Решение № 5747 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2013 г.

Решение № 5747 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. Стоянова, против решение № 4887 от 15.07.2013 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 23 състав, по адм. д. № 8444/2012 г. С касационната жалба и в писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност на съдебното решение. Според касационния жалбоподател процесното уведомително писмо е мотивирано, тъй като позоваването на справки, таблици и проверки представлява изложени фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Лазарин Раев Беевски, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Джамбазов, който с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, като законосъобразно и претендира присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото административният съд е посочил, че кредитира заключението на СТЕ, като обективно и обосновано относно състоянието на частите от БЗС, но не и в частта дали същите са били правилно приети за недопустими за подпомагане в оспореното уведомително писмо, тъй като в тази част изводите били правни и извън компетентността му. В решението не са изложени мотиви относно определените като правни изводи на СТЕ с оглед на констатациите в СТЕ, сочещи за недопустимост за подпомагане на части от процесните БЗС. Не са изложени и мотиви за това какво приема за установено решаващия състав относно правнозначимите факти, поради което съгласно чл. 220 от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4887 от 15.07.2013 г. е отменено по жалба на Лазарин Раев Беевски уведомително писмо изх. № 02-210-6500/3469 от 30.06.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано изцяло финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ с УИН 21/260411/62995 по СЕПП и НР1 за кампания 2011 г. и са наложени санкции за бъдещ период. Със съдебното решение е върнато делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне в 14 -дневен срок от постъпването на преписката в ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати на Лазарин Раев Беевски сумата в размер на 114 лв. - разноски по делото. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че процесното уведомително писмо е постановено от компетентния за това администартивен орган, съобразно изискванията на чл. 20а ЗПЗП, във връзка с чл. 11а и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, но оспореният административен акт е издаден при особено съществено нарушение на установената форма- чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Първоинстанционният съд е преценил, че пълната липса на фактически съображения, както в оспореното уведомително писмо, така и в изпратената от ответника преписка по неговото издаване, не позволява индивидуализирането на упражненото от органа правомощие, за да бъде проверено то при осъществявания от съда контрол за законосъобразност. Оттук е изведено заключение, че липсата на посочени фактически основания не може да бъде запълвана от съда с доказателства, какъвто опит прави процесуалния представител на ответника чрез формулираните задачи към вещото лице, тъй като липсва предмет на доказване. Според първостепенния съд нарушението не може да се преодолее и чрез формалното позоваване на правни основания, които не са и конкретно посочени в оспорения акт. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. В случая обаче първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 168, ал. 1 АПК, тъй като въз основа на представените доказателства не е проверил законосъобразността на атакувания индивидуален административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, като е следвало да обсъди приетото и неоспорено заключение на изслушаното вещо лице заедно с писмените доказателства, намиращи се в приетата административна преписка. В случая първоинстанционният съд подробно е преразказал съдържанието на процесното уведомително писмо, като е отразил, че с него изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е отказал изцяло финансово подпомагане, като поисканите суми са: по СЕПП - 815.14 лева и по НР1 - 925.48 лева. Административният съд София - град точно е констатирал, че в уведомителното писмо се съдържат таблици във връзка със заявените схема и мярка, в които са отразени само БЗС, за които са установени несъответствия, а именно: По СЕПП: В колона 1 и 2 на таблицата са посочени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел по съответната схема, за които са установени несъответствия; в колона 3 - площ на застъпване, което не е отстранено, което в случая не е констатирано в уведомителното писмо; колона 4 - резултати от извършвани на място проверки, в случая такива не са посочени; колона 5 - площта на парцела след извършени административни проверки. Както за нея, така и за колона 4 е посочено правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. За колона 5 е вписан и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП - кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели, с размери, които са по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Колона 6 - установената площ; колона 7 - недопустимата площ. По НР1: В колона 1 и 2 на таблицата са посочени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел по съответната схема; в колона 3 - площ на застъпване, което не е отстранено, което в случая не е констатирано в уведомителното писмо; колона 4 - резултати от извършвани на място проверки - не са посочени; колона 5 - площта на парцела след извършени административни проверки. За нея и за колона 4 е посочено правно основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения, различни от планинските райони от ПРСР за периода 2007-2013 г." /Наредба № 11/2008 г./ и обстоятелството, че кандидатът е заявил повече площи в сравнение с реално ползваните от него. За колона 5 е посочен и чл. 1, ал. 2 от същата наредба и това, че кандидатът извършва земеделска дейност в необлагодетелствани райони, съгласно Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. Колона 6 отразява установената площ, а колона 7 - недопустимата площ. В резултат на административните проверки е установена недопустима площ в размер общо на 1.42 ха по СЕПП и по НР1, както следва: 0.02 ха от 39181-21-16-1; 0.09 ха от парцел 39181-ЗЗ-4-1; 0.55 ха от парцел 39181-36-7-1; 0.46 ха от парцел и 0.10 ха от парцел 39181-40-4-1. Към таблиците са изложени и обяснения, от които е видно, че колона 5 е във връзка с чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, съответно - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. В уведомителното писмо е вписано, че по отношение на заявените схема и мярка е приложен чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. на Комисията - извършени са административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19.01.2009г, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Посочените проверки, според изложените пояснения, представляват пространствено !сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. В колона 6 от таблиците е отразена площта, изчислена съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ. Неразделна част от процесното писмо е и таблица за формиране на размера на финансово подпомагане, в която са вписани размерите на декларираната общо площ по СЕПП и НР1 - 3.64 ха; установената общо площ - 2.22 ха; общо наддекларирана площ - 1.42 ха; процент на наддеклариране - 63.96 %; санкционирана площ 2.22 ха; оторизирана площ /ха/ - 0 ха; общо редукции - 0 ха; оторизирана сума - 0 лева. Със същото писмо са наложени и санкции за бъдещ период общо в размер на 679.14 лева - на основание чл. 58 от регламент 1122/2009, по СЕПП в размер на 318.1 лева и по НР1, на основание чл. 16 от Регламент 65/2011, в размер на 361.04 лева. В административната преписка се съдържат и черно-бели разпечатки на карти от 07.04.2011 г., изготвени от ОСЗ - Смолян, които са подписани от кандидата и съобразно отразеното върху картите, парцелите са заявени, както следва: 39181-21-16-1 естествени ливади /за косене и/или паша за животни/; 39181-23-3-5 постоянно затревени площи; 39181-ЗЗ-4-1 естествени ливади /за косене и/или паша за животни/; 39181-36-7-1 естествени ливади /за косене и/или паша за животни/; 39181-36-7-2 костилкови овощни видове; 39181-40-4-1 естествени ливади /за косене и/или паша за животни/ и 73482-98-6-1 естествени ливади /за косене и/или паша за животни/. Върху бяло поле към картите се съдържат декларации на заявителя, с които той потвърждава, че заявява за участие по схемите и мерките за директни плащания на площ съответния изчертан БЗС /парцел. От данните по преписката е видно, че при проверката на входни данни чрез ИСАК, извършена на 11.05.2010 г. е установена недопустима земя - 0.08955 ха относно един БЗС - 39181-23-3, като листът с проверката е подписан от земеделския производител. При това положение Върховният административен съд намира, че атакуваният административен акт съдържа, както правни, така и фактически основания за оспорения отказ за финансово подпомагане, като съображенията на административния орган могат да се извлекат и от документите, намиращи се в административната преписка, съобразно Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСГК на Върховния съд, което още е задължително съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В случая първостепенния съд се е произнесъл само по отношение на основанието, регламентирано в чл. 146, т. 2 от АПК, без да обсъди и да изложи изискуемите правни изводи относно останалите основания, за които има задължение в изпълнение императивното изискване на чл. 168, ал. 1 от АПК. Във фактическата част от обжалваното съдебно решение се съдържа възпроизвеждане на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която е извършила задълбочено изследване на всеки от процесните БЗС, като към заключението на вещото лице са приложени ясни и четливи извадки от цифровата ортофотокарта за всеки от заявените парцели от земеделския производител Лазарин Раев Беевски. В съдебното решение обаче не се съдържат никакви правни изводи във връзка с установеното от вещото лице и съответствията, респ. несъответствията, констатирани от вещото лице спрямо установената като недопустима за подпомагане площ от страна на ДЗ "Земеделие". От съществено значение в случая е и обстоятелството, че в настоящото производство е изчерпана възможността за събиране на доказателства относно фактите, както и за анализирането им от касационния съдебен състав, което не следва да се осъществява вместо първоинстанционния съд, тъй като страните в процеса биха били лишени от една съдебна инстанция по съществото на спора относно правнорелевантните факти. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК. Това обстоятелство изисква отмяна на обжалваното решение и с оглед забраната за фактически установявания, предвидена в чл. 220 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение