Решение № 2128 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Командира на Военно формирование [номер] [населено място], чрез процесуален представител, против решение 4005/17.04.2024 г., постановено по адм. дело 1677/2023 г. на Административен съд Варна (АС Варна), с което е отменена негова заповед РД-01-129 от 13.07.2023 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяването на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу заповед РД-01-129 от 13.07.2023 г. на Командира на Военно формирование [номер] [населено място]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. Ц. П., чрез своя пълномощник оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Счита оспореното съдебно решение за и правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение решаващият състав на АС Варна е отменил заповед РД-01-129 от 13.07.2023 г., на Командира на Военно формирование [номер] [населено място], гр. Варна, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на матрос II клас М. Ц. П. за нарушение на чл. 115, ал. 1, т. 6 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България и т. 5.5. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорената заповед. След като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, съдът достига до извод, че остава недоказан фактът на запознаване на П. със заповед ОХ-743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната относно забраната за употреба на алкохол и наркотични вещества по време на военна служба, тъй като същата е следвало да бъде съобщена на всички военнослужещи срещу подпис. На следващо място съдът е приел, че оспорената заповед РД-01-129 от 13.07.2023 г., на Командира на Военно формирование [номер] [населено място], гр. Варна е незаконосъобразна като издадена в нарушение на чл. 17, ал. 2 от Наредба Н-5 от 27 юни 2012г. за условията и реда за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба на военнослужещите от въоръжените сили на Република България при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества (Наредбата). След анализ на посочената разпоредба съдът е извел извод, че за да наложи дисциплинарно наказание по реда и при условията на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ, е необходимо военнослужещия, чиято кръвна проба е положителна, да бъде изпратен в психиатричен кабинет в МБАЛ ВМА. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК. Доказателствата по делото са правилно ценени, като съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващият състав на АС - Варна е изложил подробни мотиви във връзка със становището си за отмяна на атакуваната заповед, които се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. Правилно АС Варна е счел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в кръга на предоставените от министъра на отбраната правомощия, съгласно заповед ОХ-669/05.08.2021г., при спазване изискванията за форма и сроковете за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото включително и свидетелски показания, първоинстанционният съд от фактическата страна на спора е установил, че положеният подпис срещу името на М. Ц. П. в позиция 101 от списък на военнослужещите от Военно формирование [номер] [населено място], запознали се със заповед ОХ-743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната, която въвежда забрана за употреба на алкохол и наркотични вещества по време на военна служба, не е негов. Както правилно е установил съдът, видно от телефонограма 1401/22.08.2022 г., с която е съобщено на Командира на Военно формирование [номер] [населено място] публикуването на заповед ОХ-743 от 12.08.2022 г., същата следва да бъде съобщена на всички военнослужещи срещу подпис. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че П. не е бил запознат със съдържанието на посочената заповед, по единствения и задължителен начин, указан в нея - срещу подпис. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото в това число и дадените свидетелски показания от С. Ю., първоинстанционният съд е установил, че когато военнослужещите във Военно формирование [номер] [населено място] са на работа, по всяко време може да бъдат повикани от дежурния на смяна да се явят при него. В тази връзка правилен е изводът на АС Варна, че е съществувала възможността дежурният да привика П., за да го запознае със съдържанието на заповедта, след което последният лично да удостовери запознаването си, като се подпише срещу името си в списъка. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилен правен извод, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. От друга страна, както правилно е приел съдът, допуснато е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 159, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) условията и редът за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества се определят с наредба на министъра на отбраната, а съгласно чл. 49, ал. 1 ППЗОВСРБ през работно време военнослужещите подлежат на задължителни и/или внезапни изследвания за употреба на алкохол или злоупотреба, и/или зависимост от наркотични вещества. Редът за установяване употребата на алкохол и злоупотребата с наркотични вещества се определя с наредба на министъра на отбраната. На основание цитираните разпоредби е издадена Наредба Н-5 от 27 юни 2012 г. за условията и реда за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба на военнослужещите от въоръжените сили на Република България при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества /Обн. ДВ. бр.55 от 20 юли 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.66 от 10 август 2018г./, при условията и по реда на която се установява на годността за военна служба на военнослужещите от въоръжените сили на Република България при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества. В конкретния казус при извършена внезапна проверка е установено, че П. е дал положителна проба за злоупотреба с наркотични вещества. След което, видно от представените с административната преписка писмени доказателства, е придружен за вземане на кръвна пробва от специализирана химико-токсикологична лаборатория на ВМА МБАЛ Варна. Резултатите от изследването са обективирани в протокол Е-138/02.06.2023 г., от който се установява, че действително в кръвта на П. е наличен канабис/марихуана. При което на основание чл. 17 от Наредбата на военнослужещия е следвало да бъде проведено диагностично уточняване в психиатричен кабинет на консултативно-приемно отделение на ВМА. Резултатът от това изследване е от съществено значение за последващите действия на административния орган, защото само при заключение психично здрав командирът (началникът) на военното формирование/ръководителят на съответната структура може да наложи дисциплинарно наказание на военнослужещия по реда и при условията, предвидени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане, каквото е правилото на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. По делото липсват представени доказателства да е проведено диагностично уточняване в психиатричен кабинет на консултативно-приемно отделение на ВМА на матрос 2 клас М. Ц. П. и на същия да е издадено заключение психично здрав . Този факт е бил известен както на комисията, извършила служебната проверка относно допуснатото нарушение на военнослужещия и изготвила предложение за търсене на дисциплинарна отговорност от военнослужещия, така и на командира на военното формирование преди издаване на оспорения акт, но въпреки това административния орган в нарушение разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба Н-5 от 27 юни 2012г. е наложил дисциплинарно наказание на П.. При така установеното правилно е прието, че допуснатото нарушение на предвидените административнопроизводствени правила е от категорията на съществените, защото като условие за упражняване правомощията на административния орган за налагане дисциплинарно наказание в конкретната хипотеза е провеждане на посоченото диагностично уточняване и издаване на заключение за военнослужещия психично здрав , което заключение от своя страна обуславя преценката на органа за виновно извършено деяние - в случая неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите по см. на чл. 242, т. 9 ЗОВСРБ. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд- адм. д. 13604/2020 г. на ВАС. В заключение законосъобразен е изводът на съда, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което е основание за нейната отмяна. С оглед изложеното и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение за касационното производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и осъщественото процесуално представителство съдът определя възнаграждение в размер на 800,00 (осемстотин) лева. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,