Решение № 10356 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1591 от 29.06.2026г., постановено по адм. д. № 30/2026г. Административен съд – Добрич, II – ри състав, е отхвърлил жалбата на „Бал-Клас“ ООД, ЕИК 124609787, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №2, търг. помещение №В1-01, представлявано от управителя Н. П., срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220992501988223/ 09.04.2025 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Добрич, потвърден с Решение №127/ 23.07.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Бал-Клас“ ООД, ЕИК 124609787, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №2, търг. помещение №В1-01, представлявано от управителя Н. П., чрез пълномощника му адв. Б. Захариев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Добрич е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Добрич и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за дерегистрация. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Е. Еленова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Добрич е отхвърлил жалбата на „Бал-Клас“ ООД, ЕИК 124609787, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №2, търг. помещение №В1-01, представлявано от управителя Н. П., срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220992501988223/ 09.04.2025 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Добрич, потвърден с Решение №127/ 23.07.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.120 ДОПК. Решаващият съд е възпроизвел в решението си /стр.3/ фактическата обстановка по издаване на оспорения акт за дерегистрация, основанието за издаването на същия, проведеното оспорване на акта по административен ред /стр.4 от решението/. Първоинстанционният съд е възпроизвел и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която е установила размерът на дължимия ДДС и лихви към 01.01. на 2023г., 2024г., 2025г. и към 09.04.2025г. /датата на издаване на акта/. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр.5 – 6 от решението, като систематизирани за целите на настоящето изложение, могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведено е съдържанието на относимите правни разпоредби, уреждащи основанията и процедурата за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, в това число чл.106,ал.2 ЗДДС, чл.83,ал.1 ДОПК, чл.176, т.3 ЗДДС. 2 Отбелязано е, че органът по приходите е приел, че е налице основанието предвидено в закона за прекратяване на регистрацията, поради установени множество данъчни периоди, в които не е внасян дължим ДДС и лихви за просрочие. Добавено е, че това обстоятелство се установява от приложената от ответника справка /л.66 – 73 от адм.д. № 512/25г./, както и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, които установяват системно, в рамките на няколко години, на неплащане на дължими задължения по подадени справки-декларации. Съдът е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, съобразявайки, че източник на задълженията са само подавани от лицето справки-декларации, а не са резултат от непризнато право на упражняване на право на данъчен кредит, данъчни измами и прочие. 3. Посочено е, че декларацията представлява частен свидетелстващ документ, а когато тя съдържа данни, неизгодни за декларатора, то удостоверените с нея обстоятелства следва да се приемат за верни, съгласно правилата за доказателствената тежест на частните документи по смисъла ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Акцентирано е, че в конкретния случай размерът на дължимите от жалбоподателя публични задължения е установен от подадени от самото данъчно задължено лице декларации, отразен в справка на НАП, който размер е потвърден от изслушаната по делото ССчЕ. 4. Изложени са мотиви, че органът по приходите е изложил мотиви за постановяване на акта при условията на оперативна самостоятелност и е направил анализ на извършените нарушения по ЗДДС. Отбелязано е, че дерегистрацията по ЗДДС в случая се налага, за да се предотврати загуба на данъчни приходи от данъчно-задължено лице, което начислява данък, но не го внася в бюджета редовно, като предвид установените задължения за множество данъчни периоди, органът по приходите основателно е извършил дерегистрация по ЗДДС. 5. На отделен ред е посочено, че за отделните данъчни периоди от м. 11.2018 г. до м. 02.2025 г. търговското дружество е имало задължения за ДДС по справки-декларации, които не са погасени и срещу него е образувано изпълнително дело, като размерът на задълженията само за данък върху добавената стойност е 102 292,15 лв., от които 61 440,95 лв. главница и 40 851,20 лв. лихви. Прието е, че обстоятелството, че дружеството е заплатило задълженията си за ДДС за данъчни периоди от м. 07.2022 г. до м. 12.2022 г., в размер над 9 000 лв. не променят крайния извод за съществуването на основанието на т. 6, от чл. 176 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията от органите по приходите. 