Решение № 5522 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8602/2020 г.

Решение № 5522 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8602/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Т., от гр. Сандански чрез пълномощника му адвокат Г., срещу Решение № 860 от 22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 192/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли след отмяна на решението да бъде уважен предявеният от него иск, алтернативно да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Я. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Благоевград се е развило по предявения В. Т., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено от ОД на МВР – Благоевград, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 8.02.2020 г. до окончателното й изплащане. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), основаващи обезщетяване на твърдените за причинени имуществени вреди, при което е отхвърлил предявения иск. Решението е валидно допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. От анализа на писмените доказателства, приложени по делото съдът обосновано е направил заключение, че не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая не е доказано от ищеца да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В производството НАХД № 585/2019 г. по описа Районен съд – Сандански, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд, както и адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото. В случая, не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие в рамките на производството по обжалване на наказателно постановление, в производството по НАХД № 585/2019 г. по описа Районен съд – Сандански, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че липсва елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата. А отсъствието на който и да е от елементите от фактическия състав води до неоснователност на претенцията. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховния административен съд, трето отделение,