Решение № 4960 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2012 г.

Решение № 4960 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно Общинска служба по земеделие "Овча купел", представлявана от началника Ан. Манолова, и от Александър Борисов Иванов, Борислава Николаева Бориславова, Тереза Петрова Георгиева, Марина Любомирова Найденова, Кирил Виденов Иванов, Невена Милчева Иванова, Йордан Георгиев Виденов, Милчо Георгиев Виденов, Ангел Петров Рангелов, Емилия Петрова Сичанова, Виолета Трайчева Митева, Костадин Петров Григоров, Емилия Манолова Станчева и Тодор Манолов, чрез процесуалния им представител адв. Св. Костова, против решение от 28.11.2011 г., постановено по адм. д. № 3593/2005 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III Б състав, с което е отменил частичната преработка на плана за земеразделяне на землището на град Банкя, кв. Вертикал, публикуван в Държавен вестник, бр. 33/2.04.2002 г. в частта относно имоти № 020044,028006 и 020025, върнал преписката на Общинската служба земеделие "Овча купел"с указания съобразно мотивите на решението и осъдил Общинската служба земеделие "Овча купел"да заплати на Иван Петров Митов и Даниела Янкова Богданова /наследник на починалата в хода на процеса Димитринка Петрова Митова/ сумата 627,50 лева деловодни разноски. В първата касационна жалба са развити доводи за неправилност на решението само в частта на присъдени разноски, с твърдения, че административният орган не разполага със средства да ги заплати, и а и не е възпрепятствал работата на съда. Във втората касационна жалба се твърди нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС първият касатор не изпраща представител, а останалите - чрез процесуалния им представител адв. Св. Костова и в писмено становище поддържат жалбата. Ответникът - Кмет на Столична община, представляван от адв. Панайотова, оспорва двете жалби. Ответникът Иван Петров Митов, чрез процесуалния си представител адв. Стойчева, и в писмено възражение оспорва касационните жалби с подробни съображения и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за защита пред ВАС. Ответникът: Даниела Янкова Богданова не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Лилия Величкова Бонева и Ани Любомирова Славчева не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира решението на СГС за правилно и законосъобразно по съображения, че с оглед данните по делото оспореният план за земеразделяне е незаконосъобразен в обжалваната част за процесните имоти. Допълва съображенията, че безспорно е установено, че жалбата на касаторите е подадена на 16.04.2002 г. и към тази дата заинтересованите страни не са имали влязло в сила съдебно решение за възстановяване на тези земи, като самото обезщетяване е станало с решение № 417-С от 28.06.2004 г. на ОСЗГ "Овча купел", след като е имало данни при ответника за обжалване на плана за земеразделяне и планът не е влязъл в сила в тази му част, той не е следвало да извършва разпореждане в полза на трети лица. Намира, че правилно СГС не е съобразил решението си с незаконните последващи действия на бившата ОСЗГ "Овча купел" /сега Общинската служба Земеделие "Овча купел"/ и правилно е отменил процесния административен акт в обжалваната му част, като върнал преписката на административния орган за отреждане на процесните имоти на жалбоподателите. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалба са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Софийски градски съд, административно отделение се е развило по реда на чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 33 - 45 от ЗАП (отм.) във вр. с § 4, ал. 2 и § 142 от АПК, като е образувано по жалба, подадена от Димитринка Петрова Митова /починала в хода на делото и заместена в процеса от своята законна наследница Даниела Янкова Богданова/ и Иван Петров Митов, двамата - наследници на Петър Митов Стефанов, срещу частична преработка на влезлия в сила план за земеразделяне на община Банкя, кв. Вертикал досежно предоставените им два имота в масив 20 - имот 25 с площ от 2.199 декара и имот 44 с площ от 4.700 декара, девета категория. Към жалбата си приложили, съгласно законовото изискване, скица-проект за изменение на плана и обяснителна записка, изготвени от лицензиран изпълнител на техническите дейности по възстановяване на собствеността върху земеделските земи инж. Юл. Тошков. С решение № 18 от 15.02.2005 г., постановено по адм. д. № 1250/2002 г. Софийски градски съд отхвърлил жалбата, като недоказана. С решение № 10114 от 17.11.2005 г. по адм. д. № 6891/2005 г. състав на IV отд. на ВАС отменил това решение и върнал делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, като дал указания, че