Решение № 10411 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5427/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В и К ООД Кърджали, [ЕИК], със седалище и адрес на управление, бул. България 88 представлявано от инж. С. Славков, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Маргаритов против решение 45 от 18.03.2021 г. по адм. дело 291/2020 г. на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение Ц2153-08-71/10.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане Ц5104-08-14/28.07.2020 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИКърджали, и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че с оглед на събраните по делото доказателства съдът неправилно е приел, че пострадалият е бил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения. Счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55 от КСО за приемане злополуката за трудова. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директора на ТП на НОИ Кърджали, чрез ст. юрисконсулт Д. Янев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците Н. Ангелова, С. Вълчева и Р. Ангелова, чрез пълномощника адвокат М. Чилова изразяват становище за правилност на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски с приложен списък по чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В и К ООД Кърджали, против решение Ц2153-08-71/10.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане Ц5104-08-14/28.07.2020 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ Кърджали. Приел е, че са налице всички предпоставки по чл.55, ал.1 от КСО за определяне на злополуката като трудова. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка, при зачитането на относимите за случая обстоятелства. Установено е от фактическа страна, че с декларация за трудова злополука с вх.Ц5101-08-9 от 26.06.2020 г. осигурителят е декларирал злополука, станала на 12.05.2020 г. с лицето Х. Ангелов. На това основание, директора на ТП на НОИ, е наредил разследване на злополуката от нарочна комисия. Резултатите от разследването са оформени в протокол Ц5103-08-5 от 23.07.2020 г. който е в съответната форма. От същият е видно,че лицето Х. Ангелов е работил по трудови правоотношения на длъжност водопроводчик във В и К ООД Кърджали, съгласно представен трудов договор 11 от 10.06.2019 г. при регламентирано 8 - часово работно време, като към деня на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (в т. ч. и трудова злополука), като работещо по трудов договор. На основание чл.119 от КТ е преназначен на длъжност работник строителство, а длъжностната характеристика на новата позиция съвпада с тази на водопроводчик. От обясненията на съпругата Н. Ангелова, Ангелов е взел хлорна вар и е тръгнал към помпената станция за да сложи разтвор за пречистване и дезинфекция на водата в гравитачен резервоар. От представеното заключение на Окръжна прокуратура Кърджали смъртта се дължи на механична асфиксия удавяне, предвид наличието на бяла дребномехуреста пяна в дихателните пътища, точковидни кръвоизливи по лигавицата на клепачите и под белодробните плеври. С разпореждане Ц5104-08-14/28.07.2020 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело за трудова злополука смъртта на Х. Ангелов на 26.05.2020 г. , като в мотивите е изтъкнало, че злополуката е станала във връзка или по повод на извършваната работа. Постъпила е жалба срещу разпореждането на длъжностното лице от В и К ООД, с твърдения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон при издаване на акта. С решение Ц2153-08-71/10.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил жалбата, като е извел обоснован извод, че са налице всички предпоставки, съдържащи се в чл. 55, ал. 1 от КСО, за да бъде квалифицирана злополуката като трудова. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице;2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице. Неоснователни са наведените оплаквания и твърдения за недоказаност на обстоятелството, че пострадалото лице е изпълнявало трудовите си задължения към момента на злополуката. В тази насока първоинстанционният съд правилно е ценил приложените по делото декларация за трудова злополука, събраните гласни доказателства, съдебно медицинската експертиза, протокол с резултатите от извършено разследване на злополуката и др. От постановлението на Окръжна прокуратура - Кърджали се установява, че липсват видими болести и травматични изменения, от които е възможно настъпването на смъртта. В момента в който Х. Ангелов е паднал в гравитачен резервоар той е изпълнявал дейността, записана в трудовата му характеристика. Оттук и извода, че към момента на злополуката Ангелов е изпълнявал трудови функции в интерес на дружеството, и е налице функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането-смърт, като следствие на извършваната работа, което е и третия елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Поради изложеното са налице материалноправните предпоставки на чл.55, ал.1 от КСО, за признаване на злополуката като трудова, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователни са оплакванията за неуважаване на искането за спиране на производството, тъй като правнозначимите факти са установени по безспорен начин с оглед осъществяване на състава на чл. 55 от КСО и не възникват основания за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т 5 от ГПК. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претендираните съдебни разноски от страна на жалбоподателя не следва да бъдат уважени. Претенцията на ответника ТП на НОИ Кърджали е основателна и предвид разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 от НЗПП, следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева. Искането на ответниците по касационната жалба на Н. Ангелова, С. Вълчева и Р. Ангелова за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00/петстотин/ лева от всеки един от тримата наследници, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие. Същата сума е посочена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, поради което искането следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,