Решение № 11335 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14275/2014 г.

Решение № 11335 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14275/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, срещу решение № 5818/3.10.2014 г., постановено по адм. д. № 6755/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена заповед № З-10339/30.05.2014 г. на ВНД директор на СДВР, с която на Николай Иванов Илиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца и СДВР е осъдена да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски в размер на 470.00 (четиристотин и седемдесет) лева. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което излага подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде потвърдена. Ответникът - Николай Иванов Илиев, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 5818/3.10.2014 г., постановено по адм. д. № 6755/2014 г. състав на АССГ е отменил заповед № З-10339/30.05.2014 г. на ВНД директор на СДВР, с която на Николай Иванов Илиев - старши полицай в 01 взвод на група "Охрана на обществения ред" към сектор "Охранителна полиция" при 08 РУП - СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 1 предл. последно, алт. първа и последна и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Допълнително съдът е изложил аргументи за материалната незаконосъобразност на заповедта като е обсъдил недоказаност на описаното дисциплинарно нарушение. Така постановеното решение е действително, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че при издаване на атакуваната пред него заповед са допуснати съществени нарушения на ЗМВР, изразяващи се в това, че при издаването на административния акт не е спазен двумесечният преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), съгласно който дисциплинарното наказание са налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а то е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В настоящия случай, дисциплинарнонаказващ орган се явява директорът на СДВР, който е издал и обжалваната заповед. Видно от приложеното по административната преписка писмо рег. № Я 6733/6.02.2014 г. относно справка за осъществения контрол по изпълнението на ежедневната разстановка от автопатрулите на 08 РУП - СДВР, същата е била сведена до знанието на ВНД директор на СДВР на 6.02.2014 г., като той я подписал и изпратил до началника на кабинета на министъра на вътрешните работи. Именно от този момент следва да се приеме, че материалите по дисциплинарното производство са сведени до знанието на наказващия орган и от този момент е започнал да тече преклузивния двумесечен срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.). Обжалваната заповед е издадена на 30.05.2014 г., което е далеч след законоворегламентирания срок, както правилно е приел и АССГ. В тази връзка неоснователни се явяват наведените в касационната жалба оплаквания, относно приетия от първоинстанционния съд начален момент на откриване на нарушението и нарушителя. Заповедта е отменена правилно от АССГ поради допуснатото процесуално нарушение, което е достатъчно основание да обоснови незаконосъобразността й като настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да обсъжда останалите наведени в касационната жалба оплаквания, касаещи материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. При този изход на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и своевременно направеното искане за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение