. 226 АПК, след като с решение 4905 от 16.04.2021 г. по адм. дело 12683/2020 г. на Върховния административен съд е отменено предходно решение 1136 от 01.09.2020 г. по адм. дело 2932/2019 г. на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания за събиране на доказателства относно акта за делегиране на правомощия от кмета на община Бургас за издаване на заповеди за премахване на незаконен строеж, както и за проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК. От данните по делото се установява, че по жалба на адресата на заповедта, е постановено влязло в сила решение по друго дело на същия съд, с което оспорването е отхвърлено като неоснователно. След изпратени до Дракалиев две покани за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на установения незаконен строеж и изтичане на предоставения му за това срок, строежът е премахнат принудително в периода 27.11.2019 г. 02.12.2019 г. За да отхвърли жалбата на С. Дракалиева, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Като се позовава на събраните по делото доказателства, достига до извод за безспорно установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, IV категория, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изпълнен в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и чл. 185, ал. 2 ЗУТ поради неиздаването на изискуемото разрешение за строеж и при липса на съгласие на всички собственици в сградата предвид засягането на покривната конструкция обща част на сградата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорения пред съда индивидуален административен акт е основен ремонт на част от покрив, разширяване на съществуващата капандура с приобщаването й към самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5 по КККР на гр. Бургас, собственост на съпрузите С. Дракалиева и В. Дракалиев. В обстоятелствената му част, основана на констатациите в съставения в хода на административното производство констативен акт, изграденото е описано като: изпълнени 2 броя отвори с размери 1,10 м/1,60 м в южната част на наклонената покривна конструкция в частта над обекта, тяхна собственост; извършено частично възстановяване на покривната конструкция, която е конструктивен елемент, изразяващо се в подсилване на армировката, бетониране на разрушения участък и отново полагане на керемиди; изпълнен надзид с височина около 0,80 м по южната фасада към съществуващата капандура от двете й страни в наклонената част на покрива и монтирана ПВЦ дограма за остъкляване на новообразуваните отвори, изпълнена нова покривна конструкция над новообразуваното помещение, което е приобщено към жилищната площ на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5 по КККР на гр. Бургас. Правилно съдът приема, че при така направеното описание, което се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, констатираното от административния орган представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не текущ ремонт, за който съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква строително разрешение, каквото е основното възражение на жалбоподателката. Извършените дейности не са насочени към отстраняване на увреждане или предотвратяване на такова, поради което не се установява и необходимостта от извършване на строително-монтажни работи в условията на аварийност. Настоящият състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 (в относимата редакция, ДВ, бр. 65/2003 г.) ДР ЗУТ. Безспорно е установено, че са изградени допълнителни отвори в покривната конструкция от двете страни на съществуващия първоначален покривен прозорец и е изпълнена стоманобетонна покривна конструкция в два участъка с приблизителни размери 1м/2м между съществуващите стоманобетонови греди, които строителни дейности сочат на основен ремонт съгласно § 5, т. 42 ДР ЗУТ. Обсъдени са представените от страната конструктивни становища и свидетелските показания, като правилно е прието от съда, че те не обосновават авариен и неотложен характер на ремонта. Следва да се има предвид, че и в тази хипотеза е необходимо строително разрешение, което е допустимо да се издаде по частични работни проекти - арг. от чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Изложените доводи, свързани с допуснати отклонения при изграждане на сградата спрямо одобрения през 1933 г. проект и извършени други строителни дейности, несъответстващи на този проект, са ирелевантни за спора. Неправилно съдът приема, че нарушението по чл. 185, ал. 2 ЗУТ е основание за определянето на строежа като незаконен. Наличието или липсата на съгласие от всички собственици при завземане на обща част в сграда - етажна собственост е предпоставка, относима към издаването на строително разрешение, каквото в случая липсва. Това обаче не се отразява на крайния извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото е установен незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа през 2010 г. Времето на извършването му изключва приложението на хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1- 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което законосъобразно от административния орган е разпоредено премахването му на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, направени и пред първата инстанция, за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е била надлежно уведомена за провеждане на производството по издаване на оспорената заповед. Процедурата за установяване на незаконен строеж е специална и е регламентирана в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Данните по делото сочат, че съставеният констативен акт е връчен на С. Дракалиева. Макар негов адресат да е съпругът й, то с получаването му същата е уведомена за започналото по чл. 225а ЗУТ производство. В констативния акт се съдържат констатациите за извършеното незаконно строителство. Предвид изложеното не е налице соченото съществено административнопроцесуално нарушение, което да съставлява основание за отмяна на оспорения административен акт. Дори и да се приеме, че не е надлежно уведомена за процедурата по чл. 225а ЗУТ, то с подаването на жалба срещу заповедта Дракалиева реализира правото си на защита, като в хода на съдебното производство разполага с възможност да направи своите възражения и да поиска събиране на доказателства, което е и сторила. Противно на твърдението в касационната жалба, премахването на незаконния строеж не води до извод, че е лишена от тази възможност. По делото са налице достатъчно писмени доказателства, позволяващи да се извърши преценка относно вида, обема и техническите параметри на констатираното строителство. Възраженията в касационната жалба, касаещи действията на административния орган по принудителното изпълнение на влязлата в сила по отношение на съпруга й заповед, са неотносими към предмета на настоящото дело, поради което не подлежат на обсъждане. Като достига до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Оплакването на касационната жалбоподателка за необоснованост на съдебния акт е неоснователно. Административният съд установява релевантните за спора факти и след обсъждане на изложените в оспорването доводи достига до правни изводи, които са съответни на събраните по делото доказателства. Преценката за законосъобразност на заповедта е извършена на всички основания по чл. 146 АПК при спазване на дадените в отменителното решение на касационната инстанция указания. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с иглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, на Община Бургас се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,