Решение № 3220 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2014 г.

Решение № 3220 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по делото е образувано по жалба на Васил Николов Щерев и Йордан Николов Щерев, в качеството на наследници на Никола Щерев Колев, срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив. Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот описан в Приложение към т. 1 на Решението: пореден № 28, с № 24056 по КВС, ЕКАТТЕ 40004, намиращ се в землището на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, с обща площ 4,996 дка, от които отчуждени 0,126 дка, стойност на паричното обезщетение - 166 лева, представляващо нива като поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е занижена и не съответства на пазарните цени. С жалбата се иска допускане на съдебно-оценителна експертиза. По делото са приложени следните доказателства: Удостоверение за наследници № 460 от 25.07.2014 г. на Никола Щерев Колев; Решение № 16441 от 3.08.1994 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Никола Щерев Колев и скица на процесния имот. Към настоящото административно дело с определение № 495 от 16.01.2015 г. е присъединено за съвместно резглеждане административно дело № 14498/2014 г. по описа на ВАС, образувано по жалба на Васил Николов Щерев и Никола Петров Николов от с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, против Решение № 441 на Министерския съвет на Република България от 27.06.2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив, в частта относно определеното обезщетение от 7276 лв. за отчуждената част от 5,525 дка от ПИ 23014 с обща площ от 10,805 дка, представляващ селскостопанска територия, находящ се в землището на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив. Ответникът - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни Министъра на регионалното развитие, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват основателността на жалбите и молят за отхвърлянето им. С оглед събраните по делото доказателства, Върховният административен съд намира жалбите за допустими, но разгледани по същество - за неоснователни. С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България е постановено отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-86 "Пловдив-Асеновград-Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819" на територията на област Пловдив. С първата от двете жалби решението се оспорва в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот описан в Приложение към т. 1 на Решението: пореден № 28, с № 24056 по КВС, ЕКАТТЕ 40004, намиращ се в землището на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, с обща площ 4,996 дка, от които отчуждени 0,126 дка, стойност на паричното обезщетение - 166 лева, представляващо нива. С втората жалба на Васил Николов Щерев и Никола Петров Николов от с. Крумово решението на МС се обжалва в частта относно определеното обезщетение от 7276 лв. за отчуждената част от 5,525 дка от ПИ 23014 с обща площ от 10,805 дка, представляващ селскостопанска територия, находящ се в землището на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив. В нея се навежда възражение изобщо за незаконосъобразността на отчуждаването, поради непосочване в акта на МС на имената на собствениците, от които се извършва отчуждаване. В писмена молба на процесуалния представител на жалбоподателите се оспорва като неправилно съединяването за съвместно разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение на двете дела - адм. д № 9882 и № 14498 по описа за 2014 г. на ВАС. Настоящият състав на Върховния административен съд намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателите против съединяването за съвместно разглеждане на двете административни дела за неоснователно, предвид обстоятелството, че е налице идентичност на ответната и заинтересованите страни, идентичност на оспорения административен акт и частична идентичност на жалбоподателите. В хода на производството по делото предмет на изследване за наличие и сравняване на пазарни аналози е един и същ относим времеви период, налице е сходство в характеристиките на отчуждаваните имоти, поради което за тях ще се изследват сходни относими пазарни аналози. Предвид обстоятелството, че възражението на процесуалния представител на ответната страна е депозирано след даване ход на делото по същество, настоящите съображения на съдебния състав се излагат в мотивите към решението. Неоснователно е възражението за незаконосъборазност на оспореното решение на МС поради непосочване поименно на всички наследници, от патримониума на които се извършва отчуждаване на недвижим имот за задоволяване на държавна нужда - публична държавна собственост. Налице е нарушение на изискванията на чл. 39 от ЗДС за посочване на точните имена на собствениците, но нарушението не може да се приеме за съществено, предвид това, че кръгът на собствениците е определяем, доколкото е посочено името на наследодателя им. Следва да се отбележи и това, че посочването на името на наследодателя, когато се отчуждава земеделска земя, предмет на производство за реституция по реда на ЗСПЗЗ, с оглед ползване на документите, издадени от поземлените комисии, обозначаващи единствено името на наследодателите, е трайно установена административна практика, която не е била променена в хода на съдебните производства като незаконосъобразна. Ето защо искането за отмяна поради незаконосъобразност на отчуждаването с решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерския съвет на Република България в обжалваните му части - пореден № 28, с № 24056 по КВС, ЕКАТТЕ 40004, намиращ се в землището на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, с обща площ 4,996 дка, от които отчуждени 0,126 дка, стойност на паричното обезщетение - 166 лева, както и относно определеното обезщетение от 7276 лв. за отчуждената част от 5,525 дка от ПИ 23014 с обща площ от 10,805 дка, представляващ селскостопанска територия, находящ се в землището на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, се явява неоснователно. По повод възражението за заниженост на определеното обезщетение, по искане на страните е допусната съдебно- оценителна експретиза за извършване на оценка съобразно метода, посочен в чл. 32, ал. 2, вр. § 1а ДР ЗДС. От заключението на вещото лице се установява, че съобразно представените доказателства за сделки с имоти в землището на с. Крумово в относимия период 19.03.2011 г. -19.03.2012 г. са вписани само две сделки - договор за покупко -продажба на недвижим имот - общинска собственост - акт № 124, том 77 на Агенцията по вписванията от 8.11.2011 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том 89, дело № 15596 на Агенцията по вписванията от 14.12.2011 г. Първият договор, страна по която Ловно-рибарски съюз, не отговаря на изискванията на ЗДС. Страната е юридическо лице, но същата не е търговец по смисъла на Търговския закон. По тази причина този договор не може да послужи като пазарен аналог за определяне на пазарна цена за имота. Втората сделка е извършена между страни - община и търговец, но тъй като представлява само един пазарен аналог, само на базата на същата осредняване на цената на земята не може да се извърши. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС равностойното парично обезщетение за отчуждаваните имоти се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Пазарни цени, съгласно § 1а, т. 2 от ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Предвид императивните изисквания на чл. 32 и § 1 а от ДР на ЗДС, посочените сделки не могат да послужат като пазарни аналози за определяне на равностойно парично обезщетение. Оценката на процесната земя следва да се извърши по правилата на Наредбата за реда за определяне на цени за земеделските земи. Определени по този начин, частите от двата имота са на стойност съответно 102 лв. за ПИ 24056 и 4478 лв. за ПИ 23014. Определеното по този ред обезщетение е по- ниско по размер от обезщетението, дадено от административния орган. По тази причина жалбите следва да се отхвърлят като неоснователни. Водим от изложеното Върховният административен съд