6. Първоинстанционният съд е приел, че в рамките на оспорването по административен и по съдебен път не са представени доказателства за извършени плащания на дължимите суми изцяло, съответно не е налице погасяване на задълженията за ДДС по справки-декларации за отделните данъчни периоди, т.е. основанието за дерегистрация не е отпаднало. 7. Административният съд е споделил изводите на ответника, че е осъществен фактическият състав на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, а именно системно неизпълнение от страна на дружеството на задълженията по ЗДДС. Посочено е, че съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Добавено е, че ирелевантни за приложението на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ във връзка с чл. 176, т. 3 от ЗДДС са причините, поради които регистрираното лице не е изпълнило задължението си и дали неизпълнението се дължи на виновно или безвиновно поведение на същото. 8. Прието е, че постигането на целта на закона е в достатъчна степен мотивирано, включително и по отношение спазване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. Направен е краен извод за законосъобразност на акта за деригистрация и неоснователност на жалбата. Решение на Административен съд – Добрич е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на „Бал-Клас“ ООД, ЕИК 124609787, се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се аргументи, че решението е постановено без анализ на действителното съдържание на приложимото материално право, при игнориране на доказани релевантни факти и в явно противоречие с практиката на ВАС и тълкувателната на СЕС. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Фактическата обстановка по издаване на оспорения акт за дерегистрация е възпроизведена подробно в решението на първоинстанционния съд. Решаващият съд е изложил мотиви защо приема, че оспореният акт е в съответствие с материалния закон. При условията на чл.221,ал.2 АПК същите се споделят от настоящата съдебна инстанция като логически обосновани и изградени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че решението на съда е постановено в противоречие с тълкуването на закона, дадено в практиката на ВАС и на Съда на Европейския съюз и по специално тълкуването, дадено в решението от 03.04.2025г. по дело С – 164/24. Последното дело е образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Велико Търново именно по тълкуването на чл.176, т.3 ЗДДС. С него решение съдът приема, че чл. 213, параграф 1, първа алинея и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г., както и принципите на правна сигурност и на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, както е тълкувана от националните данъчни органи и съдилища, предвижда възможността компетентният данъчен орган да извърши дерегистрация по данъка върху добавената стойност (ДДС) на данъчнозадължено лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице. Макар и в първоинстанционното решение да не е посочено въпросното решение на СЕС, решаващият съд по същество е съобразил изложеното в него и е извършил анализ дали издателят на акта е съобразил вида на извършените нарушения и поведението на данъчно задълженото лице. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява общ размер на непогасените задължения по ЗДДС в размер на 61 440,95лв. /без лихвите/ към датата на издаване на акта. Доказателствата по делото сочат за системно неизпълнение на задълженията за заплащане на данъка за не малък период от време / дори да се приема само 23 данъчни периода, това са почти две години/. Системното невнасяне на дължимия ДДС води до загуба на данъчни приходи, а в т.34 от въпросното решение на СЕС не се отрича,че държавите членки са длъжни да вземат всички подходящи законодателни и административни мерки за гарантиране на събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС и за борба с измамите. Поведението на данъчно задълженото лице, чиято регистрация е прекратена, е анализирано както в акта за дерегистрация, така и в решението на директора на Д „ОДОП“ – Варна. В тази насока е прието, че наличието на невнесен ДДС за множество данъчни периоди обосновава извод, че дружеството системно не е изпълнявало задълженията си по ЗДДС, което води до загуба на данъчни приходи. Следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че чрез издаването на акта е спазена и целта на закона. Чрез прекратяването на регистрацията по ЗДДС не се цели събирането на вече възникнали задължения по ЗДДС, а се препятства възникването на нови такива. При установената фактическа обстановка посочването на нормата на чл.176,т.3 ЗДДС като основание за издаване на акта е в достатъчна степен мотивираност на същия и в съответствие с целта на закона. Оплакванията на касатора, че решението на първоинстанционния съд е в противоречие със съдебна практика на ВАС, не могат да бъдат споделени. Цитираните в жалбата решения са постановени при друга фактическа обстановка, различна от тази по настоящето дело. След като е стигнал до извод за законосъобразност на издадения акт за дерегистрация по ЗДДС, Административен съд Добрич е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,