Решение № 2980 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7953/2019 г.

Решение № 2980 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7953/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Ф. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Лулчев, упълномощен от Ф. Б. със съгласието на майка му Н. Б., срещу решение № 225 от 15.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1123/2018 г. на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1681 от 13.11.2018 г. на Заместник-Кмета на община Септември, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Второстепенна сграда - навес - беседка", намиращ се в УПИ IV – 179, кв. 95, по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изпълнен без строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като са допуснати такива с това, че административният орган не е изследвал дали спорният строеж е търпим, съответно неподлежащ на премахване. Твърди и че спорният строеж е търпим, тъй като от свидетелските показания е установено, че е извършен преди 31.03.2001 г., а от приетата по делото СТЕ се установява, че е допустим по правилата и нормите за устройство на територията. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на община Септември. Претендира разноски. Ответникът Заместник-Кметът на община Септември с представена молба, писмено отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – гр. Пазарджик Заповед № 1681 от 13.11.2018 г. на Заместник-Кмета на община Септември е наредено премахването на незаконен строеж: "Второстепенна сграда - навес - беседка", намиращ се в УПИ IV – 179, кв. 95, по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изпълнен без строителни книжа на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на ЗУТ и не е спорно между страните, че същият е извършен без строителни книжа. Приел е, че от приетата по делото СТЕ е установено, че спорният строеж е с площ от 21, 29 кв. м., височина около 3, 60 м. до кота било и 2, 40 до стрехата. Приел е, че строежът се намира на отстояние от 2, 40 м. от границата на съседния УПИ V – 178 и на повече от 3, 00 м. от другия съседен УПИ III – 582. Приел е, че е установена годината на построяване на същия, а именно 1999 г. по данни на разпитания свидетел, съответстващи и на представените по делото декларации. Приел е обаче, че спорният строеж не е търпим, тъй като не отговаря на правилата и нормативите по устройство на територията, действали както по време на извършването му, така и по сега действащите. В тази връзка е посочил, че спорният строеж не отговаря на изискванията на чл. 113, ал. 2 от ППЗТСУ и чл. 118 от ППЗТСУ, тъй като не е спазено изискващото се отстояние до съседния УПИ V – 178, което е по-малко от нормативно предвиденото от 3 м. Приел е и че спорният строеж не отговаря на изискванията чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, която разпоредба е приел за меродавна, а не чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, тъй като отново не е спазено минимално изискващото се отстояние до границата със съседния имот от 3 м. Приел е, че представеното съгласие на съседите, с което не възразяват спорния строеж да е ситуиран на намалено отстояние, е неотносимо към спора и не може да дерогира законовите изисквания. Поради това е приел, че спорният строеж не е търпим, тъй като не отговаря на едно от законовите условия – а именно на нормите по устройство на територията, действали както към момента на извършването му, така и по сега действащите. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Пазарджик не е допуснал нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като въз основа на събраните доказателства са направени правилни изводи. Не е спорно между страните, че е налице строеж, който е незаконен, като извършен без строителни книжа. Спорния по делото въпрос е досежно това спорният строеж търпим ли е или не с оглед на това подлежи ли на премахване. Предвид установената дата на извършване на строежа около 1999 – 2000 г. по представена писмена декларация, а по показанията на разпитания по делото свидетел Л. Чавдаров – лятото на 1999 г., приложима е разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Съобразно посочената разпоредба "Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон". Видно от посочената разпоредба незаконни строежи, извършени в периода, в който е извършен спорния, се считат за търпими и не подлежат на премахване ако са били допустими по правилата и нормите действали към момента на извършването им или по сегадействащия ЗУТ и ако са били декларирани от собствениците им в 6 месечен срок от приемането на ЗУТ. При наличието на тези кумулативни предпоставки строежът е търпим и съответно неподлежащ на премахване. Предвид събраните по делото доказателства спорният строеж не отговаря на правилата и нормативите действали към момента на изграждането, както и на сега действащите правила, като правилно съдът в случая не е кредитирал приетата по делото СТЕ, в частта й отнасяща се до направените правни изводи. Правилно съдът е приел, че в случая се касае за свободно стояща постройка на допълващото застрояване, което следва да отговаря на правилата по чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, според който "При свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3, 6 м. и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2, 5 м, са най-малко на 1, 5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса". В настоящия случай се установява, че постройката, която е с височина от 3, 6 м. е на по-малко разстояние от страничната граница на съседен УПИ, като в тази връзка правилно съдът е приел, че това несъответствие не може да бъде преодоляно със съгласието на собствениците на съседния имот, тъй като е правило залегнало в закона. Дори обаче да се приеме, че се касае за постройка по чл. 46 от ЗУТ, каквато правилно съдът е приел, че не е то пак спорният строеж не е допустим и не съответства на правилата по тази разпоредба, тъй като е с по-голяма височина, която е допустима само при поставянето й на вътрешната граница на имотите, като височината на покрива при калканната стена може да е до 3, 6 м., а в случая спорната постройка не е разположена на вътрешна граница, като по тази разпоредба в случай, че не е разположена на вътрешна граница максималната й височина може да е до 2, 5 м. и до 3 м. в най-високата част на покрива, на което условие строежът не отговаря. По отношение на действалите към момента на постояване на строежа разпоредби чл. 119, ал. 2 от ППЗТСУ е допускал изграждането, тъй като "Второстепенни постройки от съответния вид могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и в селата". Нормите за това обаче са дадени в Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) и в частност спрямо спорния строеж правилно АС – гр. Пазарджик е приел, че относимите такива са чл. 113, ал. 2 от Наредбата и чл. 118, като правилно е установил, че с оглед размерите и височината на строежа, същият не отговаря на правилата и нормативите, разписани в нормите, тъй като се намира на намалено разстояние от страничната граница на имота, а именно на по малко от 3 м. от границата с УПИ V - 178. Най-накрая не е установено наличието и на третата предпоставка по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, а именно строежът да е декларирането в посочените в разпоредбата срокове пред съответните органи. В тази връзка правилен е извода на съда, че спорният строеж не е търпим по правилата за това и съответно подлежи на премахване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано, предвид това, че са представени доказателства за сторени разноски, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение