Решение № 12764 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13568/2012 г.

Решение № 12764 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13568/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Араб Аднан Салахат, без гражданство, против решение № 4948 от 04.09.2012 г. по адм. дело № 9459/2011 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван от юрк. Кулинова, в съдебното заседание пледира за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Араб Аднан Салахат, без гражданство, с държава на произход Ливан, срещу решение № 451 от 24.08.2011 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че в мотивите на административния акт са обсъдени всички факти, съобщени от жалбоподателя за личното му положение, както и за обстановката в Ливан, относими към основанията за предоставяне на статут в Република България, като правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Кредитирана е и оценката за ситуацията в Ливан, съдържаща се в справка с вх. № 5015/16.12.2010 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, въз основа на която интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ, в което мотивирано предлага да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Араб Аднан Салахат. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, поради което е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на съдебния акт, за неговата неправилност поради несъответствие с материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. И в двете хипотези искането следва да се основава на конкретни действия от страна на властите в държавата по произход, насочени към лицето, търсещо закрила. Първостепенният съд правилно е приел, че по отношение на касатора не са налице обстоятелства по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От данните на бежанската история е видно, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ливан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Кандидатът не се е занимавал с политика, не е бил чл. на групировка в Ливан, не е бил заплашван от никого, работил е като музикант и е обикалял по бежанските лагери се отбелязва в становището на административния орган (л. 27-31). Същият пристига в РБ, за да посети брат си, който е задържан в български затвор заради фалшив паспорт и "за да живее свободно". Тези факти не могат да обоснован извод за наличие на която и да било от предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както правилно е приел решаващият съд. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,