Решение № 6750 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2014 г.

Решение № 6750 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, против Решение № 7522/03.06.2014 г, постановено по адм. д. № 10176/2013 г, на Върховният административен съд, пето отделение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - Добромир Иванов Димитров, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед, рег. № К-6255/06.06.2013 г, на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на инспектор Добромир Иванов Димитров, на длъжност "старши разследващ полицай" в ОД МВР, към отдел "Досъдебно производство" при ОД МВР - Добрич, категория Г-II степен. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на инспектор Димитров за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 05.04.2013 г. служителят, в качеството си на чл. на комисия, определена със заповед рег. № 1173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, подписал "Констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки" с рег. № 16725/05.04.2013 г, като същевременно част от веществените доказателства не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване са били изнесени от склада за веществени доказателства, находящ се в сградата на ОД на МВР - Добрич и са били транспортирани с личните автомобили на инспектор Миглена Колева Тодорова и инспектор Добромир Георгиев Димитров до дома на главен разследващ полицай Севдалин Георгиев Събев, откъдето са били иззети при проведено претърсване от следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Добрич, за което е образувано ДП № 19/2013 г. (по описа на ОСлО - Добрич) за престъпление по чл. 201 от НК (длъжностно присвояване). С тези си действия жалбоподателят е нарушил т. т. 4, 7, 8, 31 и 33 в от Етичния кодекс /ЕК/ за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед, рег. № Iз - 2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен със Заповеди, рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и рег. № Iз -3029/01.12.2011 г. - използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица, нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. За да постанови оспорения акт, тричленния състав на ВАС е направил извода, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби, а също и конкретизация на нарушението по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, като същата не съответства и на целта на закона. Приема, че в конкретния случай фактическите изводи на административния орган са изведени при непълна фактическа обстановка. като по делото не са събрани всички необходими доказателства, а оценката на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства е едностранчива, като е допуснато игнориране на част от доказателствата. Решението е неправилно. В мотивите на оспорената заповед, рег. № К-6255/06.06.2013 г, на Министъра на вътрешните работи са посочени две тежки нарушения на служебната дисциплина, за които на инспектор Добромир Ив. Димитров е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Първото е използване на служебното положение за лична облага и за облага на трети лица - чл. 227, ал. 1, т. 4 и т. 10 ЗМВР и второто - нарушение на ЕК, като изрично са посочени разпоредбите, които са нарушени - чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Съгласно Методическото указание за организацията и контрола по унищожаването на задържани, отнети или изоставени в полза на държавата веществени доказателства по досъдебни производства, представляващи акцизни или неакцизни стоки, рег. № 14367/24.03.2011 г, изнасянето на ВД от складовете на ОД МВР става непосредствено преди унищожаването им, а протоколът се съставя след самото унищожаване. Срокът на комисията за унищожаването на ВД, съгласно заповедта на директора на ОДМВР-Добрич е бил 19.04.2013 г, и не се е налагало изнасянето на ВД от склада още на 05.04.2013 г, унищожаването им след работно време и на друго място. От доказателствата е установено, че действията на жалбоподателя при и по повод описаното мероприятие по унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки, не кореспондират на нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а подписването на Констативен протокол за унищожаване на ВД, рег. № 16725/05.04.2013 г. и регистрирането му в 15,40 часа в автоматизираната информационна система "Деловодство" на ОДМВР е станало с ясното съзнание, че веществените доказателства не са унищожени-факта, че част от тях са превозени с личните автомобили на инспектор Миглена Тодорова и на Добромир Георгиев Димитров с участието на жалбоподателя и Севдалин Събев, е безспорен по делото. Такъв вид поведение на служителя на МВР е в противовест с изискванията на Етичния кодекс, то е непрофесионално и необективно, констативният протокол е с невярно съдържание, а мотивите за "предварителното му изготвяне" с описаната от жалбоподателя цел в жалбата не могат да игнорират дисциплинарното нарушение. Доводът за липса на установен умисъл за присвояване на неунищожените веществени доказателства и намерение у жалбоподателя за присвояването им е неоснователен, тъй като в производството по налагане, респ. оспорване на дисциплинарно наказание не се изследва субективната страна на деянието, а неизпълнението на служебните задължения и тежеста на допуснатото дисциплинарно нарушение. Издадената заповед отговаря на изисквания на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, като в мотивите й подробно са описани времето, мястото и обстоятелствата при които Димитров е извършил нарушенията. Безспорно деиствията му представляват нарушение на етичните правила на поведение на държавен служител на МВР. Следователно налице е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, доколкото са установени конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения, насочени към улесняване и извършване на нарушенията. Под "уронване престижа на институцията" следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител в МВР представлява, каквото поведение в конкретния случай е безспорно установено от административния орган при мотивирането на оспорената заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отвенено като необосновано и незаконосъобразно, постановено при наличието на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК Настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и на материално правните изисквания, предвидени в закона. Заповедта като превилна следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при втора колегия,