скицата-проект за изменение на плана с обяснителната записка към нея представляват по своя характер предложение на обжалвалите собственици за изменение на плана, с оглед на твърденията им за нарушения при неговото изготвяне, поради което съдът следва да изпълни задължението си при разглеждане на спора да прецени дали планът в обжалваната му част отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, като съпостави признатите за възстановяване имоти - по площ, местонахождение и качество, с отредените за възстановяване с плана. При новото разглеждане на делото и в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВАС съдът обсъдил заключението на вещото лице, установяващо, че на жалбоподателите са признати за възстановяване с план за земеразделяне 17 земеделски имота в 14 местности на бившето село Вертикал със средна площ от 1.000 декар, с различни категории, съответно преобладаващи от пета категория, по един от четвърта и девета и два от шеста, като повечето имоти са били в равнинни местности и са били обработваеми. Съобразил, че с обжалвания план за земеразделяне им са отредени два имота в масив 20: номера 25 с площ 2.199 декара и 44 с площ 4.700 декара в местност, в която наследодателят им не е притежавал имоти и нямат признати такива за възстановяване, като двата са от девета категория, разположени са в стръмно дере, което не се обработва селскостопански и са отдалечени на около 3.5-4 км от населеното място. Установил, че на такова разстояние се намират и от местностите, където са разположени бившите имоти на наследодателя на оспорващите. При тези данни съдът приел за основателни възраженията на жалбоподателите, че отредените им с обжалвания земеразделителен план имоти са с по-ниско качество от тези, признати за възстановяване. В изпълнение на указанията на ВАС изследвал законовата възможност за прилагане на предложеното с жалбата негово изменение, без да се извърши незаконно засягане на права на трети лица, като с допълнителна съдебно-техническа експертиза установил, че няма техническа пречка да бъде приет предложения към жалбата проект. Съобразил нормите на чл. 17, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗСПЗЗ и чл. 23а, т. 1 от ППЗСПЗЗ и извел извод за допуснати от органа по поземлена собственост нарушения, водещи до незаконосъобразност на земеразделителния план. Приел е, че планът за земеразделяне не отговаря на изискванията на чл. 23, т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ и следва да се отмени в оспорената част. Освен това съобразил, че решение № 417-С от 28.06.2004 г. на ОСЗГ "Овча купел" е издадено след издаване на оспорения акт, откъдето извел извод, че след като е имало данни при ответника за обжалване на плана за земеразделяне и планът не е влязъл в сила в тази му част, не е следвало да се извършва разпореждане от ответника в полза на трети лица. По тези съображения съдът приел, че оспореният план за земеразделяне е незаконосъобразен в обжалваната част за процесните имоти и го отменил, като върнал преписката на Общинската служба земеделие "Овча купел". При този изход на спора присъдил в полза на жалбоподателите сторените от тях разноски в доказания размер. Постановеното решение е правилно във всичките му части. Решението е съобразено с материалния закон. Правилно в него е прието, че в производството с правно основание чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ съдът проверява дали при изготвянето на обжалвания план за земеразделяне са спазени изискванията на чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 23а от ППЗСПЗЗ относно правата на жалбоподателите и на заинтересованите лица, съобразно решенията по чл. 18ж, ал. 2 за възстановяване правото на собственост в нови реални граници с план за земеразделяне и че се преценява и дали предлаганият проект за изменение на плана отговаря на посочените изисквания. ВАС неведнъж е посочвал, че за да се приеме основателна подадена по този ред жалба, следва да се установи, че правата на жалбоподателите са били нарушени при изготвяне на плана, както и че с предложения проект за изменение не се нарушават правата на трети лица, засегнати от изменението. Съдът обосновано е приел, че в настоящия случай планът за земеразделяне не е бил съобразен с нормата на чл. 17 ЗСПЗЗ в относимата редакция ( ДВ, бр. 68 от 1999 г.), съгласно която възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 3 на закона по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите, притежавани и преди образуване на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съдът законосъобразно е приел, че в настоящия случай планът за земеразделяне не е бил съобразен с нормата на чл. 23а от ППЗСПЗЗ в относимата редакция (ДВ, бр. 48 от 1995 г.), че планът за земеразделяне следва да отговаря на три изисквания, първото от които е собственикът да получи равностойна по количество и качество земя по възможност в местностите, където са се намирали имотите му. Горният извод се налага от факта, че предоставените на жалбоподателите земи не са равностойни като качество, и не са, дори приблизително, в местността, в която са били старите им имоти. Противно на твърдяното във втората жалби съдът съобразил решението си с константната съдебна практика, че единствените задължителни изисквания към плана за земеразделяне са тези, визирани в чл. 23а, т. 1 от ППЗСПЗЗ, а именно собственикът да получи равностойна по количество и качество земя и по възможност в местностите, където са се намирали имотите му, като последното изискване е факултативно. Извод в горния смисъл следва от съпоставянето на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ с чл. 23а от ППЗСПЗЗ и тези изисквания, предвид изложеното по-горе, не са били спазени. Основното възражение във втората касационна жалба, че съдът не е съобразил две последващи решения на ОСЗГ"Овча купел"не държи сметка, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното те правилно са преценени като неотносими към предмета на спора. Освен това разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ задължава лицата, подали жалба срещу одобрен план за земеразделяне, да я комплектоват със скица-проект за претендираното изменение на плана, изготвена от лицензиран изпълнител и както е посочено в отменителното решение на ВАС, по този начин, от една страна, се конкретизират засегнатите имоти, а от друга - се установява в коя част планът не може да влезе в сила и по отношение на кои собственици, които съответно имат качеството на заинтересовани страни. С оглед горното, правилно съдът е приел, че доколкото представените към жалбата скици на проекти на изменение на плана за земеразделяне са част от основанието на същата, съдът има правомощията да я уважи, като върне преписката да се измени земеразделителния план съобразно предложението на жалбоподателите в скиците-проект за изменение на плана и обяснителна записка, изготвени от лицензиран изпълнител инж. Юл. Тошков, представляващи неразделна част от оспореното решение. Последното възражение във втората касационна жалба, че съдът неправилно посочил, че в процеса като заинтересована страна е участвал Манол Иванов Митов, а той е починал, е също неоснователно, тъй като неговите наследници- Емилия Манолова Станчева и Тодор Манолов Иванов са били надлежно и своевременно конституирани като заинтересовани страни, видно от протокол от 31.05.2011г /л. 321 от делото/, и съобразно адв. пълномощно, приложено на л. 320 от делото, са били представлявани от адв. Св. Костова. Налага се извод, че съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила. Първата касационна жалба е също неоснователна. Доводите за неправилност на решението в частта на присъдени разноски с твърдения, че административният орган не разполага със средства да ги заплати, и а и не е възпрепятствал работата на съда, не намират опора в закона. Посочените съображения не са предвидени като причини за освобождаване от задължението за заплащане на разноски, а и с оглед изхода на процеса, те се дължат. Последното твърдение в тази жалба, че размерът на присъдените разноски, в частта за адвокатско възнаграждение, е прекомерен, съдът преценява също за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Ответната страна е представлявана от адв. Стойчева, която своевременно - преди приключване на устните състезания, е поискала определянето му, като приложила адв. пълномощно, освен доказателства за внесени депозити за вещо лице. Ответникът не е направил възражение за прекомерност съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е можел валидно да стори преди приключване на устните състезания в този съд. Съдът е съобразил правилото на чл. 64 ГПК /отм./ и присъдил разноски в доказания размер. С оглед изхода на делото, решението е правилно и в тази му част. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. Като правилно и законосъобразно то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба Иван Петров Митов за присъждане на разноски за защита по настоящото дело пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК. Тази страна, чрез представляващия я адвокат Стойчева, във възражението си срещу двете жалби е поискала присъждане на разноски. Касаторите следва да бъдат осъдени да й ги заплатят общо в доказания размер на 550 лева, видно от приложеното на л. 82 от настоящото дело адв. пълномощно, установяващо че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,