Решение № 1504 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2021 г.

Решение № 1504 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11167/2021 г., V о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез ю. к. И. Зарева срещу решение № 4657 от 12.07.2021 г., постановено по адм. д. № 11882/2020 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на П. Н. с ЕГН: [ЕГН], е отменено Уведомително писмо /УП/ № 02-220-6500/940 от 13.10.2020 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, с което последната е уведомена, че подаденото от нея заявление за кампания 2020 съдържа неотстранени в регламентирания в чл. 4, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания срок непълноти, поради което заявлението не отговаря на условията на чл. 3 и чл. 7 от Наредбата № 5 от 27.02.2009 г. за администриране, изчисляване и оторизация на средства за подпомагане на европейски и национални бюджети, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че е неправилен извода на съда, че административния орган е квалифицирал неправилно нередността, като не е посочил че е нарушен чл. 15, ал. 1 от Наредба № 5 при положение, че в случая непълнота е налице, с оглед липсата на изискуем общ документ – изрично пълномощно за подаване на заявлението на кандидата. Излагат се съображения, че в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 5 е уредено, че към заявлението за подпомагане се прилагат общите документи, посочени в него, и документите, предвидени в специалните нормативни актове за прилагане на схемите и мерките по чл. 1, а липсата на изрично пълномощно води до невалидно упражняване на дейностите по чл. 7 от Наредба № 5. Сочи се, че предвид водената между страните кореспонденция, Н. е знаела защо заявлението й е с неотстранени нередовности. Обосновава се и извод, за неправилност на извода на съда, че в атакуваният акт липсват мотиви, обосноваващи нередността на заявлението. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу процесното УП. Претендират се и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация – П. Н., чрез процесуалния си представител адв. П. Василев оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представения списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Уведомително писмо /УП/ № 02-220-6500/940 от 13.10.2020 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, с което П. Н. е уведомена, че подаденото от нея заявление за кампания 2020 съдържа неотстранени в регламентирания в чл. 4, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания срок непълноти, поради което заявлението не отговаря на условията на чл. 3 и чл. 7 от Наредбата № 5 от 27.02.2009 г. за администриране, изчисляване и оторизация на средства за подпомагане на европейски и национални бюджети. От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.04.2020 г. Н. е подала заявление с вх. № 19268739 и с уникален регистрационен номер /УРН/ 570767 за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. по схеми и мерки за подпомагане – СЕПП, СПП и ЗДП. На 11.06.2020 г., след извършена проверка на заявлението от Отдел "Прилагане схемите и мерките за подпомагане" /ОПСМП/, е констатирана нередност, изразяваща се в непредставяне на пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 5. С телефонно обаждане, за което по преписката е представен протокол от 10.06.2020 г., заявителката е била уведомена относно изискванията на посочената разпоредба, както и че пълномощното следва да се представи в ОПСМП до последния ден за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредбата. На 13.10.2020 г. Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София издал процесното уведомително писмо, получено от Н. на 22.10.2020 г., чрез К. Д.. С писмо с вх. № 02-220-6500/940 от 3.11.2020 г. до заместник изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция Н. представила нотариално заверено изрично пълномощно. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд от правна страна е приел, че УП е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е констатирал, че в указания срок по чл. 12, ал. 2 от Наредбата, Н. не е отстранила констатираната нередовност на заявлението й, а именно да представи пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, като такова пълномощно е представено в по-късен момент след получаване на оспореното УП. Изложил е съображения, че независимо от горното, в УП липсват фактически основания за издаването му, като административния орган не е посочил че е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а е посочил че е налице нарушение на чл. 3 и чл. 7 от Наредбата, без да е уточнено кое от техните изисквания не е спазено. Пояснил е, че и представеният в преписката протокол на служителите от ОПСМП София не може да допълни мотивите на акта, тъй като не отговаря на изискванията на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. В заключение е обосновал извода, че липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен контрол и е основание за отмяна на акта, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК. Върховният административен съд - петото отделение напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че УП е издадено от компетентен орган, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което процесното уведомително писмо е в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В административния акт липсват посочени фактически основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Посочването само на правни мотиви без излагането на фактически такива, води до извода за липса на мотиви изобщо. В оспореното УП е посочено, че заявлението не отговаря на условията на чл. 3 и чл. 7 от Наредбата № 5 от 27.02.2009 г. за администриране, изчисляване и оторизация на средства за подпомагане на европейски и национални бюджети, поради неотстранени в регламентирания в чл. 4, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания срок непълноти и е цитирана легалната дефиниция на понятието "непълноти". Административният орган обаче не е отразил какви непълноти на заявлението не са били отстранени в регламентирания срок, за да се обоснове извода, че с неотстраняването им заявлението не отговаря на условията на чл. 3 и чл. 7 от Наредбата № 5 от 27.02.2009 г. Липсва също така и конкретизация досежно кое от условията на чл. 3, при наличието на тринадесет точки по ал. 1 и ал. 3, се има предвид. В касационната жалба и пред първоинстанционния съд касатора посочва, че фактическото основание за издаване на процесното УП е непредставяне от страна на заявителя на пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредбата. В УП не е отразено това обстоятелство и независимо от приложения по преписката протокол от 10.06.2020 г., при липса на препращане към него, не може да се приеме, че е налице яснота досежно констатираната от органа непълнота. Непосочването на фактически основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Настоящият състав споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд в тази насока, не следва да ги преповтаря и препраща към тях, в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че УП незаконосъобразно. Решението не е и необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоки, които не са установени от закона. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021 г. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, представената молба до ВАС от процесуалния представител на ответната страна и неявяването му в проведеното с. з., съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 500 /петстотин/ лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение