Решение № 5905 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2015 г.

Решение № 5905 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Бурдипта Ойл" ЕООД, гр. Свиленград, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1498/20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 484/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-26-1402356-091-01 от 05.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 42/21.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е изследвал съвкупно събраните по делото доказателства, които установяват реалното извършване на спорната доставка. Сочи, че съгласно Решение на Съвета на директорите на "Холдинг Сакарци" АД по Протокол от 18.10.2010 г. е прието прехвърлянето на недвижимите имоти да се извърши по нотариален ред след снабдяване с всички документи за това. Акцентира върху обстоятелството, че нотариален акт за сделката не е съставен поради невъзможността съответната Общинска служба "Земеделие и гори" да издаде скица на имота. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на решение по съществото на спора, с което оспореният РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Бурдипта Ойл" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-26-1402356-091-01 от 05.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 42/21.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 567/04.11.2010 г., издадена от "Холдинг Сакарци" АД с предмет на доставката "административна сграда, колиен кантар, метален навес, административно битова сграда". Крайният правен извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА е обоснован от следните релевантни фактически констатации: "Бурдипта Ойл" ООД е приспаднало данъчен кредит в размер от 10 000 лв. по фактура с № 567 от 04.11.2010 г., издадена от "Холдинг Сакарци" АД, с данъчна основа в размер от 50 000 лв. Плащането по фактурата е направено чрез прихващане на взаимни задължения според Протокол за взаимни прихващания от 01.12.2010 г. в изпълнение на решение от 18.10.2010 г. на Съвета на директорите на "Холдинг Сакарци" АД за прехвърляне собствеността върху "административна сграда, кантар, метален навес, битова сграда в местността "Канаклийска ува" на "Бурдипта Ойл" ООД, като се намали дългът към дружеството със сумата 50 000 лв. Формирана е воля прехвърлянето да стане по нотариален ред след снабдяване с всички документи за това, но в хода на производството нотариален акт, обективиращ сделка с тези имоти, не е представен. Констатирано е още, че фактура с № 567 от 04.11.2010 г. е отразена в дневника за покупките на ревизираното дружество за месец 11.2010 г., както и в дневника за продажбите на "Холдинг Сакарци" АД за месец 11.2010 г. В хода на ревизионното производство е извършена служебна проверка в информационната система "ИКАР"- Кадастър и Имотен регистър на България, при която е установено, че няма отразено прехвърляне на собствеността върху посочените недвижими имоти от продавача към ревизираното дружество. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че правото на собственост върху посочените във фактура № 567 от 04.11.2010 г. недвижими имоти не е прехвърлено, тъй като не е спазена нотариалната форма за действителност на този вид сделки. Счел е, че спорната фактура не обективира реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, нито авансово плащане, а констатираната от вещото лице по ССчЕ редовност на счетоводното отразяване на процесната фактура не опровергава този извод. Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са обсъдени всички релевантни доказателства съобразно доказателствената им сила поотделно и в съвкупност, в резултат на което са формирани логически кореспондиращи и обосновани фактически констатации. Към тях правилно е приложен материалния закон, въз основа на което са изведени аргументирани правни доводи, подкрепящи крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания РА. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд едностранчиво е възприел мотивите на приходните органи за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорната фактура. При безспорно установена фактическа обстановка решаващият състав правилно е приел, че спорът се концентрира върху въпроса налице ли е данъчно събитие по смисъла на ЗДДС. Съобразно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. По аргумент от чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, като неспазването на законоустановената форма е едно от основанията за нищожност на сделките, предвидено в чл. 26, ал. 2 ЗЗД. След като касаторът не твърди, нито представя извършен с нотариален акт договор за продажбата на фактурираните имоти, обосновано решаващият състав е приел, че правото на собственост върху тях не е прехвърлено от доставчика на получателя, респективно - че не е възникнало данъчно събитие и не е настъпила изискуемост на данъка, обуславяща възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. Визираната норма на чл. 25, ал. 2 ЗДДС не обвързва изискуемостта на транслацията на правото на собственост с възможността страните да се снабдят от ОСЗ със скици на имотите, поради което аргументите на касатора в тази насока не променят законосъобразността на извода, че фактурираната доставка не е реално извършена. При неустановеност на последваща фактурата престация по прехвърлянето на собствеността върху имотите не би могло да се приеме, че осъществено плащане е авансово по смисъла на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, респективно- че данъкът е станал изискуем при получаването му. Друго не следва от обстоятелството, че не е извършена корекция на начисления от доставчика ДДС по същата фактура, като в тази хипотеза в Решението от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 СЕС е имал възможност да разясни, че "правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС." Достигайки до същия краен извод и отхвърляйки жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения писмен отговор в размер на 712.21 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение