Решение № 11081 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2010 г.

Решение № 11081 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Платиниум констракшън" ЕАД, гр. София, срещу решение № 104/18.12.2009 г., постановено по адм. дело № 6437/2009 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000806252/13.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърден с решение № 1040/30.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП в частта, в която за периода 01.09.2008 г. - 30.09.2008 г. е начислен ДДС в размер на 14 634.60 лв. за извършена от дружеството доставка на "Сани Хеви индъстри"- Китай, отразена във фактура № 2/30.09.2008 г., както и относно определената лихва за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат твърдения, че съдът е достигнал до неправилния извод, че доставките по издадените от Пловдивския панаир фактури следва да бъдат третирани като услуги, свързани с недвижим имот в Република България. Според касатора, доколкото Международен панаир Пловдив е търговско изложение и ползването на площите в него се прави единствено с цел реклама и промотиране на стоки, то и наемът на рекламни площи не следва да се тълкува като наем на недвижим имот, а като начин за провеждане на маркетингова кампания. Извлечени са аргументи от нормата на чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "к" от ЗДДС. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила. Според прокурора съдът точно е установил релевантните факти и ясно е анализирал представените доказателства и правилно е приложил закона, приемайки че независимо от извършеното представяне на панаира с рекламна цел, по същество се касае за облагаема доставка, свързана с наем на недвижим имот, чрез който е осъществено рекламното представяне. Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Платиниум констракшън" ЕАД, административният съд е приел, че наемът на рекламни площи от "Международен панаир - Пловдив" представлява наем на недвижим имот, а не рекламна услуга или маркетингова кампания, каквато е тезата на дружеството - жалбоподател. Според съда, извършеното представяне на Панаира, макар и с рекламна цел, не променя извода за наличието на облагаема доставка, свързана с наем на недвижимия имот, на който е станало това представяне. Предвид това съдът е достигнал до извода, че фактурираната доставка от дружеството попада в хипотезата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и правилно на основание чл. 66, ал. 1 от същия закон е начислен ДДС. По делото не съществува спор от фактическа страна, като съдът правилно е установил релевантните факти и обстоятелства по спора: в резултат на проведеното ревизионно производство, с обжалвания акт, при деклариран резултат общо за ревизирания период ДДС за възстановяване в размер на 233 975.13 лв. е определен резултат ДДС за възстановяване в размер на 218 784.93 лв., като след извършено прихващане на задължения за лихви по вноски за ДОО е установен резултат ДДС за ефективно възстановяване в размер на 218 784.93 лв. Установено е, че през данъчен период 1.09. - 30.09.2008 г., дружеството е декларирало извършени доставки на услуги по чл. 21, ал. 3 ЗДДС и чл. 22 - 24 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава- членка: жалбоподателят е фактурирал рекламни услуги на "Сани хеви индустри"- Китай; за извършената доставка е издадена фактура № 2/30.09.2008 г. с данъчна основа в размер на 103 870.98 лв. и ДДС в размер на 0.00 лв. и като основание за неначисляване на ДДС е посочил чл. 21, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Според първостепенния съд от анализа на представените справки за получените услуги, които са префактутирани като рекламни услуги от "Платиниум констракшън" ЕАД на "Сани хеви индъстри" - Китай, е видно, че основната част от услугите представляват наем на открита площ, наем на зали и технически средства по фактури, издадени от "Международен панаир Пловдив" АД. Във връзка с твърдението, че доставките по издадените от Пловдивския панаир фактури не могат да бъдат третирани като услуги, свързани с недвижим имот в Република България, а като начин за провеждане на маркетингова кампания, доколкото Международен панаир Пловдив е търговско изложение и ползването на площите в него се прави единствено с цел реклама и промотиране на стоки, съдът анализирайки съдържанието и същността на спорната фактура № 2/30.09.2008 г., е посочил, че съгласно цитираните инвойси в същата, предметът на процесните услуги е ясно разграничен и конкретизиран и в тази връзка е приел за правилно и обективно възприетото в РА диференцирано данъчно третиране. Само част от описаните получени от българското дружество услуги в размер на 87 807.66 лв. са префактурирани на "Сани хеви ндъстри" Китай с фактура № 2/30.09.2008 г., като сумата представлява половината от общата сума на данъчната основа по получените фактури. Така постановеното решение е правилно. Съдът обосновано е отхвърлил жалбата против данъчния ревизионен акт в частта, с която за периода 01.09.2008 г. - 30.09.2008 г. е начислен ДДС в размер на 14 634.60 лв. за извършена от дружеството доставка на "Сани Хеви индъстри" - Китай, отразена във фактура № 2/30.09.2008 г., както и относно начислената лихва за забава. АССГ е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Основателни са направените в мотивите констатации, че процесната фактура не е издадена за услуги от рекламно естество - чл. 3, ал. 5, т. 1, б. "к" от ЗДДС, предвид приложените към тях инвойси. В разглеждания случай за спорната част от услугите касаторът е получател по доставките "наем на открита площ, зали и стандартно изграждане на щанд и др." и тези услуги са му фактурирани от Международния Пловдивски панаир. В контекста на горепосоченото следва да бъде отбелязано, че от определящо значение в случая е обстоятелството, че от своя страна "Платиниум констракшън" ЕАД предоставя изложбените площи, зали и построяване на щанд на китайското дружество, като му фактурира част от същите. Доколкото предоставената от касатора услуга- наем на изложбена открита площ и изложбени зали като основна доставка и построяването на щанд като съпътстваща доставка, е свързана с отдаването под наем на недвижим имот, то същата съставлява доставка, която попада в хипотезата на чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и законосъобразно съдът е възприел тезата на органите по приходите, че мястото на изпълнение е в Република България и доставката е облагаема. С оглед естеството на спорните отношения, ирелевантно е обстоятелството, че Международен Панаир Пловдив е търговско изложение и наемането на площите в него се прави с цел реклама. Наемът на рекламни площи в международен панаир Пловдив не придава на учреденото наемно правоотношение друга, различна характеристика от тази, посочена в чл. 228 ЗЗД, като без значение за наемната връзка е, че в наетия имот впоследствие ще бъдат излагани стоки, както и каква е целта на това изложение. В изложения контекст настоящият състав намира за неоснователен доводът на касатора, че отношенията на страните следва да се характеризират като предоставяне на рекламна услуга, осъществена чрез ползването на името, организацията, администрацията и площите на Панаира, а не като наем на недвижим имот, съпътстван с реклама и промотиране на продукти. Следва да бъдат споделени мотивите на АС, че извършеното представяне на Панаира, макар и с рекламна цел, не променя извода за наличието на облагаема доставка, свързана с наем на недвижимия имот, на който е станало това представяне. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, Първо А отделение,