Решение № 6628 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 362/2010 г.

Решение № 6628 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 362/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Красимир Николов Илиев срещу решение № 236 от 10.12.2009 г., постановено по преписка № 24/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя правните изводи на Комисията не кореспондират на събрания в хода на административното производство доказателствен материал, на установените факти и на законовите норми. Развива доводи, че не му е била осигурена възможност да се запознае с всички представени в производството пред КЗД доказателства, както и че не са допуснати до разпит посочените от него свидетели. Счита, че въпреки неуважаването на доказателствените му искания по преписката се съдържат достатъчно писмени доказателства, които сочат на неравното му третиране в сравнение с други лишени от свобода лица. Противно на заключението на Комисията, жалбоподателят твърди, че е налице осъществена спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество, алтернативно - за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в хода на делото по същество аргументи за законосъобразност на обжалвания акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалби на Красимир Николов Илиев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора - гр. Варна, в които са изнесени данни, че същият е дискриминиран от окръжния прокурор на гр. Варна - Пламен Иванов, по признак "лично положение" под формата на немотивиран отказ на прокурора да даде изискващото се по чл. 75, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм.) съгласие за ползването на наградата "домашен отпуск" по чл. 74, ал. 1, б. "е" ЗИН (отм.), за която л. св. Красимир Илиев е бил предлаган неколкократно от началника на затвора. В тази връзка жалбоподателят се счита за по-неблагоприятно третиран в сравнение с други лишени от свобода лица и по - конкретно в сравнение с Ангел Чолаков, Младен Йорданов и Петър Стоянов, изтърпяващи същото наказание в затвора в гр. Варна. Твърди, че причина за поставянето му в неравно положение и за тенденциозното отношение на ответната страна са водените от него граждански дела по ЗОДОВ срещу органите на прокуратурата и срещу Министерство на правосъдието, решени в негова полза, както и изпратеното от него на 03.07.2007 г. до европейския комисар по правосъдието г-н Франко Фратини писмо-жалба относно прилагането на НК и НПК и условията и начина на изпълнение на наказанията в Република България и получения по този повод отговор от Главна дирекция "Правосъдие, свобода и сигурност" на Европейската комисия. По жалбата е проведена процедура по проучване съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани и обсъдени в атакувания административен акт. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Съобразно чл. 60 - чл. 63 ЗЗДискр. е насрочено и проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани, като жалбоподателят се е явил и пледирал лично. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е постановила процесното решение, с което е приела за установено, че не е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" от ответната страна - прокурор Пламен Иванов от Окръжна прокуратура - Варна по отношение на жалбоподателя Красимир Николов Илиев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора - гр. Варна и е оставила без уважение като неоснователна и недоказана в тази част жалба с вх. № 44-00-7/05.01.2009 г. Със същото решение Комисията е установила на основание чл. 70, ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, че в останалата част жалба с вх. № 44-00-7/05.01.2009 г. на Красимир Николов Илиев срещу прокурор Пламен Иванов от Окръжна прокуратура - Варна е недопустима, поради което производството по преписка № 24/2009 г. в тази му част е прекратено. За да постанови този резултат, КЗД е констатирала от фактическа страна, че Илиев е постъпил в МЛС на 15.03.1999 г. за изтърпяване на кумулирано наказание в размер на 20 години лишаване от свобода, като от 21.02.2002 г. е бил поставен на първоначален режим - усилено строг. От 30.04.2008 г. жалбоподателят е на общ режим. В приложените по преписката доказателства (справки от началника на затвора - гр. Варна до Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" от 03.05.2004 г., 05.03.2008 г.; докладни записки от 21.01.2005 г. и 27.03.2005 г.; доклади, текущи доклади и справки