Решение № 1047 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2015 г.

Решение № 1047 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14563/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. З. М., чрез процесуален представител адв. Станев, против решение № 2372 от 10.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2639/2015 г. по описа на Административен съд - В. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Командирът на военно формирование 22580 - В., в отговор по касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Х. З. М. против заповед № ЛС-01-9/22.04.2015 г. издадена от Командира на военно формирование 22580 - В., с която на Месаров - главен старшина на район във военно формирование 22580 - В., на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) договорът му за военна служба е прекратен с изтичане на уговорения срок, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в резерва. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Касаторът неправилно тълкува нормата на чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ и по-конкретно срокът, посочен там. Съгласно текста, не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години. Когато предложението изхожда от военнослужещия, същият следва да подаде рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора. В този случай, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба; рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. Всяка от страните по договора може да оттегли направеното предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие. Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок / чл. 66, ал. 4 от ППЗОВСРБ/. Изразът, употребен от законодателя в чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ е "... не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора ...". Това означава, че с изтичането на посочения срок и двете страни губят правото да реализират тази правна възможност, което от своя страна сочи, че срокът има преклузивен, а не инструктивен характер. Неправилно също така касаторът твърди, че отправянето на предложение от него до другата страна за удължаването на срока на договора за военна служба задължава органа по назначаването срокът да бъде продължен. Такова тълкуване също не намира опора в закона, дори да е подаден рапорт в срока и по реда на чл. 66, ал. 1 ППЗОВСРБ, защото води до извода, че подаването на предложение от едната страна може да доведе до едностранно изменение на договорно правоотношение, без оглед волята на другата страна. Такъв подход е чужд както на трудовите, така и на служебните правоотношения, тъй като лишава органа по назначаването от правно вмененото му задължение да направи преценка на цялостната трудова/служебна дейност и да изрази становище, от една страна. От друга, случаите, в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията, са предмет на изрична правна регламентация, а такава в случая не е налице. В потвърждение на тези изводи е и предвидения срок за оттегляне на предложението, който законодателят е установил на един месец преди изтичане срока на договора, т.е. след този срок единствено във волята на адресата на предложението е да го приеме или не. Ако адресат е органът по назначаването, то той е в правото си да измени (ако приеме) или да прекрати правоотношението (ако не приеме предложението), поради изтичане срока на договора. Неоснователно е възражението на касатора за неспазване на изискванията за форма на оспорвания от него административен акт. Правилно съдът е преценил, че административният орган е издал акт с посоченото от чл. 73, ал. 2 ППЗОВСРБ съдържание и в нея са посочени: 1) длъжностното лице, което я издава; 2) правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба; 3) разпоредителна част, която съдържа: а) права и задължения, ред за изпълнение; б) разпоредби за зачисляване на военен отчет или за снемане от отчет; в) срок за сдаване на длъжността; г) имуществени последици от прекратяване на договора за военна служба; д) срок и ред за обжалване. Заповедта е връчена лично на оспорващия на 26.08.2015 г., съгласно личното му изявление и положения подпис. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. С оглед на правния резултат претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 500 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение