Решение № 5615 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2009 г.

Решение № 5615 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ИВ КАР СПОРТ" ООД, гр. Добрич, чрез адв. И. Иванов, срещу Решение № 280/15.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1174/06 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт № 08-00-121/14.03.2006 г., издаден от Ивелин Костадинов Станчев, на длъжност инспектор по приходите при ТД-гр. Добрич, в частта в която е потвърден с Решение № 263/15.05.2006 г. на Зам. Директор на Дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Ревизионен акт № 08-00121/14.03.2006 г., в частта в която е потвърден с Решение № 263/15.05.2006 г. на Зам. Директор на Дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС, както и данък печалба, данък общини и корпоративен данък за 2002, 2003 и 2004 години В частта по ЗДДС: За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че законосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08.2003 г. в размер на 1100.34 лв., за м. 09.2003 г. в размер на 1233.67 лв., за м. 05.2005 г. в размер на 1439.18 лв. и за м. 01.2005 г. в размер на 1277.17 лв. по доставки на "Арон С" ООД, за данъчни периоди м. 01. 2003 г. в размер на 1334.01 лв. и за м. 11.2003 г. в размер на 225.54 лв. по доставки на "Металснаб база" ЕООД; и за данъчен период м. 03.2005 г. в размер на 1984.20 лв. по доставки на "Гарант Ко-87" АД. От фактическа страна съдът е възприел констатациите в хода на ревизията досежно доставчика "Арон С" ООД, а именно, че представляващия дружеството е декларирал, че не съществува клиент- жалбоподателя и не са издавани процесните фактури. Това обстоятелство е установено при извършена справка от информационния масив, при която е констатирано, че за процесните данъчни периоди доставчика "Арон С" ООД не е декларирал в съответния регистър Дневник за продажбите процесните данъчни фактури. При така установено досежно доставчика "Арон С" ООД, съдът е приел, че за жалбоподателя не са изпълнени условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като е установено, че за процесните данъчни периоди доставчика не е декларирал в съответния регистър Дневник за продажбите процесните данъчни фактури Относно доставчика "Металснаб база" ЕООД, в хода на извършената насрещна проверка, съдът е приел за установено, че въпреки връченото по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) ИПДПОДС от доставчика не са представени доказателства за извършена доставките и начислен данък, поради което законосъобразно на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди-м. 10.2003 г. в размер на 1334.01 лв. и д. п. м. 11.2003 г. в размер на 225.54 лв. Този извод на съда не е опроверган от приетата по делото съдебна-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от заключението на която не може да се установи, дали ДДС по процесните фактури е начислен по сметка 453 2, тъй като не са налице счетоводни регистри за сметката, като"Металснаб база" ЕООД не е подало ГДД по ЗКПО (отм.) за 2003 г. В частта относно доставчика "Гарант Ко-97" АД, съдът е възприел установеното в хода на ревизията за липса на начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, тъй като при извършване на проверката е констатирано, че същия не е подавал дневници за продажби и СД за ДДС след д. п. 01.12.-31.12.2004 г., т. е за ревизирания период м. 03.2005 г. Решението в тази си част е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Неоснователен е довода в жалбата за допуснати нарушения на процедурата по връчване на ИПДПОДС по отношение на доставчика "Металснаб база" ЕООД визирана в разпоредбата на чл. 50 от ДПК (отм.). Дори да са установени такива нарушения, то съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, когато съдът, приеме, че актът е незаконосъобразен на основанието, на което е издаден, следва да разгледа спора по същество, като прецени наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на данъчен кредит. Производството по обжалване на РА не е контролно-отменително, а е процес по същество, поради което съдът следва да реши с оглед на събраните по делото доказателства, дали се дължи данък и в какъв размер. С оглед правомощието на съда по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, същият следва да провери за всеки от доставчиците, дали са спазени изискванията на чл. 64 ЗДДС (отм.), относно начисляване на данъка и реалността на доставката. В процесния случай по отношение на преките доставчици не са установени кумулативните предпостави на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), свързани с начисляването на данъка и реалността на доставката. В тежест на жалбоподателя по общото правило на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.), във вр. с § 2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит е било да установи по безсъмнен начин. Правилно е решението и в частта на констатацията за липса на редовно счетоводство на "Металснаб база" ЕООД. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка - декларация. Съгласно НС данъкът се отразява по сметка 453 "Разчети за данък добавена стойност" и чрез нея регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, 4532 начислен данък при продажбите, 4538 - данък за възстановяване и 4539 - данък за внасяне. Всички изисквания относно начисляването на данъка са дадени кумулативно. От заключението на вещото лице е установено, че не може да се установи дали данъка по фактурите издадени от "Металснаб база" ЕООД е отразен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Относно останалите двама доставчици безспорно е установено, че че за процесните данъчни периоди фактурите не са декларирани в Дневниците за продажби. В частта по ЗКПО: За да отхвърли жалбата съдът е приел, че законосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за отчетната 2002 г. със сумата 8177.50 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 17, във вр. с чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от ЗКПО (отм.), в резултат на което са определени данъчни задължения по ЗКПО в размер на 2641.21 лв. данък върху печалбата и 1956.45 лв. данък за общините, ведно с лихви за забава. Съдът е обсъдил заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че "при условие, че по договорите за заем страните са начислявали лихви /в размерите по чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.), то би следвало за 2002 г. жалбоподателят да посочи като приход от лихви сумата от 8 177,50 лв., която ще увеличи финансовия му резултат за същия период. В счетоводството на ЕТ "Иван Иванов" не са отразявани разходи за лихви за 2002 г. по получените заеми от жалбоподателя, с които да е намален финансовият му резултат за същия период. За 2003 г. в счетоводството на ЕТ "Иван Иванов" са отразени разходи за лихви в размер на 5873,49 лв., с които е намален финансовият му резултат за същия период. В частта относно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) съответно: за 2003 г. със сумата 14834.26 лв. и за 2004 г. със сумата 30206.39 лв., по аргументи изложени досежно отказано право на данъчен кредит, съдът е отхвърли жалбата на дружеството. Решението в тази си част макар и с оскъдни мотиви е правилно. По безспорен начин е доказано, че касаторът и ЕТ "Иван Иванов" са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО (отм.), както и че във връзка с предоставените в заем суми контрагентите не са уговорили лихва за забава. Оплакването на касатора, че с неуговарянето на лихва по конкретния договор дружеството не е намалило резултата си, нито е отчело загуба, както и че съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго е неоснователно. В разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) е регламентирано, че в случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на ДЗЛ е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава ФР преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки. Действително за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. касаторът е отчело за периодите положителен ФР, а не загуба, но сключвайки договор със свързано лице без да уговори лихва, практически се е лишил от доход, което представлява отклонение от данъчното облагане. За целите на ЗКПО при условията на договаряне между свързани лица се изключва общата разпоредба на чл. 294, ал. 1 от ТЗ. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че от страна на жалбоподателя лихва не е начислявана и отчитана като приход, поради което е налице отклонение от данъчно облагане, поради намаляване размера на печалбата по смисъла на чл. 13 и 14 от ЗКПО (отм.) и чл. 15, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 2 от същия закон. В чл. 14. от ЗКПО (отм.) е предвидено, че когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.), в случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки. Съгласно ал. 3, т. 3, разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от 1/4 от законната лихва към момента на сключване на сделката, поради което правилно на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) финансовия резултат на дружеството следва да се коригира в посока на увеличение, в случая на липсата на договорена лихва въобще, след като се предвижда това увеличение да се направи, когато е налице получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от 1/4 от законната лихва. Противоправният резултат е налице и това е именно намаляването на печалбата с размера на лихвата. В този смисъл ВАС се е произнесъл и със свое решение № 6951 от 11.06.08 г. по адм. д. № 475/08 г. и Решение № 5744/09 г. по адм. д. № 340/09 г. Неоснователно е възражението и относно увеличението на финансовия резултат на дружеството с разходи във връзка с доставки на "Арон-С" ООД, тъй като с оглед приетото относно този доставчик в частта по ЗДДС е установено, че процесните фактури не са издавани, съответно не са извършвани доставки. При този извод правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за увеличение на финансовия резултат поради липса на документална обоснованост на отчетените разходи в съответствие с нормативните актове. Законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството на същото основание за процесната 2004 г. във връзка с разходи за извършени услуги, отнасящи се за обект "Автосалон" находящ се на ул. "Добричка епопея" № 10, тъй като е установено, че обектът не е завършен и не е заведен в активите на дружеството. Правилно е решението и в частта на намаление на финансовия резултат за процесните 2003 и 2004 г. по реда на чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) с данъчно признатия размер на амортизациите на активи по фактури издадени от "Арон-С" ООД, поради установена липса на доставка. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното решение не страда от пороците визирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен съд, I отделение