Решение № 1292 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6394/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главният архитект на Столична община, чрез гл. юрк. В. Кръстева като процесуален представител, против решение 2825 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело 11205/2023 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което жалбата против оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ НУРИДЕНТ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н. Арабаджиева, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените за настоящото производство разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, административният съд по жалба на Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ НУРИДЕНТ ЕООД, е отменил заповед САГ23-РА53-516/03.08.2023 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на осн. чл.135, ал.3 ЗУТ отказва да разреши да се изработи проект за изменение на ПУП- изменение на плана за регулация и застрояване /ИПРЗ/ като към УПИ ХХIII-270 за автосервиз се приобщи ПИ с идентификатор 68134.2806.28 и се образува нов УПИ ХХIII-28,106 за магазин и склад , кв.2, м. Квартали между м. Република и м. Толева махала , район Връбница , като е върнал преписката на същия орган за ново произнасяне по заявлението от 19.07.2022 г. на дружеството и в съответствие с дадените указания. За да постанови обжалваното решение, съдът приема, че оспорената заповед е издадена на правно основание чл.135, ал.3 ЗУТ, т.е. в предварителна процедура за изменение на ПУП, от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в установената писмена форма, но не е надлежно мотивирана, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.35 АПК и е нарушен материалния закон. Обосновава извод, че заявлението за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ е подадено от заинтересовано лице - собственик на поземлените имоти с идентификатори 68134.2806.28 и 68134.2806.106, което претендира обособяването им в нов УПИ за магазин и склад с изграждане на три свободностоящи нежилищни сгради и че заявлението е с изискуемото в чл. 135, ал. 2 ЗУТ приложение, а именно скица предложение за изменението. Съдът е приел за незаконосъобразни съображенията на издателя на заповедта, с които е отказал да разреши изработването на проект за ИПРЗ. Предвид заключението на СТЕ са отречени като недоказани и неправилни доводите, основаващи се на становището на Булгартрансгаз ЕАД, изискано служебно на осн. чл.128а, ал.2 ЗУТ, че предложението на заявителя нарушава нормативните изисквания за сервитутната зона и зоната за превантивна устройствена защита на преминаващия през процесните поземлени имоти преносен газопровод собственост на Булгартрансгаз ЕАД. Сочи се, че според мотивираното предложение на заявителя, разполагането на проектираните сгради в поземлените имоти е съобразено със сервитутните ивици, в който смисъл визира констатациите на вещото лице, вкл. за това, че проектираното застрояване е допустимо и възможно извън сервитутните зони на газопровода при спазване на изискванията на Наредба 6/2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, относно минималните разстоянията между сградите и сервитута. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е изведен от доказателствата за одобрен предходен ПУП-ПЗ за УПИ ХХIII-270 за автосервиз и метанстанция със заповед РД-09-50-203/25.03.2004г., в която е нанесен преминаващия газопровод с коригиран сервитут, но е допуснато застрояване. Съдът счита също, че преценката във връзка със застрояването следва да се извърши във втората фаза на процедурата при одобряване на проекта за ИПРЗ. Въз основа на заключение на вещото лице по делото, съдът е приел, че проектът за изменение на плана съответства на ОУП, тъй като имотите попадат в устройствена зона Смф2 Смесени многофункционални устройствени зони, в които според ЗУЗСО предназначението на имотите е за обществено обслужване,търговия, безвредни производства, жилища, спорт и атракции и други допълващи функции и предназначението на проектирания УПИ за магазин и склад е допустимо. Отхвърлени са като неотносими към процесната процедура изискванията на чл.108, ал.5 ЗУТ, с които органът неправилно мотивира издадения отказ. С горните доводи съдът отменя оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводът на административния съд за отмяна на процесната заповед като издадена в нарушение на относимите материалноправни разпоредби, е законосъобразен и обоснован от събраните доказателства. Процедурата, регламентирана в чл. 135 ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП, а в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, каквато безспорно е настоящата, органът разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. Процедурата започва по заявление на лицата по чл. 131 ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение (чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ), без да е необходимо посочване на конкретно основание по чл. 134 ЗУТ. В това производство органът извършва преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. В случая административният съд законосъобразно и обосновано приема, че са налице основанията както за образуване на производство по чл.135 ЗУТ искането е направено от заинтересовано лице по чл.131 ЗУТ и е приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, така и за основателност на искането по чл.135 ЗУТ предложението отговаря на нормите по устройство на територията и съответства на ОУП, което е видно от скицата предложение и от заключението на вещото лице. Всички останали конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП като изпълнение на нормативните правила относно застрояването в сервитутните зони и тези по чл.108, ал.5 ЗУТ следва да бъдат обсъждани в производството във фазата по одобряване на проекта за изменение на ПУП-ИПРЗ. С оглед на горното, правилно съдът е приел, че не са налице основанията за постановения отказ да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП-ИПРЗ съгласно представената от заявителя скица - предложение. Видно е, че заповедта е мотивирана със становището на Булгартрансгаз ЕАД за несъгласуване на предложението, което органът е изискал служебно на основание чл.128а, ал.2 ЗУТ, както основателно се поддържа от касатора. За становището обаче, в заповедта единствено се сочи, че е отрицателно поради това, че части от процесните поземлени имоти попадат в сервитутната зона и в зоната за превантивна устройствена защита на преносния газопровод като не са спазени нормативно определените изисквания по отношение на съществуващия газопровод и на Наредба 6/2004 г. относно минималните разстояния от проектираните сгради до газопровода. Очевидно е, че съображенията на органа са лишени от конкретни фактически констатации и правни аргументи, с оглед на което не съответстват на изискванията за мотивиране на административните актове. От друга страна, изложените твърдения са в противоречие с доказателствата по преписката и със заключението на вещото лице по делото, както обосновано е приел административният съд. Според мотивираното предложение на заявителя, при разполагането на проектираните сгради в поземлените имоти са съобразени сервитутните зони, а според констатациите на вещото лице, неоспорени от касатора, проектираното застрояване е допустимо и възможно извън сервитутните зони на газопровода при спазване на изискванията на Наредба 6/2004 г. Неоснователни са оплакванията в жалбата за нарушение на предвидените в т.3 към таблица 2 на Наредба 6/2004 г., изисквания за минимални разстояния до газопровода на проектираните сгради, вкл. на тези по забележка 2 към таблицата, дефинираща вида на застрояването. Освен, че горните изисквания са относими към преценката за основателността на искане за одобряване на изработен проект за ИПРЗ, както е процедирано при одобряване на предходен ПЗ за УПИ ХХIII-270, съдържащо констатации за съществуващия газопровод и сервитута на същия, но и по настоящата преписка липсват доказателства за факти, релевантни към приложимостта на цитираните разпоредби на Наредбата. Същите са посочени в становището на Булгартрансгаз , но по аргумент от таблица 2 към Наредба 6/2004 г., приложението им зависи от вида и параметрите на конкретния газопровод, както и от времето на изграждането му. Данни за горните обстоятелства има в представеното становище, но органът не ги е проверявал и не ги е обсъждал в оспорената заповед, поради което констатациите за нарушения на Наредбата са недоказани и неправилни. Предвид изложеното, заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна, съответства на доказателствата и на приложимите материалноправни разпоредби. Оспореното решение за отмяна на процесния административен акт е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за водене на делото пред касационната инстанция, Столична община, следва да заплати на ответника сумата 2000,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие, размерът на което съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,