Решение № 5681 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2016 г.

Решение № 5681 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - П. против решение № 1323/27.06.2016 г. по адм. дело № 342/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № РД - 14/21.01.2015 г., издадено от касатора и потвърденото с него разпореждане № 4701294406 /Протокол № ПР - 1489/26.09.2014 г./ на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - П. и преписката е върната за издаване на нов административен акт. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - А. М. И., от с. З., област П. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваното съдебно решение, с което е отменен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е съобразено с доказателствата, събрани по делото и при обсъждане на всички доводи и възражения на страните. Приложимата правна норма на чл. 68, ал. 3 КСО е точно тълкувана. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 40941/17.06.2014 г. А. М. И. е сезирал органите на ТП на НОИ - П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Към датата на заявлението е имал навършени 67 години, 04 месеца и 18 дни. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Признатият от органите на НОИ осигурителен стаж касае периодите от 19.10.1966 г. - 1.07.1989 г. и е в размер на 02 години, 00 месеца и 10 дни при условията на II категория труд и 13 години, 08 месеца и 14 дни при условията на III категория труд. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд е в размер на 16 години 02 месеца и 27 дни. Отчитайки, че в признатия осигурителен стаж от III категория е включен и периода на редовната военна служба органите на НОИ са приели, че не е налице минимално изискуемия действителен осигурителен стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорни между страните са периодите: 1.12.1972 г. - 31.12.1973 г. (01 г., 01 месец, 00 дни) и 22.11.1984 г. - 10.12.1984 г. (календарна продължителност 18 дни) и в двата случая поради нередовно оформена трудова книжка. Страните спорят и досежно категорията на зачетения осигурителен стаж за периода 25.04.1974 г. - 10.02.1975 г., придобит от И. на длъжността "ел. техник" в БКС гр. С.. Приложената по делото трудова книжка установява началния и крайния момент на осигурителния стаж на А. И. за спорните периоди. Същата е оформена по действащата към момента на издаването й Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж (ДВ, бр. 20/12.03.1968 г. и Наредбата за трудовите книжки инструкцията за прилагането й (Изв. Бр. 26/31.03.1953 г.) с изключението на приключването на периодите, през които лицето е работило в Основно училище "Н. В.", с. Б., област С. и в ОНС - С., Инспекция по труда - Школа по ЗВО-РИС на длъжностите възпитател и инспектор. Спор по автентичността на документа няма, поради което съдът обосновано е приел, че са налице данни за придобит осигурителен стаж, които следва да бъдат ценени с оглед на останалите доказателства по делото. Законосъобразно административният съд е приел, че при установяване на осигурителния стаж за периода 22.11.1984 г. - 10.12.1984 г. пенсионните органи не са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са изпълнили задълженията си по чл. 36 АПК да съберат служебно всички доказателства. Пропуските на осигурителите при оформяне на трудовата книжка на А. И. следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по спора и след съвкупната им преценка с останалите факти. Допусната техническа грешка в изписването на стажа не може да бъде вменена в тежест на лицето, претендиращо отпускане на пенсия при условие, че е ясен нейния произход и са налице достатъчно данни за полагания труд, длъжност, период, възнаграждение и др. С назначената от съда експертиза е изследвана структурата и отрасловата принадлежност на предприятието БКС гр. С. за периода 25.04.1974 г. - 10.02.1975 г. Установено е, че осигурителят е отчитал своята дейност в отрасъл строителство като СП "Благоустройство и комунално стопанство" и е осъществявал строително-монтажна и ремонтна дейност - строителство на обществени сгради, строителни услуги на граждани, строителство на жилищностроителни кооперации, строителство на инженерна инфраструктура - канализация, водопроводи, тръбопроводи, пътища и инженерни съоръжения, ремонт и поддържане на държавния жилищен фонд, битови сгради, благоустройствени и комунални фондове. Длъжностите "ел. техник" и "ел. монтьор" не са инженерно-технически, а работнически и са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на строителни обекти, поддръжка и ремонт на сградите от държавния жилищен фонд, обществените сгради, строителни и ремонтни услуги на гражданите. Трудът на строителните работници в структурата на БКС - гр. С. (правоприемник на СП "Благоустройство и комунално стопанство) е бил заплащан по единни норми на строителството. А. И. е бил назначен на длъжност "ел. техник" - I-ви разряд с тарифна ставка 3,25 лева. Налице са ведомости за заплати, в които лицето фигурира като част от ел. група към бригада № 23. В хода на административното производство въпросът за категорията труд за процесния период не е бил изследван. Липсват мотиви от страна на пенсионните органи доколко спорният осигурителен стаж може да бъде квалифициран по т. 26 или т. 66 и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Възприемайки осигурителният стаж от трета категория като сумарна величина, органите на НОИ са възпрепятствали страната да изложи относими и конкретни към спора доказателства. Пенсионните органи в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснили обстоятелствата от значение за случая и не са изпълнили задълженията си по чл. 36, ал. 1 АПК да съберат служебно всички доказателства относими към конкретния случай. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и обосновано е приел, че за периода 25.04.1974 г. - 10.02.1975 г. трудът на А. И. може да бъде определен като строително-монтажен работник, работещ непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност специализирано строително, монтажно и ремонтно предприятие в съответствие с разпоредбата на т. 26 ПКТП (отм.). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното съдебно решение за валидно допустимо и правилно и като такова същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение