Решение № 3193 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4594/2012 г.

Решение № 3193 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4594/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" ИА "ВКВПД" гр. София против решение № 5740/14.12.2011 г., постановено по адм. д. № 3109/2011 г. от Административен съд София-град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Валери Храбър Христов чрез адв. Пендаров оспорва касационната жалба. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение за правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество тя е основателна. С обжалваното решение административният съд отменя по жалба на Валери Храбър Христов, заемащ длъжността Главен секретар в агенцията, заповед № 220/1.04.2011 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В обстоятелствената част на административния акт са посочени следните нарушения на служебната дисциплина, допуснати от служителя: неизпълнение на задължението да организира и контролира ползването на служебните автомобили и неизпълнение на задължението да организира и контролира охранителната дейност на агенцията. Нарушенията са описани подробно в заповедта, посочени са датите, мястото на извършването им, обстоятелствата при които са извършени, изброени са подробно доказателствата на които дисциплинарнонаказващият орган се позовава в потвърждение на приетите нарушения на служебната дисциплина и които го мотивират да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, който спазва определения в чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) срок, изпълнени са задълженията по чл. 93, ал. 1 и по чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, но не е спазено изискването на чл. 97, ал. 1, т. т. 4 - 7 за мотивиране на акта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, поради неизяснени пълно и всестранно на всички фактически обстоятелства, които са от значение за ангажиране на отговорността на служителя. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както е посочено по-горе в оспорения пред АССГ административен акт са изложени подробни фактически основания за издаването с посочени доказателства на които базира изводите си за налагане на дисциплинарно наказание административният орган, които са приобщени към административната преписка. От изложеното в мотивите на съдебния акт не може да се прецени въз основа на кои точно доказателства съдът основава изводите си за незаконосъобразност на заповедта на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", предмет на съдебен контрол, както и защо не кредитира доказателства, които подкрепят вменените на държавния служител дисциплинарни нарушения. По отношение на неизпълнение на задължението на главния секретар да организира и контролира охранителната дейност на агенцията решаващият съд приема, че не са ангажирани доказателства по делото, които да установят несвоевременното утвърждаване, респективно неутвърждаване на констативните протоколи за извършена услуга по договори за охрана с "Викинг Николов" ЕООД, без да изложи съображения защо игнорира констатациите в становището на директора на Дирекция "Финанси" в Изпълнителната агенция относно причините за незаредените задължения по договори за охрана, и дали това писмено доказателство е опровергано и с кои други доказателства по делото. Разсъжденията на първоинстанционния съд, че посочването на нормата на чл. 15, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на ИА "ВКВПД" във връзка с т. 5.2, пункт 1 от длъжностната характеристика относно задължението на главния секретар да организира и контролира пропускателния и охранителния режим на агенцията на правното основание е некоректно, тъй като неутвърждаването на съответните протоколи не обективира неизпълнение на посоченото в правилника и длъжностната характеристика служебно задължение, а представлява евентуално нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 1 от УП във връзка с т. 5.4 от длъжностната характеристика - да ръководи и контролира "документооборота", не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. На първо място непосочването или погрешното посочване на правни основания не е отменително основание, защото съдът не е обвързан от правната преценка на органа, и на следващо място изпълнението на задължението за проверка и утвърждаване на протоколите е част от служебните задължения на главния секретар, включена в контрола на охранителния режим, упражняван от служителя и не може да се разглежда изолирано от тази дейност. По отношение на задължението на Валери Христов да организира и контролира ползването на служебните автомобили, детайлизирано и в представената по делото заповед № 713/11.06.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД" първоинстанционният съд приема, че вина за нередностите в тази дейност, констатирани и в одитния доклад за извършен вътрешен одит на оценка и анализ на начините и реда за използване на служебните автомобили в изпълнение на издадените заповеди от министъра на отбраната и изпълнителния директор на ИА, има главният секретар на агенцията, но приема, че неупражняването на контрол не представлява неизпълнение на всички задължения, свързани с организацията на ползването на служебните автомобили. В обжалваното решение обаче не са изложени съображения в тази насока, съдът се задоволява само с декларативното посочване на вината и съотношението на вината за вмененото на служителя нарушение на служебните задължения към изпълнението на останалите задължения. Не са обсъдени представените по делото доказателства - заповед № 173/11.06.2010 г. и копия от регистъра за ползване на служебните автомобили, което не позволява съдът да открои в мотивите си и да изложи съображения кои конкретно служебни задължения, разпоредени с посочената заповед са изпълнени, за да формира извод за частично неизпълнение на задължението по организацията и контрола на служебните автомобили. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че изводът на първоинстанционният съд за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", с която е прекратено служебното правоотношение с Валери Храбър Христов е направен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правния спор и без да са обсъдени относими за съдебния спор доказателства в тази насока, поради което при постановяване на обжалваното решение са допуснати нарушения по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Нарушението на чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като изводите на съда са пряко относими към законосъобразността на административния акт. По изложените съображения обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - пето отделение,