Решение № 306 от 4.11.2025 г. на ВКС по т.д. № 20258002901263/2025 г.

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 3855/14.01.2025г. по описа на Регистратурата на СГС, подадена от И. Ц. Г., чрез адв. В. Г. от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 2785/23.02.2023г. по гр.д.№ 18198/2022г. на СРС, потвърдено с решение № 6387/21.11.2024г. по възз.гр.д.№ № 6465/2024г. на СГС. Молбата за отмяна се основава на твърдения, че е издаден и внесен в съда обвинителен акт, в който е посочено, че кредитът, предмет на иска на „Юробанк България“ АД, е предмет на престъпление, по него е образувано НОХД и за първото по делото заседание на 11.02.2025г. молителят е призован за свидетел, като пострадало лице. С писмен отговор „Юробанк България“ АД, чрез адв.С. З. от САК, съгласно пълномощно на л.101, оспорва молбата и моли за отхвърлянето й. С молба от 17.10.2025г. „Юробанк България“ АД, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс Лигъл Сървисиз“, чрез адв.П. П.-И., съгласно пълномощно на 102, поддържа отговора на молбата и моли да бъде отхвърлена. Възразява за прекомерност на направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение. В откритото съдебно заседание молителят, чрез адв.Г., поддържа молбата и моли да бъде уважена, а ответникът не се представлява. Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата изхожда от надлежна страна, съдържа изложение на обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1, във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. Както е изяснено в мотивите към т.13 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и има произнасяне на въззивния съд, единствено неговото решение, а не това на първоинстанционния съд, подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.. Ето защо, тъй като в случая има произнасяне от въззивния съд, предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение № 6387/21.11.2024г. по възз.гр.д.№ № 6465/2024г. на СГС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С влязлото в сила решение се признава за установено по реда на чл.422 ГПК, че молителят И. Ц. Г. дължи на „Юробанк България“ АД парични вземания, произтичащи от сключения между страните договор за потребителски кредит № FL 1041461 от 14.01.2020г. С обвинителен акт от 28.10.2024г. на прокурор от СРП е повдигнато обвинение срещу П. Й. П. за това, че за периода от 05.01.2020г. до 20.01.2020г., в гр.София, в съучастие с неустановено по делото лице, представило се името „М.“/ извършители/, с цел да набави за себе си и за другиго/неустановеното по делото лице / имотна облага, е възбудила у И. Ц. Г. заблуждение и му е причинила имотна вреда в общ размер 93 997лв., в т.ч. сумата 16 080лв. във връзка с договор за потребителски кредит № 4350011004884174 от 14.01.2020г. с „Юробанк България“ АД. Видно от приложеното копие на призовка по НОХД № 20241110214988 на СРС, молителят е призован да се яви в качеството на свидетел в съдебното заседание на 11.02.2025г. Видно е от приложеното копие от протоколно определение от 27.02.2025г. по НОХД № 20241110214988 на СРС, че делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Отмяната на основанието по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото - решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В разглеждания случай обстоятелствата и обективиращите ги писмени доказателства, на които се позовава молителят, не удовлетворяват изискването на основанието за отмяна по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК. Те не са от съществено значение за изхода на делото, доколкото по обвинението липсва влязла в сила присъда, която, при законовата презумпция за невинност, единствено би могла да удостоверява наличието на твърдяното престъпно обстоятелство. Това е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. С оглед на този изход на спора, на молителя не се дължат разноски. На ответника не се присъждат разноски, тъй като липсват данни такива да са направени.