Решение № 6091 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. К., [ЕГН], чрез адв. М. Спасов, срещу Решение № 39110 от 24.11.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 9562/2025 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-21-245 от 19.08.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/55/ от 11.07.2025 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69 КСО във вр. с чл. 222 ЗОВСРБ. Иска се отмяната на съдебния акт и връщане на преписката за произнасяне на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендират се разноски за двете съдебни производства. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ - София-град, представляван от юрк. Петрова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е Решение № 2153-21-245 от 19.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. И. К. против разпореждане [номер]/55/ от 11.07.2025 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което й е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ на основание чл.69, ал. 1 и чл.69б, ал. 1 КСО във вр. с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). От фактическа страна съдът приема, че със заявление вх. № 2113-21-4178/01.07.2025 г. С. И. К. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ, като към заявлението си е приложила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че тя има по първа категория труд - 28 години 11 месеца 03 дни, положен като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и по трета категория - 02 години 01 месеца 18 дни. При спазване правилата на чл. 104, ал. 4 КСО за превръщане на осигурителния стаж на лицата по чл. 69 от КСО, общият осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд е определен на 50 години, 04 месеца и 03 дни. Към датата на подаване на заявлението - 01.07.2025 г., е навършила [възраст], като сборът от осигурителния й стаж и възраст е 101 точки. Тъй като заявителката е военнослужещ по ЗОВСРБ и попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП-отм./, действал до 31.12.1999 г. и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, длъжностното лице по ПО е извършило преценка на правото на лична пенсия на ОСВ на лицето по чл. 69, ал. 1 КСО и чл. 69б, ал. 1 КСО във връзка с чл. 18, ал. 4 НПОС. След като е констатирано, че С. К. не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 КСО /няма навършени 54 години и 04 месеца за календарната 2025 г./ и няма недостигащ стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ, длъжностното лице е приело, че не е налице хипотезата на чл. 18, ал. 4 НПОС за отпускане на исканата от С. К. пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 КСО. Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с решение № 2153-21-245 от 19.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Административният орган е мотивирал извод, че не са налице предпоставките на 69б, ал. 1 КСО, тъй като заявителката няма навършена изискуемата възраст за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца и разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС е неприложима, поради което тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Изложени са доводи, че формалното наличие на основанията по чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид факта, че водещ е характерът на действително заеманата от С. К. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП и НКТП. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. АССГ е разграничил предпоставките по чл. 69 КСО и чл. 696 КСО, като е изложил съображения, че чл. 69б КСО, за разлика от чл. 69 КСО, изисква като материална предпоставка лицето да е работило десет години при условията на първа категория труд. Обосновал е извод, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Анализирана е и разпоредбата на чл. 222 ЗОВСРБ с оглед чл. 104, ал. 1 КСО, като е мотивиран извод, че трудът от първа категория се определя с акт на МС - с ПКТП и НКТП. Първостепенният съд е заключил, че С. К. има изискуемия стаж по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст за 2025 г. - 54 години и 04 месеца и разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС е неприложима. По тези съображения е приел, че законосъобразно административният орган е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно съдът е разгледал приложимостта на двете разпоредби на чл. 69 КСО и на чл. 69 б КСО, като ги е отграничил една от друга. Съгласно чл.104, ал.1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Трудът към съответната категория е уреден в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в която изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемало лицето, за да му бъде призната съответната категория при пенсиониране по реда на чл. 69б КСО и в нея служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират. Правилно първостепенният съд е приел, че определящ критерий в чл. 69б, ал. 1 КСО е полагането на труд при ясно дефинирани условия - под земята, под водата, във въздуха, в атомна електроцентрала и в специализирани плавателни съдове, докато в чл. 69, ал. 1 КСО законодателят не визира стаж на лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд (чл. 69б, ал. 1 КСО), а регламентира, че право на пенсия се придобива за определен размер общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужен като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 69, ал. 1 КСО стажът по ЗОВСРБ отчетливо се разграничава от другия стаж на лицата, включително и от техен категориен стаж, което потвърждава извода за различния характер на стажа по чл. 69, ал. 1 КСО. Безспорно е, че нормата на чл. 69б, ал. 1 КСО определя по-благоприятни условия за пенсиониране на лица, упражняващи тежък физически труд на изчерпателно изброени длъжности, между които не са военнослужещите по чл. 69, ал. 1 КСО. В последната разпоредба законодателят не посочва тежки и вредни за здравето условия на труд и не е налице реално полагане на труда в такива условия. В този смисъл, по степен на вредност и тежест трудът на военнослужещите по ЗОВСРБ не се явява от първа категория по смисъла на НКТП, а само се приравнява към тази категория по силата на закона. Предвид посоченото, лицата по чл. 69 КСО категорично не попадат в персоналния обхват на чл. 69б, ал. 1 КСО, респективно не следва да се ползват от условията, при които последните се пенсионират. Единственото изключение е предвидено с чл. 18, ал. 4 НПОС - в случаите, когато лице по чл. 69 КСО няма необходимия стаж, но има навършена необходимата възраст по чл. 69 КСО, както и наличието на изискуемия сбор от възрастта и стажа по чл. 69б КСО. Само в този случай лице по чл. 69 КСО може да се пенсионира при условията на чл. 69б КСО. Нормата на чл. 69, ал. 1 КСО сочи, че военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената възраст влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 от КСО. С оглед на това, изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. е 54 години и 02 месеца и за двата пола. Тук при определяне условията за придобиване право на пенсия законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като военнослужещ по посочените закони. При въвеждане на предпоставките за придобиване право на пенсия законодателят не се позовава по какъвто и да е начин на понятието категория труд, нито обсъжда въпроса от коя категория е трудът на служителите по посочените закони. Изисква се наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване право на пенсия от тази категория лица и тази минимална възраст е еднаква както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лица дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. На основание чл. 69б, ал. 1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: Навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. С оглед на изложеното, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО от 01.01.2024 г. са: навършени 50 години 08 месеца за жените и 54 години и 02 месеца за мъжете. Съгласно чл. 222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет – ПКТП /отм./, действал до 31.12.1999 г. и НКТП /в сила от 01.01.2000 г./. Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете за първа категория труд: лицата, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Военнослужещите по ЗОВСРБ не попадат сред тях. От горното следва, че С. И. К. попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от К. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП /отм./ и НКТП. След като касаторът разполага с изискуемия стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2025 г. - 54 години и 04 месеца, то тя не може да придобие право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18. ал. 4 от НПОС, е неприложимо. Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. При сравнение на последователните редакции на чл. 69 и чл.69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Следователно, като е достигнал до извода за законосъобразност на оспореното решение, АССГ е постановил правилен съдебен акт. При липсата на твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.