относно л. св. Илиев, касаещи периода 2000 г. - 2009 г.) се съдържат данни относно личността на лицето и поведението му в затвора, отразени подробно в обстоятелствената част на решението, които не се оспорват от страните. Съгласно фактическите констатации на Комисията през 2008 г. Илиев е бил включван от началника на затвора в списъците на предложените за награждаване с домашен отпуск лица, които се съгласуват със съответния окръжен прокурор. Относно утвърждаването на процесните предложения по преписката са представени резолюции на окръжния прокурор Пламен Иванов, видно от които по отношение на Красимир Илиев, както и на още няколко лишени от свобода лица, изброени поименно в резолюцията, е постановен отказ да се съгласува ползване на наградата. Отказите са обжалвани от Илиев пред Варненската апелативна прокуратура. По данни на началника на затвора - гр. Варна е установено, че предложенията на администрацията на затвора за награждаване на лишените от свобода с домашен отпуск се основават единствено на данните за поведението на конкретния лишен от свобода в затвора, в какъвто смисъл са и предпоставките по чл. 74, ал. 1, б. "е" ЗИН (отм.), докато становището на окръжния прокурор по чл. 75, ал. 2 ЗИН (отм.) се формира на базата на по-широк кръг информация, включително такава, свързана с наличието на висящи полицейски производства, проверки спрямо предложеното за отпуск лице, отклоненията на лицето от наказателната отговорност и множество други фактори, които сочат на опасност осъденият да се отклони или да извърши ново престъпление при разрешаване ползването на отпуск. В тази връзка не се спори между страните относно факта, че за периода 2007 г. - 2009 г. жалбоподателят не е наказван, работи, справя се добре с трудовите задължения, участва в самодейните органи и в културно-масови мероприятия, определен е за отговорник по правното обслужване на лишените от свобода лица, има примерно поведение, демонстрира стремеж към преосмисляне на криминалните нагласи и е награждаван многократно. Противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията е приела, че наличието на промяна в положителна насока при л. св. Илиев е отчетено и оценено от окръжния прокурор Пламен Иванов, видно от издаденото от него Постановление № 1890/30.06.2008 г. по повод искане на Илиев за прекъсване на изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода". Едновременно с данните за положително поведение на жалбоподателя в затвора - гр. Варна по преписката са налице доказателства за категоризирането му като опасен за бягство във връзка с предприемани от него действия за бягство, включително чрез нападение на служител от охраната при конвоиране и симулативно увреждане на здравето, за средно ниво на оценка на риска за рецидив, както и данни за издирване на Илиев от Полски окръжен съд във връзка с подозрение за кражба и поправка на паспорта на Стоян Христов Георгиев и за използването му за извършване на престъпления в Република Полша, за което са приложени: молба от 27.02.2009 г. за предоставяне на правна помощ по наказателно дело на Окръжна прокуратура - гр. Гожов Виелкополски, Република Полша; европейска заповед за арест (ЕЗА) от 09.04.2008 г. на Стоян Христов Георгиев; уведомяване и кореспонденция с Евроджъст; материалите от съдебното производство по разглеждането на ЕЗА (ЧНД № 1070/2008 г. по описа на ОС - Варна). При така установената фактическа обстановка Комисията е направила заключение, че събраните в административното производство доказателства не сочат на осъществена от ответника дискриминация спрямо жалбоподателя по признак "лично положение - "лишен от свобода". Счела е, че не е налице твърдяното пред КЗД по-неблагоприятно третиране под формата на необоснован, неоснователен и тенденциозен отказ на окръжния прокурор Пламен Иванов да съгласува предложението на администрацията на затвора за ползване на наградата "домашен отпуск" от л. св. Красимир Илиев. Според изводите на Комисията ответникът е доказал, че мотивите на действията му в конкретния случай са били в съответствие с установените релевантни факти и с действащия закон, като при вземането на решение за Илиев по чл. 75, ал. 2 ЗИН (отм.) правото на равно третиране не е нарушено. КЗД е преценила, че от материалите по преписката не се установява наличие на причинно-следствена връзка между действията на ответната страна и проведената от Илиев кореспонденция с общностни институции или водените от него