Решение № 11226 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2016 г.

Решение № 11226 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Р. Г. А. и З. Д. А. срещу Решение № 8/06.01.2016 г., постановено по адм. д. № 586/2015 г. по описа на Административен съд Б., като се иска отмяна на същото. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението си Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторите против заповед № 39/02.07.2015 г. на Главния архитект на община Сандански, с която е отказано да се издаде удостоверение за търпимост на строежи: "Комплект "Помпена станция", трафопост комплект, високоволтова мрежа от Курило до трафопоста, ел. мрежа от трафопоста до всички сгради в м. "П. М.", землището на с. П. За да постанови решението си съдът е приел, че за да бъде търпим един строеж, изграден без строителни книжа, същия следва да е изграден до 07.04.1987 г. и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В настоящия случай безспорно се установи, че за процесните строежи не са налице строителни книжа. Установи се и обстоятелството, че същите са били изградени до 07.04.1987 г. и по-точно в периода 1970-1974 г. За установяване на това обстоятелство съдът кредитира показанията на св. Р., които са допустими доказателствени средства за установяване годината на извършеното строителство. Не са налице, обаче, останалите предпоставки на цитираната норма - строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. Крайният извод на съда е, че като е отказал издаване на удостоверение за търпимост с мотиви за липса на предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ, главния архитект на община Сандански е приложил правилно материалния закон. Решението е правилно. В конкретния случай строежите са изградени в неурегулиран терен, извън населено място, като към момента на изграждането му са действали ЗПИНМ (отм.) и издадените въз основа на него Строителните правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ). Правилно съдът е приел, че за процесните строежи не е налице съгласувано с Държавния комитет по строителство и архитектура идейно застроително решение, а същите са изградени в имоти, представляващи земеделска земя без промяна на предназначението й, т. е. строежите не съответстват на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им. Процесните строежи не съответстват и на сега действащите правила и нормативи и по-конкретно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която извън границите на урбанизираните територии се допуска застрояване при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята. В конкретния случай, за имотите, в които попадат строежите не е налице одобрен общ устройствен план или застроителен план, поради което същите са недопустими и с оглед сега действащата нормативна уредба. При това положение касационните оплаквания са неоснователни, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение