Решение № 6475 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14117/2013 г.

Решение № 6475 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14117/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анета Динева Динева срещу решение № 5057 от 19.07.2013 г., по адм. дело № 3819/2013 г. по описа на Административния съд - София - град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Изложени са доводи, че при изпълнение на заповедта, касаторката остава на улицата. Иска решението да се отмени. Ответникът - Кметът на Столична община, район "Подуяне" не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Анета Динева Динева от гр. София срещу заповед № РД-09-58 от 25.02.2013 г. на кмета на Столична община, район "Подуяне", с която последният нарежда да се изземе от жалбоподателката общинско жилище, находящо се в гр. София, жк. "Левски-зона Г", бл. 30, вх. Д, ет. 8, ап. 146, тъй като жалбоподателката го държи без правно основание. По делото не е спорно, че визираният в процесната заповед недвижим имот е общинска собственост. Установено е, че със заповед № 77-02-60 от 18.07.2000 г. на кмета на район "Подуяне", жалбоподателката е настанена в процесното жилище, като въз основа на нея е сключен договор за наем от 20.07.2002 г. По силата на този договор наемателят се задължава да заплаща месечен наем за имота в размер на 14.20 лв., както и всички разноски, свързани с ползването на жилището - електроенергия, отопление, вида, телефон и др. В т. 5.2. от договора е предвидено, че договорът се прекратява при неплащане на наемната цена или на припадащата се част от консумативните разноски за повече от два месеца. Със заповед № РД-09-241 от 11.07.2011 г. на кмета на Столична община, район "Подуяне" е отменена заповед № 77-02-60 от 18.07.2000 г. за настаняване на жалбоподателката и сина й в общинското жилище и е прекратен сключения между нея и общината договор за наем, поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски за топлоенергия повече от 6 месеца. Наемателката е обжалвала тази заповед пред Административния съд - София - град, който със свое решение по адм. дело № 5900 от 21.12.2011 г. е отхвърлил жалбата на Анета Динема срещу цитираната заповед относно прекратяване на наемното правоотношение. Съдебното решение е оставено в сила с решение № 31 от 03.01.2013 г. по адм. дело 3468/2012 г. по описа на Върховния административен съд и от тази дата заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. С писмо изх. № РД-09-241/2/11 от 12.01.2012 г. наемателката е била поканена да освободи общинското жилище в 14 - дневен срок от получаване на поканата. В писмото е посочено, че в случай, че имота не бъде освободен доброволно ще бъде наложена глоба по реда на чл. 287 АПК. Писмото е изпратено на наемателката с обратна разписка, но поради непотърсването му, е залепено на вратата на апартамента на 17.02.2012 г. С писмо № 7701-5-3/11 от 17.01.2013 г. наемателката е била уведомена за съдебните решения, както и че започва производство по реда на чл. 65 ЗОбС и чл. 34 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НУРУРОЖТСО) за изземване на общинското жилище. Писмото е изпратено с обратна разписка до жалбоподателката, но на 11.02.2013 г. е върнато с отметка, че пратката не е потърсена от получателя. При последващ опит за връчване синът на жалбоподателката е отказал да получи писмото, като отказът е оформен съгласно чл. 44, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с подписите на връчителите - гл. специалист в "ЖИ" и домакин "ОЖФ" на 22.02.2013 г. Съставен е констативен акт по смисъла на чл. 34, ал. 2 НРУУРОЖТСО с № 7701-5/11 от 25.02.2013 г. на заместник кмета на района, с който е установено, че процесното жилище се дължи без правно основание от жалбоподателката и членовете на домакинството й. Последните не са изпълнили доброволно влязлата в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение по договор за наем № 77-02-60 от 20.07.2002 г. Въз основа на това е издадена оспорената в това производство заповед, с която на основание чл. 65, ал. 2 ЗОбС и чл. 34 НРУУРОЖТСО е наредено да бъде иззето общинското жилище от жалбоподателката, поради това, че го държи без правно основание. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, който по силата на чл. 65 ЗОбС е упражнил конкретните си правомощия по изземване на общинския имот. Възражението, че жалбоподателката няма друго жилище, няма работа и ще остане без покрив в случай, че бъде извадена от жилището е прието за неотносимо към спора. От доказателствата по делото се установява, че договорът за наем е прекратен и не е сключен нов договор за наем. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗОбС дава възможност на кметовете на райони към съответните общини с районно деление да изземват общински имоти, които се държат без правно основание, използват се не по предназначение или необходимостта от тях е отпаднала. Съдът е приел, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, а именно: имотът да е общински, да се държи от трето лице и да се държи без основание, да не се използва по предназначение или да е отпаднала необходимостта. В случая безспорно е установено, че е налице общинско жилище, което се държи от жалбоподателката на отпаднало правно основание, тъй като договорът й за наем е прекратен с влязла в сила заповед. Поради гореизложеното е направен извод, че процесната заповед е законосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към предмета на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите на страните и е постановил съдебният акт в съответствие с материалния закон. По делото безспорно е установено, че имотът е собственост на общината. Наемното правоотношение е било надлежно прекратено с влязла в сила заповед № РД-09-241 от 11.07.2011 г. на кмета на Столична община, район "Подуяне". Касаторката не е освободила доброволно общинското жилище, в посочения срок, поради което е издадена процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказано, че касаторката държи имота без правно основание и поради това обосновано е направил правния си извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Мотивите на първоинстанционният съд са правилни и напълно се споделят от настоящия касационен състав. Поради това решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,