граждански дела по ЗОДОВ. По отношение на искането на жалбоподателя за извършване на сравнение между него и други лишени от свобода лица във връзка с доказване на твърдението му, че е жертва на дискриминационно отношение при прилагането на чл. 74, ал. 1, б. "е" ЗИН (отм.), същото е квалифицирано от административния орган като недопустимо в производството по защита от дискриминация. Комисията е посочила, че исканата съпоставка не би могла да представлява обективна база за сравнение с оглед липсата на всички необходими за преценката данни за другите лишени от свобода лица, от една страна, а от друга - крайното решение по чл. 75, ал. 2 ЗИН (отм.) е в изключителната компетентност на съответния окръжен прокурор, като искането на Илиев е в противоречие с конституционния принцип за разделение на властите, прогласен в чл. 8 КРБ, който не допуска ревизиране на акт на прокуратурата от административен орган. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу решението на КЗД за неоснователна. Извършената в изпълнение на чл. 168 от АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган и в предвидената от закона форма. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал и не се оспорват от страните, поради което се възприемат от настоящия съдебен състав като доказани и съответстващи на обективната истина. В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановеният правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 АПК, а в изпълнение на чл. 35 АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е изпълнила регламентираната процедура и е осигурила в пълна степен правото на защита на Красимир Илиев. Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения като неосигуряване на Илиев на възможност за запознаване с всички материали по преписката и несъбиране на исканите от него от доказателства. Във връзка с искането на жалбоподателя за разпит на свидетелите Красимир Недялков и Мария Терзиева - служители от администрацията на затвора - гр. Варна, същите са дали писмени обяснения за целите на проучването. Видно от съставения протокол от проведеното на 08.07.2009 г. открито заседание, Илиев е направил изявление (стр. 9 от протокола), че няма доказателствени искания, т. к. са събрани всички поискани от него доказателства. На жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае със събраните по преписката материали, което обстоятелство се установява от подписания от него протокол за запознаване на 24.04.2009 г. и се признава изрично от оспорващия в жалбата му до съда. Именно във връзка със изпълнението на процедурата по запознаването му същият е представил възражения и е предявил конкретни искания. Такава възможност му е осигурена и по време на откритото заседание, на което е присъствал лично, като видно от доводите му същество и в депозираните допълнително писмени бележки Илиев е запознат с всички доказателства и е взел отношение по тях, поради което твърденията му в обратния смисъл са несъстоятелни. На следващо място: съдът намира, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Развитие в жалбата до съда доводи по същество преповтарят изложеното пред КЗД и не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. Законосъобразно е заключението на Комисията, че не са налице доказателства, които да водят на извод за упражнена спрямо Красимир Илиев дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., изразяваща се в откази на окръжния прокурор да даде съгласие по предложението на администрацията на затвора - гр. Варна за ползване от лишения от свобода на наградата "домашен отпуск" поради обстоятелството, че лицето е търсило защита на правата си по реда на ЗОДОВ и чрез сезиране на институции на Европейския съюз. По делото не се установява каквато и да било корелация между отказа на прокурор Пламен Иванов да съгласува по чл. 75, ал. 2 ЗИН (отм.) ползването на отпуск от страна на Илиев и сочените от жалбоподателя причини за претендираното различно третиране, а именно - водени от него дела за обезщетения срещу МП и Прокуратурата и писмото му от 03.07.2007 г. до европейския комисар по правосъдието г-н Франко Фратини, в което са изложени принципни оплаквания относно начина на прилагане на пенитенциарната система в Република България, включително относно условията, в които се изпълняват присъдите. Делата, на които се позовава Илиев, са от периода 2003 г. - 2006 г., като осъдени да заплатят обезщетение по тях са органите на МП и на МВР, а не Прокуратурата на Република България, по отношение на която исковете на Илиев са отхвърлени. Следователно визираните в жалбата на Илиев обстоятелства досежно решени в негова полза дела по ЗОДОВ са изцяло неотносими към произнасянето на окръжния прокурор по чл. 75, ал. 2 ЗИН (отм.) и по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с несъгласуването на предложенията за ползване на наградата по чл. 74, ал. 1, б. "е" ЗИН (отм.) през 2008 г. Липсва доказана причинно-следствена връзка и между писмото до европейския комисар по правосъдието, датирано от 03.07.2007 г. и процесните откази. Твърденията на жалбоподателя в тази насока отразяват негови субективни оценки, квалификации и възприятия, които обаче не са подкрепени с доказателства и са необосновани от гледна точка на установените факти в тяхната съвкупност. Що се отнася до спора относно обжалваемостта на отказите пред по-горестоящата инстанция, това обстоятелство е ирелевантно към предмета на конкретното производство пред КЗД, който обхваща преценка на действията на окръжния прокурор на плоскостта на чл. 4 от ЗЗДискр. по повод прилагането на чл. 75, ал. 2, във връзка с чл. 74, ал. 1, б. "е" ЗИН (отм.). Извършеният от специализирания държавен орган по защита от дискриминация правен анализ на фактите по случая се споделя от съда. Комисията обосновано и в съответствие с материалния закон е приела, че няма основания за квалифициране на поведението на прокурор Пламен Иванов като неравно третиране на л. св. Красимир Илиев. Изводът на КЗД за липса на дискриминационно отношение на сочения от жалбоподателя признак се подкрепя изцяло от приложения по преписката доказателствен материал. Самият жалбоподател в писмените си бележки до Комисията признава, че не само на него е отказвано ползване на домашен отпуск, но и на други лишени от свобода лица, като поддържа тезата, че спрямо него броят на отказите е най-голям, поради което се счита за дискриминиран. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По силата на дефинитивната норма на ал. 2 на същата законова разпоредба като пряка дискриминация се квалифицира всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В глава Седма на ЗИН (отм.) са регламентирани средствата за поддържане на реда и дисциплината в затворите чрез система от поощрения и налагане на дисциплинарни наказания. Диспозитивната разпоредба на чл. 74, ал. 1, б. "е" ЗИН (отм.) предвижда възможност за подчертана дисциплинираност, за значителни трудови постижения и за други положителни прояви лишените от свобода да бъдат поощрявани с изброените в закона награди, една от които е домашен отпуск - за срок до пет денонощия. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗИН (отм.) тази награда се дава за добро поведение с писмено съгласие на съответния прокурор след изтърпяване, включително и чрез зачитане на работните дни, най-малко на една година от срока на наказанието. Наградата по чл. 74, ал. 1, б. "е" ЗИН (отм.) не се дава на поставените на усилено строг и специален режим. Правилно е в тази връзка становището на Комисията, че предложението за ползване на наградата "домашен отпуск", изготвяно от администрацията на мястото за лишаване от свобода, отчита единствено поведението на лишеното от свобода лице в затвора, за което в случая няма спор, че е изрядно. Утвърждаването на предложението от прокурора обаче държи сметка и за други обстоятелства от значение за разрешаване ползването на отпуска, което изисква индивидуална преценка за всеки отделен случай. В този аспект съдът намира, че ответната страна е представила достатъчно доказателства, от които следва извод, че правото на равно третиране не е нарушено. Постановените откази почиват на обективни обстоятелства, а не на някой от дискриминационните признаци. Обстоятелството, че на жалбоподателя е отказвано ползване на наградата повече пъти отколкото на други лишени от свобода лица не води автоматично на заключение за по-неблагоприятното му третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Твърденията на жалбоподателя в производството пред КЗД са изцяло недоказани, поради което постановеният с решението на Комисията правен резултат е правилен. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид предявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят Красимир Илиев следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита от дискриминация 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение